Асен Ягодин: Сега е моментът за продажба на борсата

 

Кариерата на банкера Асен Ягодин започва в Пощенска банка през 1993 г.. От 2001 г. той е член на съвета на директорите, а по-късно и изпълнителен директор на кредитната институция. Преди година оглави Българска банка за развитие. През септември 2008 г. е избран за член на съвета на директорите на Българската фондова борса, а от януари 2010 г. е председател на борда й.

Специално за www.economymagazine.bg Асен Ягодин отговори как ще се отрази приватизацията на държавните дялове на Българска фондова борса - София (50.0542% от капитала) и на Централен Депозитар (43.7% от капитала), както и на въпроси, които засягат състоянието на капиталовия пазар.

 

-Г-н Ягодин, докъде стигна приватизационната процедура на БФБ и Централния депозитар? Имате ли информация за избора на консултант?

Това е въпрос, който е резонно да насочите към собственика на мажоритарния дял в БФБ – Министерство на финансите. В качеството си на председател на съвета на директорите мога само да потвърдя, че оперативното ръководство на борсата полага необходимите усилия за подобряване работата на дружеството и съответно повишаване на неговата стойност.

- Добре ли е избран моментът за продажба на БФБ като се имат предвид ниската ликвидност и малките обороти на борсата?

Именно поради ниската ликвидност и застиналия интерес към фондовия ни пазар моментът е подходящ. Влизането на нов стратегически инвеститор в БФБ би следвало единствено да подобри тази нелицеприятна ситуация на българския капиталов пазар.

- Смятате ли, че само стратегически чужд инвеститор би могъл да раздвижи капиталовия ни пазар?

Не само, но и това ще бъде фактор за съживяване на пазара. Най-малкото по линия на очаквания ефект на двойния пазарен достъп – на български инвеститори до пазарите, на които оперира влизащия в България стратегически инвеститор, както и респективно достъп на инвеститори от тези пазари до фондовия пазар в България.

- Кое ще бъде водещото при продажбата на БФБ-София – цената или репутацията на стратегическия инвеститор?

Мисля, че като цяло и двата фактора са важни. Все пак, личното ми мнение е, че репутацията и мащаба на стратегическия инвеститор са по-важни в конкретния случай.

- Какво очаквате да се случи след приватизацията, което да доведе до развитие на пазара?

Вероятно ще последват нововъведения в инфраструктурата на пазара, особено що се касае до технологичното синхронизиране на два от основните елементи на пазара – фондова борса и Централен депозитар. Също, както казах, очаквам да последва по-ефективно „отваряне” на нашия пазар за нови външни инвеститори, както и същото в обратна посока за българските пазарни играчи.         

- Смятате ли за успешен процесът на приватизация чрез БФБ, след като миноритарният дял от ЕВН отиде при мажоритарния собственик и реално няма вторичен пазар с акциите?

Всяка сделка, изпълнена на фондовия пазар, носи някакъв позитив. Най-малкото по линия на привлечения интерес към предимствата на този вид тържище – прозрачност, достъп до максимален брой инвеститори, бързо изпълнение, данъчни ефекти и т.н.

- Трябва ли Сребърният фонд да инвестира в български акции?

Трябва да има такава възможност в рамките на резонно определен лимит. Оттам нататък пазарът ще определи дали тази инвестиционна алтернатива е добра и в какъв размер да се използва.

- Кога да очакваме цените на българските акции да се върнат на нива от периода преди кризата?

Когато може да кажем, че продължаващата вече три години криза е зад гърба ни, когато предлаганите на пазара ни дружества станат отново интересни за чуждите инвеститори, както и когато последното провокира нови значими за България компании да пристъпят към публичен статут …. Много са, за съжаление „ако”, но такава е за момента картината!   

- В края на миналата година препоръчахте да започне подготовката на базата и условията за търговия с деривативни инструменти на БФБ, както и модернизация на пазарната структура на оператора. Има ли напредък?

Има готовност за подобна възможност. Но преди да се пристъпи към изпълнението й, първо трябва да има пазарно търсене на подобни инструменти. Както добре знаете, в момента няма особено голям интерес към основния инструмент, какво да говорим за налагане на дериватив върху него.    

- Догодина в Европейския парламент ще се опитат да ограничат автоматизираната търговия, при която в компютър се залагат определени алгоритми и покупката и продажбата на акции се извършва без човешка намеса. Ще имате ли предвид бъдещите регулации и какви мерки ще вземете да се ограничи този тип спекулативна търговия у нас?

Всичко ще зависи от характера на документа с който се налагат промените. Доколкото се досещам, говорите за промени в MiFID, т.е. дали ще изисква задължително прилагане на рестрикциите в националното законодателство или ще оставя маневреност на местния законодател. Друг е въпросът, дали подобни практики са наистина заплаха за нисколиквидния ни пазар.   

 

Петя Стоянова