Акцизът върху цигарите - добър източник на приходи за България

За последните 8 години - в сравнение с 2005 година - държавата облага тютюневите изделия с около 1.2 млрд. лева повече.

4175 ~ 7 мин. четене

През последните години ролята на акцизите върху цигарите за попълване на приходите в държавния бюджет става все по-значима. За последните 8 години - в сравнение с 2005 година - държавата облага тютюневите изделия с около 1.2 млрд. лева повече. Това се казва в основни изводи от "техническа бележка" на "Индъстри Уоч" по бюджетната процедура за 2014 година и приходите от акцизи върху тютюневите изделия, изготвена от Георги Стоев и Лъчезар Богданов, предаде БГНЕС.

За 2013 г., според предварителните разчети, акцизите върху цигарите трябва да донесат около 6.1% от общите постъпления в бюджета. Ето защо политиката по определяне на акциза, ефективността на митниците по събиране на приходите и предотвратяване на контрабандата, както и създаването на цялостни благоприятни условия за бранша са от изключителна важност за гарантиране на стабилни държавни финанси.

"Пазарът на тютюневи изделия и основно цигари е от изключителна важност за фискалната политика на страната. Това се дължи на политиката на Европейския съюз за високо облагане на потреблението на тютюневи изделия с оглед ограничаване на консумацията. Част от тази политика е въвеждането на високи нива на акцизите, които, заедно с данъка върху добавената стойност, вече съставляват повече от 80% от крайната цена на продукта. Приходите от акцизи са важна част от приходната страна на бюджета. По данни за 2012 г. и прогноза за 2013 г., те допринасят за около 18% от данъчните и 14% от общите приходи. От своя страна, облагането на тютюневите изделия заема близо половината (около 44%) от всички приходи от акцизи. Така според предварителните разчети акцизите върху цигарите трябва да донесат около 6.1% от общите приходи през 2013 г., или около 2.3% от брутния вътрешен продукт на България", се посочва в доклада.

В условия на изоставащо изпълнение на някои ключови данъчни приходи (един от основните мотиви на правителството за актуализация на бюджета), акцизите върху цигарите все пак запазват ролята на си на предвидим и надежден източник на средства за бюджета. За полугодието са събрани 818 млн. лева, като все пак има минимален спад от 1% спрямо миналата година. Негативната динамика на приходите от акцизи през първите шест месеца на настоящата година отново напомня за структурните предизвикателства, пред които е изправен тютюневият отрасъл, и които трябва да бъдат отчетени като фискални при изработването на държавния бюджет за предстоящата 2014 година.

Данните на Министерството на финансите към месец юни показват, че изпълнението спрямо годишния разчет е 46,8% при 48,9% за същия период на миналата година. Изостават приходите от акцизи, ДДС, данък върху доходите на физически лица, корпоративни и други данъци заедно с приходите от осигурителни вноски. Експресните оценки на НСИ показаха, че потреблението се забавя през второто тримесечие на 2013 г., което допълнително затруднява прогнозите за постъпленията от акцизи до края на 2013 г. От своя страна, това усложнява и планирането на постъпленията от облагане на тютюневите изделия в Бюджет 2014 г., който предстои да бъде внесен за обсъждане в парламента и одобрен през есента.

Размерът на данъчните постъпления по републиканския бюджет към 30.06.2013 г. е 46.5% от планираното изпълнение на разчетите по Бюджет 2013 г. Приходите от косвени данъци също изостават, нараствайки с 3.8%, което е по-малко от предвидения 8.5 % ръст за годината. През първото полугодие на 2013 г. постъпленията от акцизи са с 1.3% или с 23.3 млн. лв. по-малко в сравнение с първата половина на 2012 г., докато в Бюджет 2013 е заложен ръст от 4.4% за цялата 2013 г.

През първото полугодие на текущата година се наблюдава спад на постъпленията от акцизи върху тютюневите изделия (с 11.6 млн. лв. спрямо шестте месеца на 2012 г.) до 818 млн. лева. Приходите от акцизи върху тютюневите изделия намаляват с 1% през първите шест месеца на 2013 г. при ръст от 8% от 2012 г. Спадът през 2013 г. е още по-съществен спрямо първото полугодие на 2009 г. - с 42 млн. лева или близо 5%. Въпреки известното влошаване на събираемостта през 2013 г. тютюневите изделия се утвърждават като относително стабилен приходоизточник, носейки 45% от акцизите в бюджета през първите шест месеца на всяка от последните 3 години.

Присъединяването към ЕС задължи България да увеличи значително акцизите. Това стана на два "шока" - през 2006 и 2010 г. Заедно с това се отне възможността на правителството да налага по-ниски акцизи на по-евтините цигари българско производство спрямо по-скъпите вносни марки. Разликите в цените между "евтини" и "скъпи" цигари се стопиха. В периода 2009-2010 г. икономическата криза, ръстът на безработица и по-високите цени рязко свиха легално продаваните обеми цигари. Същевременно, това направи контрабандата стана все по-изгодна поради повишените потенциални печалби. Така ставките са все по-високи, но реално обложените цигари свиха обема си спрямо периода до 2007-2008 г.

Средната ефективна акцизна ставка се повиши около 4.6 пъти за периода 2005-2013 (т.е. към момента), което доведе до 3.3 пъти ръст на средните цени на цигарите за периода от края на 2004 до момента, при положение, че инфлацията за този период е около 50%.

Влизането в ЕС задължи правителството да увеличи облагането, като двата "шока" през 2006 и 2010 г. допринасят в значителна степен за промените. В периода 2009-2010 г. икономическата криза, ръстът на безработица и по-високите цени рязко свиха легално продаваните обеми цигари. Същевременно, това направи контрабандата стана все по-изгодна поради повишените потенциални печалби.

В сравнение с 2008 г., държавата събира около 7% повече приходи, при 45% (близо наполовина) спад в обема на обложените цигари в продажба, като тежестта на облагане нарасна за този период 2 пъти. Изискванията за нови увеличения на минималните акцизи ще наложат допълнително нарастване на продажните цени, като делът на данъчната тежест от крайната цена ще се разшири от сегашните около 83%.

Още през 2011 г. нова директива на ЕС предвижда значително увеличаване на минималните акцизни ставки, като за България и няколко други източноевропейски страни е дадена "отсрочка" до края на 2017 г. Общият акциз върху цигарите трябва да бъде най-малко 60% от среднопретеглената продажна цена на дребно, като акцизът не трябва да бъде по-малко от 90 евро за 1 000 цигари, независимо от цената. Пазарът в България ще бъде силно засегнат от новите задължителни увеличения на облагането на тютюневите изделия. В зависимост от избраната от България комбинация от специфичен и пропорционален акциз, ефектът върху цените ще е повишение с между 15 и 18 процента, или 0.69 - 0.80 лева на кутия цигари. Препоръката на ЕК е това да става постепенно, т.е. за оставащите 4 години може да се очаква увеличение на облагането с 15-20 стотинки на кутия, ако правителството иска да предотврати нов голям шок в бъдеще. Това ще потиска потреблението. Допълнително, ограниченията за пушене на закрито вероятно също ще допринесат за намаляване на продажбите и обложените цигари.

Влияние имат и ограниченията на тютюнопушенето (включително забраната за пушене на обществени места) върху потреблението и навиците на пушачите. Неофициални данни сочат, че спадът на продажбите в зимните месеци в сравнение лятото е по-рязък от традиционното (т.е. при закриване на откритите места за консумации в заведенията) - над 10-11 % при спад предходни години от 8-9%. Според различни социологически изследвания около 10% от пушачите са променили навиците си, като 1/6 от тях заявяват, че са спрели пушенето, а останалите - че са намалили броя консумирани цигари.

Приемането на Директивата на ЕС за структурата и размерите на акцизните ставки за тютюневите изделия предвижда общ минимален акциз като процент от среднопретеглената продажна цена на дребно на цигарите, както и минимален размер на акциза, независимо от среднопретеглената продажна цена на дребно. Акцизът не трябва да бъде по-малко от 90 евро за 1 000 цигари. България (заедно с Естония, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния) получава преходен период до 31 декември 2017 г., за да постигне въведените минимални нива. Европейските изисквания за нови увеличения на минималните акцизи, които ще наложат допълнително нарастване на продажните цени, а делът на данъчната тежест от крайната цена ще се разшири, което от една страна ще потисне потреблението, а от друга страна ще увеличи стимулите за избягване на облагането.

България има известна свобода да прецени с колко да повиши специфичния акциз и с колко пропорционалния. Решението дали и с колко да се повиши специфичният акциз или пропорционалната акцизна ставка влияе върху цените на цигарите по различен начин в зависимост от пазарния сегмент. Като цяло повишаването на специфичния акциз води до по-силно поскъпване на по-евтините цигари. От своя страна, неравномерната промяна на цените в различните сегменти оказва влияние върху потреблението на цигари, а оттам и върху събираемостта на приходите в бюджета.

Всички горепосочени фактори трябва да бъдат разглеждани в контекста на слабото вътрешно потребление, все още високата безработица и минималния растеж на заетостта, които също оказват влияние върху продажбите на цигари, а оттам и върху потенциалните постъпления в хазната.

Очакваните стъпки за увеличение на акцизите, както и нарастващите разходи за производство и спазване на все по-стриктни изисквания за производителите, ще бъдат в голяма степен прехвърлени към крайния потребител с по-високи цени. Дори преди облагането, цените на продаваните цигари в България са сред най-ниските в Европа - в резултат на продължило дълго време "задържане" на цените за вътрешния пазар. България е страната с най-малко повишение на цените на цигарите в ЕС, като от декември 2012 г. до юли 2013 г. цените в България са се увеличили едва с 0.2% при средно повишение от 4% в ЕС за същия период. В Румъния цените на цигарите са скочили с 8%, в Гърция с 4%, а в Турция с 16%. Това обаче не може да е устойчиво в средносрочен план за производителите.

В 23 от 27 страни-членки на ЕС (без Австрия, България, Финландия и Малта) има повишение на специфичния или адвалорен компонент на акцизите през 2013 г. според данните на Европейската комисия. В резултат на това общата данъчна тежест върху цигарите, която включва акциз и ДДС, нараства в 13 от 27 страни-членки на ЕС, сред които Белгия, Кипър, Чехия, Германия, Гърция, Финландия, Франция, Холандия, Полша, Румъния, Словения и Великобритания.

България е страната с най-малко повишение на цените на цигарите в ЕС, като от декември 2012 г. до юли 2013 г. цените в България са се увеличили едва с 0.2% при средно повишение от 4% в ЕС за същия период. В Румъния цените на цигарите са скочили с 8%, в Гърция с 4%, а в Турция с 16%.

Задържането на ръста на цените в България не може да продължи дълго, защото и в момента цените на цигарите в България са сред най-ниските в ЕС. Повишаването на производствените разходи, както и вдигането на акцизите неизбежно ще доведе и до увеличаване на цените на тютюневите изделия в България.

Подкрепи Economic.bg