Цената за пренос на газ в страната няма да се увеличава

Г-н Темелков, какво е развитието на Булгартрансгаз като корпорация, като модерна съвременна компания? До къде стигнахте с тази своя мечта?

Човек никога не се отказва от мечтите си и винаги се стреми да ги постига. Целта, която сме си поставили е да развиваме компанията като модерен европейски оператор, което може да бъде постигнато само с постоянни усилия и движение в правилната посока…

Какво означава правилната посока?

Основното за един модерен газопреносен оператор е неговите транспортни системи да бъдат  надеждни и да са осигурени така, че да реагират адекватно при всякакви ситуации и условия. Трябва да има прозрачен и много добре регламентиран достъп и разпределение на капацитета на газопреносните мрежи, да има достъпни условия за ползване на услугата, на мрежата и естествено, да има добра свързаност със съседните оператори, тоест добро международно сътрудничество. 

С поглед към „правилната посока” не трябва да забравяме откъде тръгнахме. Европейският пазар започна да се либерализира много по-рано от нашия. Ние влязохме в ЕС през 2007 г. и оттогава започнахме да се готвим и да прилагаме европейските стандарти, правила и нормативи на управление на газопреносната система.

А в последните години имаме значителен напредък. Международната свързаност, например, е интересна тема за всички, защото тя дава възможност за реална диверсификация на доставките на природен газ, което ще увеличи тяхната сигурност и ще създаде условия за реална конкуренция на газовия пазар. Знаете за кризите, които преживяхме през зимите на 2009 и 2010 г.  Миналата година бяхме в предкризисна ситуация, която успяхме да овладеем своевременно.  Така че междусистемните връзки, за които ние работим, а обществото коментира, са наистина от значение за поставянето на Булгартрансгаз като модерен преносен оператор на международния газов пазар.

Другата насока, по която работим и отбелязваме напредък, са процедурите и правилата за ползването на нашите съоръжения.

Разработихме правила за достъп до газовото хранилище в Чирен, които отговарят на изискванията на новия енергиен закон. Те дават достъп на национално ниво.Сега на дневен ред са  правилата за работа с потребителите на газопреносната система, които предстои да представим в ДКЕВР за одобрение.

Пред финализиране сме на правила за достъп и ползване на транзитната газопреносна система. Те се отнасят за неизползвания капацитет.

Скоро ще предложим на енергийния регулатор тези правила, а той ще ги представи за обществено обсъждане. Подходът да правим предварително допитване за становища от потенциалните ни клиенти който въведохме като добра корпоративна практика през последната година, ни дава възможност да внасяме в ДКЕВР документи, които отразяват и конструктивните предложения на заинтересованите страни.

Стремим се да работим с всички участници на пазара, защото Булгартрансгаз е газопреносният оператор, гръбнакът на газовата система на страната, но има още много участници на газовия пазар с различен поглед върху него.

В момента колко газ се транзитира през България?

Ние имаме дългосрочен договор с Газпром Експорт за транспортиране на близо 18 млрд.куб.м. газ. Това е приблизително целият капацитет на транзитната система. Понякога,за определени времеви периоди се използва ефективно около 80% от него. Това ни дава възможност за тези периоди да предложим свободния капацитет на пазара.

Данните за свободния капацитет са публикуват на сайта на нашата компания. Информацията за наличен и използван капацитет се обновява всеки ден. Става дума не за твърд, а за свободен прекъсваем капацитет.

Какви са тенденциите? Намалява ли ползването на транзитната мрежа в сравнение с предишните години? Турция направи много газови връзки…

Нямаме намаляване на транзитираните количества газ през страната. Дори напротив. През последните години има леко нарастване на пренесените количества, включително за Турция.

Македония продължава да потребява малко газ, но миналата година има значителен ръст в количествата, които пренесохме към нея. Изходящият капацитет на транзитната система към Македония е най-малък - 0,8 млрд.куб.м. годишно За Турция капацитетът е 14 млрд. куб.м., за Гърция е 3 млрд. куб.м. годишно.

Очакваме тази възходяща тенденция да продължи след финализиране на правилата за достъп и подобряване условията за ползване на транзитната газопреносна система.

Принципът за разпределение на свободния капацитет е пръв заявил - пръв получил, като провеждането на процедурата за достъп и договорите за пренос се сключват на корпоративно ниво. С новите правила, по които вече проведохме публична консултация със заинтересованите страни, регламентираме много по-подробно условията, стъпките как се подават заявления, как се извършват присъединяването и достъпа до системата.

По същия начин в момента разработваме и правила за ползване на Националната преносна система. Скоро ще обявим на нашия сайт Правилата за работа с потребителите на Националната преносна система и хармонизиран договор за пренос на газ по нея, за които също ще проведем публична консултация със заинтересованите страни преди финализирането им и представяне в ДКЕВР за одобрение. 

В интервю за списание Икономика наскоро, Изпълнителният директор на Топлофикация София  каза, че обмисля да търси алтернативни доставчици, за да намали цената на горивото. Значи може да се възползва от възможностите за достъп до вашите съоръжения?

Повечето от големите потребители на газ са заинтересовани от възможностите за договаряне на конкурентни условия за доставка на газ. 

Правилата, които направихме, дават възможност за гъвкавост и инициативност на крайните потребители и на търговците на пазара да търсят най-оптималните пътища за осигуряване на необходимите им количества газ.

Ние сме оптимисти за развитието на газовото потребление. В тази връзка,  в дългосрочен план се готвим да развием  и удвоим капацитета на хранилището в Чирен. Мислим и за второ хранилище.

Като става дума за второ газохранилище, "Мелроуз", които добиват газ от находище "Галата", може да предложат след пълното му изчерпване да се използва като хранилище.     

Ние ще подкрепим такова предложение, защото инвестицията в хранилища дава сигурност на доставките на страната. За развитието на "Галата" като хранилище са нужни много допълнителни анализи, за да се оценят възможностите, необходимите инвестиции и цялостният бизнес модел.

Има и други подходящи геоложки структури на територията на страната, които могат да бъдат разглеждани като обекти с потенциал за второ газово хранилище.

Кога трябва да започне изграждането на второ хранилище?

Проучването на второ хранилище е допълнителен проект. Първата ни цел е развитието на хранилището в Чирен от гледна точка на  капацитетни възможности и сигурност на доставките. То има уникално разположение, тъй като се намира на нормална дълбочина и към него е изградена необходимата съпътстваща инфраструктура.

В пикови периоди, например през зимата, добивът от ПГХ Чирен може да достигне до 390 млн. куб. м. В момента в хранилището има около 380 млн.куб.м съхранен газ, Надяваме се, че процесът на нагнетяване на природен газ ще продължи и съхраненото количество за зимния период ще бъде по-голямо.

Капацитетът за съхранение за нуждите на потреблението в България на този етап е достатъчен, но мислим за разширяване с оглед на бъдещите ни проекти в регионален мащаб, както и необходимостта от по-голям капацитет за добив. 

Искаме да бъдем не само транзитираща компания за трети страни, но да осигурим за тях и необходимите условия за съхранение на природен газ, които да повишат сигурността на доставката за количествата природен газ, транспортирани през България. При този подход пазарите, където ще предлагаме услугата по съхранение, ще бъде не само на територията на страната ни. Можем да съхраняваме газ и за страни като Турция, Гърция, Македония, включително и Румъния.

Румъния?

Макар че Румъния има газови хранилища, районът на Букурещ е с най-голямата консумация на газ в страната. Свързването на Русе с Гюргево с интерконекторна връзка дава допълнително предимство на нашето хранилище и плановете ни да го разширим. 

Инвестицията за разширението на "Чирен" е от порядъка на 200 млн.евро. Съвсем скоро ще обявим процедура за възлагане извършването на 3D сеизмични проучвания в района на хранилището, както и за геомеханично симулиране на резервоара, за да можем точно да дефинираме къде трябва да бъдат разположени сондажите и с какви капацитети. Отделно правим маркетингово проучване кога да се направи разширението, така че капацитетът му да започне веднага да се използва напълно. Анализите сочат, че около 2015 г. е най-подходящото време за този проект. От тогава нататък ще има засилен интерес към съхранението на газ и имаме много голяма степен на увереност, че това, което ще реализираме като инвестиция, ще бъде използвано в пълния си размер от пазара.

Ние създаваме възможността на всеки търговец или потребител на газ да може да си закупи газ, когато цената му е най-добра, да го съхрани и да го използва, когато му трябва.

Има проявен интерес към използването на свободния наличен капацитет на нашите транзитни газопроводи от големи компании, търговци на природен газ. Той е пряко свързан с изграждането на интерконекторните връзки с Румъния, Гърция, Турция и Сърбия.

На какво ниво е изпълнението на тези проекти? Имаме ли договор за доставки по тръбата Русе-Гюргево, на която наскоро бе направена първа копка?

Като оператори, Булгартрансгаз и Трансгаз-Румъния  трябва да съгласуваме обща процедура за разпределението на капацитета на този интерконектор. Това ще стане до края на годината. Процедурата ще бъде публично обявена в началото на следващата календарна година и капацитетът ще бъде разпределен до средата на 2013 г., когато интерконекторът ще бъде изграден.

До колко е необходима тази връзка? Да не остане празна тръбата?

Основната функция , която сме заложили за връзката с Румъния е осигуряване на сигурността на доставките не само за България, но и за Румъния. Има моменти, когато системата на Трансгаз изпитва затруднения с осигуряване на необходимите капацитети за доставка на газ за района на Букурещ. А когато пък ние изпитваме затруднения, може да се осигури доставка за нашата система от румънските газови хранилища. Несъмнено тази връзка ще доведе до известна деверсификация на доставките на газ.Румънската система е свързана с европейската и практически интерконекторът с Румъния дава възможност за ползване на ресурси и от Румънския пазар, и от Централно европейския газов пазар, които да бъдат да бъдат доставени до България.

Логиката на постигане на диверсификация на източници и маршрути за доставка на природен газ имат и останалите  международни проекти:

Интерконекторът с Гърция, който ще бъде изграден между Стара Загора и Комотини, се реализира от проектната компания Ай Си Джи Би (ICGB), която е съвместна компания на „Български Енергиен Холдинг“ и Ай Джи Ай Посейдон (IGI Poseidon) – с акционери ДЕПА – Гърция и Едисон - Италия.  Проектът се развива с много добри темпове и бе обявено, че се очаква до два месеца да има първа копка и да започнат реални дейности по изграждане на връзката. Той е планиран да бъде изграден до края на 2014 г.

Интерконекторът с Турция е по-сложен в началната фаза на изпълнение, тъй като обвързва две системи, едната от които не е на държава от ЕС. Имаме значителен напредък и по този проект. До два месеца предвиждаме да бъдат уточнени и дефинирани възможностите на турската страна за осигуряване на  необходимия капацитет на газопровода и конкретната точка на междусистемната свързаност. Незабавно след това започнат реални дейности по развитието на проекта и ясно дефиниране на модела за неговата реализацията и последваща експлоатация. През 2013 предвиждаме активно да се работи по неговото изграждане. За да се ускори процесът, обсъждаме включително и привличане на частни инвеститори в проекта на турска територия.

Тъй като на територията на България вече имаме една междусистемна свързаност с Турция, смятаме за целесъобразно дейностите по реализацията на този проект на територията на България да бъдат извършени от нашата компания.  Нямаме промяна по отношение на плановете ни този интерконектор да бъде изграден и въведен в експлоатация до края на 2014 г.

В момента активно се работи и по проекта за газова връзка със Сърбия. Проектът се реализира от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма като бенефициент по ОП Регионално развитие.  В момента се извършват прединвестиционни дейности – трасиране, разработване на ПУП и ОВОС. Плановете са този интерконектор да бъде изграден до 2015 година.

Няма начин да не участвате в разговорите за използване на българската транзитна система в проекта Южен поток.

Имаме разговори за това, какво ще бъде ползването на транзитната система във връзка с реализацията на Южен поток.

Обявено е, че 63 млрд. куб.м. е количеството газ, което ще влезе в България. Една част от него ще мине през нашата транзитна система за Турция, Гърция и Македония. Частта,  която ще премине  по самия  газопровод "Южен поток" в посока Сърбия е въпрос на допълнителни решения и уточнения на проектната компания.

Очакваме влиянието на проекта по отношение на ползването на нашата транзитна система да бъде положително, тъй като той свързва директно Русия с България и така създава сигурност за транзитирането на природен газ към тези страни.

Така че, очакваме развитието на Южен Поток да повлияе позитивно върху развитието на нашата дейност.

Ще искате ли промяна в такса пренос от ДКЕВР?

Таксата пренос трябва да се разглежда в два аспекта - за националната газова система и за транзитната система.

За транзитната такса имаме дългосрочен договор с Газпромекспорт до 2030 г. В него има ясно дефинирани условия, отразява адекватни пазарни нива на този вид услуга и за момента нямаме причини да считаме, че е необходимо предоговаряне.

Схемата на разплащане е на чисто търговски принцип - срещу пренесени  количества се заплаща съответната такса. Нямаме плащане с количества на бартарен принцип. Уточнени са условията за възможността за ползване на свободния й капацитет.

Таксата за пренос по националната газова система не предвиждаме да бъде повишавана.  Ще се промени обаче моделът на ценообразуване на преноса, съобразно европейските изисквания . В момента таксата се определя на принципа на "пощенската марка", тоест една цена за всички. Предвижда се да бъде разработен входно-изходен модел, който да бъде внедрен по отношение на националната преносна система, а така също и по отношение на свободния капацитет на транзитната преносна система. Входно-изходният модел на тарифиране предвижда собственикът на газа, който се пренася, да плати наведнъж цената за пренос, която е съставена от два компонента - капацитет на входа и капацитет на изхода, без значение откъде минава газа.

Новите правила на ценообразуване ще повишат ли цената за пренос?

Промяната на правилата няма да доведе до значителна промяна  на цените за пренос. Напротив, анализите показват, че ние сме в състояние да осигуряваме пренос на територията на страната при цени в рамките сегашните.

Целта ни е дори да търсим варианти за оптимизиране на системата, така че да предложим дори по-добри условия. Ако системата се използва в по-голяма степен (оптимизира се използваемия капацитет), това ще увеличи приходите в компанията заради увеличаване на пренесените количества газ и съответно ще даде отражение за намаляване на единичната цена за пренесено количество газ.

Проектната техническа възможност на националната газопреносна система е за пренос на 8 млрд.куб.м. газ, а в момента транспортираме около 3 млрд.куб. м. газ годишно и имаме значителен свободен капацитет. Затова изграждането и ползването на междусистемните  връзки ще допринесе за оптимизирането на системата като цяло и ще има положителен ценови ефект.

Печеливш бизнес ли е транспортирането и съхранението на природен газ?

От отделянето на Булгартрансгаз като самостоятелно дружество, имаме около 100 млн.лв. годишна печалба от основната ни дейност. Тези средства са ни необходими, за да поддържаме сигурна и надеждна газопреносна система и за да развиваме инфраструктурата, да осигуряваме достъп на нови региони до този ценен енергиен ресурс.

Ако не бяхме толкова обнадеждени в икономическата целесъобразност на този бизнес, нямаше да развиваме и планираме толкова много инфраструктурни проекти. Всички тези междусистемни връзки, проекти като Набуко, Южен поток са приоритети, защото се оценява, че ще имат възвращаемост и допълнителни приходи на държавно и корпоративно ниво.

Нашият бизнес е с дългосрочна перспектива. За да започнем да инвестираме в един проект, гледаме поне с 10 години  напред. Съвсем скоро ще завършим работата си по Десетгодишния план за развитие на Булгартрасгаз и ще го представим на обществеността. Инвестициите, които правим, са много големи и имат възвръщаемост в по-дългосрочен план.

Същевременно инвестираме значителен ресурс за повишаване на сигурността и надеждността на съществуващата система. Така например, в момента имаме много голям проект за рехабилитация и модернизация на компресорните станции, който е на етап тръжна процедура. Вярвам, че до края на тази година ще стигнем до договор, с който през следващата година ще започне да се изпълнява поетапно рехабилитация и модернизация на 4 от компресорните ни станции. Постепенно след това ще рехабилитираме и модернизираме и останалите мощности.

Можем да се похвалим, че на този етап имаме много добре развита газопреносна система в България с добре разчетени капацитети във всички точки. Така че ние развиваме този бизнес, защото вярваме, че той ще носи приходи на нашата компания и на държавата ни дългосрочно.