БНБ срещу закона за Сребърния фонд
Централната банка предлага оттегляне на проекта заради множеството рискове, включително от намаляване на кредитния рейтинг на България и разклащане на борда
~ 3 мин.
Да бъде оттеглен проекта за изменение на закона за т. нар. Сребърен фонд. Това се казва в позиция на БНБ, оповестена вчера по нормативния акт. Той бе приет от кабинета и предвижда от тази година 30% от средствата да се влагат в държавни ценни книжа, като средствата се увечилават всяка година до 2016 г. с по 10%, достигайки 70 на сто.
Българската народна банка заявява, че до този момент се е въздържала от публични коментари по този въпрос въпреки огромния интерес от страна на медии и парламентарно представени политически сили. В съответствие със своята институционална политика, централната банка принципно се въздържа от публично изразяване на мнение по медийно представени идеи и дискусии. Тъй като в случая става въпрос за законопроект на Министерски съвет, БНБ е длъжна да оповести своята позиция, приета с единодушие на заседание на Управителния съвет и изпратена на 21.03.2012 г. в писмо до министъра на финансите г-н Симеон Дянков, се казва в съобщението до медиите. В него се съдържа и пълното становище на Централната банка за рисковете от примането на текстовете.
БНБ не може да подкрепи предлаганите промени, целящи да позволят инвестиране на средства от фонда в ценни книжа, издавани от български емитенти, в това число ДЦК, поради значителните рискове както за управлението на досега натрупаните суми, така и за общата финансова стабилност на страната, се посочва в мотивите.
От БНБ посочват, че досега управата на Сребърния фонд не се е възползвала напълно от всички възможности за инвестиране на средствата, налични в съществуващия закон. Това, според БНБ означава, че доходността не е била водещ мотив при вземането на решения за управление на средствата от фонда.
Досега парите са били влагани само в краткосрочни депозити с максимален срок до 6 месеца, които носят относително ниски лихви. БНБ е предлагала на финансовото министерство да му бъде структуриран портфейл ДЦК, издадени от държави от еврозоната. Този инструмент съществува от 2002 г. и МФ го е използвало в миналото, припомнят от банката.
От там изтъкват редица рискове от влагането на средствата от фонда, предвидено с промените.
Един от тях е свързан с това, че парите са част от фискалния резерв на правителството и инвестирането на този резерв ще предизвика множество негативни ефекти.
Средствата на фонда са и част от международните валутни резерви на страната и инвестирането им също ще намали този показател. Според БНБ това ще даде негативен сигнал към инвеститорите и анализаторите и като краен ефект ще увеличи цената, на която се финансират правителството и частния сектор.
Размерът на фискалния резерв се разглежда и като показател за стабилността на валутния борд, категорични са от БНБ. Затова според тях всяко намаляване на резерва може да се отрази и в намаляване на кредитния рейтинг на страната.
Според БНБ изводът е, че фискалният резерв не само не бива да бъде намаляван, но напротив - трябва да се увеличава.
Друг момент е, че купувайки ДЦК с пари от фонда, правителството ще се кредитира само. Така според БНБ се получава явен конфликт на интереси. Други негативни ефекти ще са изкривяване на пазара на дълговите книжа, манипулиране на доходността, нарушаване на Маастрихтските критерии за конвергентност, посочват от Централната банка.
