4700 MW солари в България: До 70% от тока през пролетта ще идва от тях

Още тази пролет слънчевата енергия ще доминира на електроенергийния пазар в България. За март – април Електроенергийният системен оператор (ЕСО) прогнозира, че тя може да достигне 60 – 70% от общото производство в някои части от деня. Това стана ясно по време на форум, организиран от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и научно-приложната лаборатория Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет.

Соларите доминират

През пролетта очакваме нови предизвикателства. Прогнозите показват, че в някои части на деня слънчевата енергия може да достигне 60 – 70% от общото производство. Батериите за съхранение на енергия ще помогнат за по-прецизно балансиране, но мащабното им внедряване отнема време“, коментира Димитър Зарчев, директор на Централно диспечерско управление (ЦДУ) в ЕСО.

Поне няколко пъти на ден това поставя системата пред различни предизвикателства. Инсталираните фотоволтаични централи изчезват със скриването на слънцето и винаги трябва да има базови и маневрени мощности, които бързо да реагират на тези промени. По тази причина все по-важни за системата ще бъдат ПАВЕЦ-ите и батериите. Важно за системата е да има възможност енергията да бъде пренасяна в часовете, в които ще се търси, или към батериите.

По данни на ЕСО в момента в България има инсталирани 4700 MW фотоволтаични централи. Зарчев направи сравнение с АЕЦ „Козлодуй“, чиято мощност е 2000 MW. Соларната енергия обаче е само 13% от общия микс, а ядрената – 45%.

Нашият микс трябва да е балансиран, да имаме инерцията отдолу, за да поемем промените в генерацията“.

Балансът е под контрол

След въведените промени в балансиращия пазар през миналата година проблемите с балансирането на електроенергийната система са под контрол, коментира Димитър Зарчев. Според него, основното предизвикателство пред оператора на мрежата ще бъде запазването на системни услуги, като регулиране на напрежението, запас по устойчивост и други, което ще наложи внедряването на нови технологични решения.

Министерство на енергетиката от своя страна работи за развитие на регулаторната рамка, която да улесни навлизането на нови технологии за съхранение и интеграция на възобновяеми източници в електроенергийната система, допълни заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Според нея публичният ресурс не е достатъчен, а са необходими и частни инвестиции в системи за съхранение.

Такъв пример беше даден от Петя Димова, директор „Търговия с електроенергия" в Enery, която инвестира в собствени проекти за съхранение и управление на активи в България и региона.

Волатилността на цената отваря добри финансови възможности и за самостоятелни батерии за ВЕИ централи“, посочи тя и допълни, че не всички инвеститори гледат към батериите отвъд грантовете.

Никола Газдов, председател на АПСТЕ допълни, че възобновяемата енергия гарантира евтин ток за домакинствата и бизнеса, а системите за съхранение ще помогнат за изграждане на още нови ВЕИ, които да намалят сметките ни.

Изкуственият интелект и алгоритмичната търговия вече са неизменна част от оптимизацията на ВЕИ централите“, коментира Стефан Дечков, оперативен директор на Adex Energy. „Дигиталните решения, разработени в България, са на много високо ниво. Вече работим с алгоритми, които постоянно се състезават помежду си, за да оптимизират резултатите за нашите клиенти и за системата като цяло.“

Газдов алармира, че от десетилетие не се изграждат нови ветрогенератори заради процедурни пречки и негативна пропаганда.

България има спешна нужда от нови вятърни централи, за да имаме евтин ток и когато не грее слънцето“.

Зарчев от своя страна обясни, че в България офшорният вятър няма отражение, тъй като вятърът тук е сезонен.

Д-р Мария Трифонова от Net-Zero Lab отвърна, че за да имаме реална представа за ефектите от вятърните инсталации, то трябва да заложим на демонстрационен проект, какъвто вече се проектира в България.

Би било много трудно, ако първо чакаме регулациите да са готови, за да приемаме проектите“, каза още тя.

Мост между средите

„Работим активно за изграждане на мостове между академичните среди, бизнеса и държавните институции, защото само чрез координирани усилия можем да гарантираме устойчива и балансирана енергийна система", заяви проф. Соня Милева-Божанова, заместник-ректор на Софийския университет. Тя приветства партньорството межди АПСТЕ и Net-Zero Lab като подчерта, че Стопанския факултет на СУ е ангажиран да подпомага енергийната трансформация чрез подготовката на висококвалифицирани кадри и иновации в обучението им.

Д-р Мария Трифонова изтъкна, че академията е готова да подкрепи процеса с качествени анализи и моделиране на различни сценарии за развитие на електроенергийната система.

Лабораторията Net-Zero Lab е отворена за сътрудничество с институции и бизнеса, за да подпомогне вземането на информирани решения на базата на реални данни", каза тя.