97-годишният пазител на японските вишни

Всяка пролет, по време на сезона на сакурата (розови вишневи дръвчета), храмовете Нинна-джи и Дайкаку-джи в покрития с дървета район Укьо в Киото, Япония се изпълват с туристи, пристигнали с автобуси, за да снимат разцъфналите черешови дървета. Малцина обаче знаят, че само на няколко километра оттам, скрита пред очите на всички, се намира тайна градина с вишни, пише BBC.

Този обществен парцел от 1,5 хектара, известен като градината на семейство Сано, е оазис на спокойствието, скрит на тиха уличка сред традиционни дървени къщи мачия. Но това не е просто обикновена черешова горичка – това е и царството на 97-годишния Тоемон Сано, най-прочутият сакурамори (пазител на вишните) в Япония.

Повече от хилядолетие японците се възхищават на нежните листенца сакура като символ на преходност и красота. Днес това национално забавление е прераснало в международна мания, с милиони туристи от цял ​​свят, които идват в Япония, за да пият сезонни напитки Starbucks на тема сакура и да участват в ханами ( букв. превод "гледане на цветя", или съзерцаване на вишневите цветове) пикници и фестивали от март до май. Но докато светът чака със затаен дъх цветчетата с цвят на захарен памук да избухнат всяка пролет, една от най-важните и най-малко разбрани роли в поддръжката на дърветата е на техните задкулисни гледачи.

За пазителите на сакура

Според Наоко Абе, експерт по сакура и автор на The Sakura Obsession, умелите дървесни арбористи съществуват в Япония от древни времена. Но благодарение на популярността на романа „Сакурамори“ от 70-те години на миналия век, обществото започва да отдава това звание на заслужили специалисти. Обикновено това са професионални градинари или дървесни хирурзи – хора, които съчетават познанията на ботаник, еколог и духовен водач в грижа за сакурата.

Асада Нобуюки, генерален секретар на Японската асоциация за сакура, споделя: „Може да се каже, че Тоемон Сано най-много заслужава званието сакурамори, благодарение на дългата си и плодотворна кариера и натрупаното през поколенията знание.“

В една петъчна сутрин този месец посетих градината, за да се срещна със самия Сано. Той е 16-то поколение от фамилия фермери, започнали да обработват земята в района още през 1600-те, пише репортер на медията. След смъртта на баща си през 1981 г., Сано приема името Тоемон, както повелява традицията, и поема управлението на семейната ландшафтна фирма Уето Дзоен, основана през 1832 г.

В продължение на над 80 години Сано използва специализираните си знания, за да се грижи за оцеляването на вишните както в Япония, така и по света – включително в японската градина в централата на ЮНЕСКО в Париж. Неговата книга Sakura Taikan е считана за най-пълното изследване на темата, продължение на работата, започната от дядо му през ерата Тайшо (1912–1926).

Сериозна заплаха

Малко преди нашето посещение, възрастният Сано се разболява и е приет в болница, но организира среща със сина си – Шиничи Сано, който управлява Уето Дзоен и един ден ще го наследи като следващия Тоемон и сакурамори.

Разхождайки се в градината, Шиничи спира пред 40-годишна плачеща вишна шидарезакура, чиито клони са покрити с бледорозови цветове. Той обяснява, че дървото е посято от семената на емблематичната сакура в парк Маруяма, отгледана първоначално именно в градината на семейство Сано.

Но Шиничи предупреждава за сериозна заплаха – климатичните промени. Според Японската метеорологична агенция, времето на цъфтеж се изтегля с 1.2 дни по-рано на десетилетие от 1953 г. насам. През 2020, 2021 и 2023 г. в Киото е отчетен най-ранният цъфтеж от над 1200 години.

Ако глобалното затопляне продължи, ще има региони в Япония, където вишните вече няма да цъфтят,“ казва Шиничи.

По-високите зимни температури пречат на дърветата да навлязат в необходимия студен покой, който е нужен за разцъфтяването. Това ще застраши не само туризма, но и ключова част от японската национална идентичност.

„Причината, поради която японците обичат цъфналите вишни, е, че след като са преживели сурова зима, ярките цветя цъфтят в монохромния пейзаж, сякаш за да възвестят дългоочакваното настъпване на пролетта. Това тихо присъствие е това, което привлича хората и отеква дълбоко в сърцата ни“, каза Тоемон по-късно по имейл, след като беше изписан от болницата.

От 365 дни в годината, вишневите цветове издържат на вятър и сняг 360 дни, само за да цъфтят великолепно пет дни, преди да се разпръснат грациозно. Вярвам, че този мимолетен, но достоен цикъл отразява японската гледна точка за живота. Може да има усещане за олицетворение в начина, по който гледаме на вишневия цвят, сякаш той въплъщава духовно или морално убеждение, че чрез търпение и постоянство, човек в крайна сметка ще разцъфти", пише сакурамори.

Повече от просто дървета

От древността до днес, вишните винаги са били част от японската душевност. В Древна Япония се смятало, че ками (божества) са се криели във вишневите клони. Още в 800-те години император Сага (чиято някогашна резиденция е близо до градината на семейство Сано) въвежда практиката ханами – наблюдение на цветове - която става традиция. През времето на самураите и дори по време на Втората световна война, сакурата символизира смърт с чест и достойнство.

Интересен факт е, че британският ботаник Колингууд „Чери“ Инграм изиграва решаваща роля за съхранението на редки сортове, включително Тайхаку.

През 1902 г. той остава очарован от японските дървета по време на първото си посещение в страната, но оплаква липсата на разнообразие, породена от индустриализацията и клонирането. В опит да ги защити, той изпратил 50 застрашени сорта обратно в Англия и ги засадил в градината си. Когато обаче опитал да размножи сортовете отново в Япония през 30-те години на миналия век, включително рядката череша Тайхаку, която престанала да се култивира в Япония, дърветата не оцелели дълго.

Имайки предвид богатия опит на семейство Сано, Инграм се свързал с дядото на Тоемон, който помогнал те да бъдат пренесени, преди да разцъфтят. От тази малка доставка се предполага, че днес има десетки хиляди Тайхаку из Япония, спасени от национално изчезване.

Красотата на преходността

Дори на 97 години, Тоемон Сано продължава да събира данни, да прави анатомични скици на цветовете и да спасява редки дървета – включително такива, увредени след атомната бомба в Хирошима.

Сред падащите венчелистчета – явление, наречено сакура фубуки – се усеща концепцията моно но аваре – тъгата и красотата на преходното. Синът му Шиничи вече подготвя и своето дете – дъщеря – която може да стане първата жена сакурамори в тази фамилия.

„Всичко ще зависи от нейното решение,“ казва той. Засега обаче семейството оставя 16-ия Тоемон Сано да се грижи за сакурата, докато здравето му го позволява.

Наистина ще почувствам отговорността едва когато наследя името. Тогава ще направя, какво се изисква от мен", добавя Шиничи.