Бездействието на Вигенин

Пасивността на външния ни министър е примесена с хаотични действия от страна на няколко политически фигури, страх от заемане на позиция на правителството ни и няколко абсурдни действия, които за пореден път сриват имиджа ни в очите на Европа

3620 ~ 3 мин. четене

Неадекватността не само на външното ни министерство, но и на целия ни политически елит достигна нови висини. Пасивността на Кристиан Вигенин е примесена с хаотични действия от страна на няколко политически фигури, страх от заемане на позиция на правителството ни и няколко абсурдни действия, които сриват за пореден път имиджа ни в очите на Европа.

Ситуацията в Сирия силно ескалира и светът е на път да се сблъска заради използваното химическо оръжие върху невинни жители в страната. Разногласията между САЩ, Франция, Израел, Турция и Саудитска Арабия, от една страна и Сирия, Иран, Китай и Русия от друга, поставят България в доста деликатна ситуация, от която изходът е непредвидим именно заради бездействието и безотговорното поведение на политическия ни елит.

„Да бягаме пред вятъра, заявявайки, че сме готови да предоставяме бази, не е позицията, от която има нужда България в настоящата ситуация“, коментира Кристиан Вигенин по повод спекулациите, че може да участваме под някаква форма в конфликта в Сирия. Истината обаче е, че отдавна сме зад вятъра. Първо, защото Вигенин активно отбягва да заеме позиция, изчаквайки да види развитието до последния възможен момент, който обаче отдавна мина. И второ, защото напливът на бежанци от Сирия е факт от няколко месеца, а правителството не предприе никакви мерки за очакваната вълна.

"Не бива да създаваме паника, че едва ли не има някакво масово нахлуване на имигранти от Близкия изток в България, просто като сериозна държава трябва навреме да вземаме мерки и да създаваме необходимия капацитет", контрира външният ни министър. Но 90% от капацитета за настаняване към днешна дата е изпълнен, пак по негови думи.

"Към този момент не са постъпили конкретни искания за подкрепа или за участие във военна операция или друга форма на пряка намеса в Сирия", допълва Вигенин. А не е ли работа на Външно министерство да зададе параметрите на възможно участие или неучастие в подобен световен конфликт?! Вигенин обаче държи "да не се спекулира", неосъзнавайки че спекулирането идва от пасивната му позиция в конфликта.

Кристиан Вигенин обаче е активно е допълван от президента ни Росен Плевнелиев, който след неподготвените си и по-важното - некоординирани с правителството изказвания, се наложи да разпраща обяснителни съобщения, в които да набедява медии заради изопачаване на думите му. Такова може и да е факт, но президентът се изказва, преди да е апелирал за дебат в Парламента, от който да се роди и позицията ни.

Загърбването на различията от страна на политическите фигури на фона изключителна политическа нестабилност в България и активно противопоставяне на няколко страни би имало не само обединителен ефект в и без това достатъчно раделеното ни общество. То би дало заявка и за поне малко останала политическа класа в дискредитирания ни парламент, изпълнен само с его и самолюбие. Както и, разбира се, с политически и икономически интереси. Подобни елементарни принципи, спазвани в страни като активна Великобритания, обаче са далеч от българската политика и спомагат допълнително за дискредитирането ни.

Както обикновено обаче, това не е краят. Непредвидимостта на действията на политиците ни са силно конкурирани от уличното разбиране за външна политика. Вигенин активно срива реномето ни в Европа, потъпквайки далечни практики заради дребнави вътрешнополитически различия. Посланикът на Франция Филип Отие ще остане без орден "Стара планина" заради изразяването на позицията на страната си, а именно подкрепа за протестиращите срещу политическата мафия.

Външният ни министър обаче удря шамар на Франция заради неразбирането на факта, че подобен орден, с който между другото е удостоен и Муамар Кадафи, се дава не за заслуги спрямо политически партии, а заради заслуги за двустранните отношения с България и за развитието на международното сътрудничество. А такъв се връчва на всеки отпътуващ от страната ни посланик. Като резултат страната ни отново е напът да предизвика дипломатически скандал, като този с предишния посланик Етиен дьо Понсен. Френският дипломат не бе поканен от предишния президент Георги Първанов, но в крайна сметка получи държавното отличие постфактум.

Подкрепи Economic.bg