Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
През последната седмица активно се коментира т. нар. изнасяне на администрация или иначе казано, идеята отделни звена на административните структури да се преместят от София в други градове. Всъщност, темата толкова много се коментира, че нищо чудно това да е била и изначалната идея – да се говори по-малко за належащите проблеми (например опасностите от нова рецесия и липсата на работни места) и да се коментира някаква по-скоро нова и интересно звучаща тема, като изнасянето на администрацията. Тема, която веднъж зададена не може да бъде подмината (ето и ние я коментираме), но която не носи някакъв очевиден негатив на управляващите – особено пък, ако така или иначе нищо не се случи.
И все пак, могат да се кажат няколко основни неща за преместването:
- Ще ни струва пари – както и да го мислим, едно такова преструктуриране ще означава повече разходи, особено в краткосрочен период. Ще се генерират повече разходи и от хора, и от сгради (наем), и от техника. И едно уточнение, ако съответната общината предостави безвъзмездно сграда за ползване, това „безвъзмездното” е за администрацията, но не и за обществото – пак ще си има сграда, която вместо да генерира приходи или да се продаде, ще приюти поредната администрация;
- Ще увеличи администрацията – географското преструктуриране би следвало да доведе до назначаването (в съответния град) и освобождаването (в София) на хора. Да се залъгваме, че всички ще са доволни и едва ли не същите хора в администрацията просто ще сменят работното си място е наивно. Вероятността да бъдат назначени повече хора по места, отколкото са освободени в София е доста голяма;
- Работата ще бъде затруднена – цялото местене няма как да не обърка работата. Администрацията е достатъчно противоречива и когато всички са в един кабинет или сграда, представете си какво ще е когато са в различни градове и дори не се виждат.
Сценарии, при който това преместване е безплатно и води до по-малко администрация и по-добра работа звучи почти налудничаво. По-лошото е, че това дори не решава големия проблем на администрацията – не къде географски се срещаме, а как и защо се случва контактът с администрацията? Ако наистина искаме да развиваме електронно правителство, то защо е необходимо да се интересуваме от географското разположение на административните звена. Цялата идея, че едва ли не с географската децентрализация, администрацията щяла да бъде по-близо до хората е изкривена. Фокусът не трябва да е физическа близост между администрация и хора, а възможно най-малко срещи между тях. Ако случайно се наложи да се срещнат, то това да се случи онлайн. Иначе, близките срещи между хора и администрация знаем към какво предразполагат.
Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е бил разхождан из коридорите на някоя административна структура. Представете си само, как вместо по коридорите на някаква сграда, се разхождате от отдел в отдел по пътищата на България – това наистина би било абсурдно.
Всичко това не означава, че въпросът къде да бъдат географски разположени административните структури е маловажен. Той си е съвсем отворен за дебати, но дали сега му е времето? Тази идея ще струва пари, а ползите са крайно неясни – този тип идеи са за добрите времена, когато трупаме излишъци и можем да експериментираме.
