Четири сценария за еврото

Има ли спасение за валутния съюз, след като все повече държави въстават срещу мерките за икономии?

7152 ~ 5 мин. четене

 

Кредитният рейтинг на Испания отново бе понижен, лихвените проценти по италиански държавни облигации скачат и все по-голям брой държави-членки на ЕС въстават срещу немските спестовни мерки: кризата с еврото се завръща рязко и бързо. Как ще се развият нещата и накъде ще тръгне Европа? Ново проучване показва четири възможни сценария.

В еврозоната нервите и напрежението растат, защото има множество признаци, че състоянието се влошава. Този път това се показа в Испания и Италия, две от големите европейски икономики. В същото време в много страни се увеличава съпротивата срещу по-нататъшни мерки за икономии.

В Италия лихвените проценти по държавни облигации скачат сериозно. На търг в петък силно задлъжнялата страна трябваше да плаща 5,84% лихва и по този начин се доближава до границата, след която е много трудно държавата сама да финансира дълга си. Няма изгледи за подобрение на италианската икономика, която се очаква да се свие с 1,2% през 2012 г..

В Испания перспективите не са по-добри: рейтинговата агенция Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на страната с две нива. Преди всичко обаче, банковият сектор предизвиква безпокойство в страната.

Други страни от ЕС се отдръпват от германо-спестяващата доктрина. В Словакия социалдемократите спечелиха изборите през март и дадоха обещания за подобряване на социалните програми. След резултатите на президентските избори във Франция, посоката на политика в страната е повече от несигурна. Франсоа Оланд отдавна заявява нежеланието си да се съобразява с Ангела Меркел. Само Финландия и Словения все още подкрепят германската линия на поведение.

Задават се няколко критични въпроса: Каква е следващата стъпка за еврото? Институтът за международна икономика в Хамбург (HWWI) и консултантската компания PricewaterhouseCoopers (PWC) са разработили четири сценария - от въвеждането на транснационални облигации (така наречените евро облигации) до катастрофата на единната валута.

Сценарий 1: Европейските страни да контролират дълга си

Еврозоната остава в сегашния си вид. Задълбочаването на сътрудничеството, като европейско икономическо правителство, не се осъществява. Държавите членки започват да се намаляват дефицитите си. Критериите от Маастрихт (дефицит под три процента, съотношение дълг/БВП под 60%) се задържат в повечето страни. Като последствие пазарите отново имат доверие в Еврозоната и отделните държави-членки, а спасението от страна на финансови институции става все по-маловажно.

Последствията са, че кризата на еврото е преодоляна, но доколко е реалистичен този сценарий? HWWI и PwC смятат, че тази развръзка е напълно реална. Въпреки това е важно да се преодолеят няколко пречки.

Фискалният пакт трябва да бъде ратифициран в много страни. В някои държави, обаче, има избори и опозиционните партии обявиха намерението си да преговарят за нови договорки по пакта.

Все още не е ясно как ще бъдат принудени „грешниците” от Европа да спазват критериите от Маастрихт. Задължителните правила за санкции липсват.С две думи, цялата икономика на Европа изисква нова политическа култура.

Затъналите страни трябва да прекъснат този порочен кръг, като повдигнат икономиката си без високи дългове, например чрез намаляване на бюрокрацията и увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда. Според проучването на HWWI и PwC „тези реформи ще отнемат на някои страни поне едно десетилетие"

Сценарий 2: Пускане на еврооблигации

Страните ще финансират дълговете си не чрез традиционните национални дългови книжа, а чрез така наречените еврооблигации, заедно с другите държави от еврозоната.

Еврооблигациите ще премахнат неравенството в паричния съюз. Страните, които са в по-лоша позиция на пазара, няма да бъдат възпрепятствани от по-високи лихвени проценти на своите облигации. Задълбочаването на сътрудничеството, в лицето на европейско икономическо правителство, не се осъществява.

Какви са последствията? Облигациите ще успеят да стабилизират валутния съюз в краткосрочен план.

Лихвените проценти в застрашените страни ще спаднат драстично, тъй като страни с добра кредитна гаранция ще гарантират за по-слабите членове на валутния съюз. Шансът проблемните страни да се финансират отново сами в капиталовия пазар скачат.

Еврооблигациите са надежден сигнал към пазарите, че еврозоната трябва да се поддържа в дългосрочен план. Това дава допълнителна увереност. В дългосрочен план, обаче, ще се засилят структурните дисбаланси, сочи проучването на HWWI и PwC. Без допълнителни мерки такава система едва ли би могла да предизвика напредък в структурните реформи.

Колко реалистичен е този сценарий?

Позицията на Германия е ключова относно еврооблигациите. Федералната република ще трябва да плаща значително по-високи лихвени проценти в сравнение със сегашните облигации. Затова и този сценарий е по-малко вероятен.

Сценарий 3: Сформира се европейско икономическо правителство

Валутният съюз става политически. Членките губят силата си на мулти-държавно управление. Еврозоната става фискален съюз.

В допълнение данъчните и социални системи се обединяват. Страните се ангажират с общи облигации, т. нар. еврооблигации (виж сценарий 2). Общото икономическо правителство на ЕС може да оказва натиск върху тези облигации към държавите-членки, които не спазват определени правила и разпоредби.

Какви са последствията?

Кризата на еврото е преодоляна. Валутата покачва стойността си – недостатък за конкурентните европейски фирми, но доколко реалистичен е този сценарий?

Задълбочаване на общата икономическа политика би било полезно. Но ЕС е все още на много дълъг път от постигането на тази цел. Страните имат много различни гледни точки за това как трябва да бъдат управлявани социалните системи и доколко държавата трябва да се намесва в делата на икономиката.

По-вероятен, според HWWI и PwC, е бавен и последователен подход към тази крайна цел. Следващата стъпка са санкции за дълговите грешници, които не отговарят на критериите от Маастрихт.

Сценарий 4: Еврото се разпада

Валутният съюз се разпада. Или някои държави напускат доброволно общата валута, или някои от по-силните държави от еврозоната образуват "ядро на валутен съюз". Или разбира се, валутният съюз се разпада напълно.

Какви са последствията?

Дори напускането на една държава като Гърция от еврозоната, според становището на PwC на HWWI, би имало катастрофални последици. Заемите ще трябва да се отписват веднага. Това би натоварило бюджетите на страните-донори изключително рязко и много. Банките също ще трябва да отпишат големи суми, като някои са заплашени дори от срив.

Колко реалистичен е този сценарий?

HWWI и PwC смятат подобно развитие на нещата за възможно. След Гърция кризата се е разпространила във все повече страни, а доверието в пазара е потънало. Междувременно Европейската централна банка трябва да купува все повече италиански държавни облигации, за да подкрепя силно задлъжнялата страна. Дори Франция, втората по големина икономика в Еврозоната, е застрашена от намаляване на рейтинга. Но ако големи икономики като Италия вече не са в състояние да финансират своя дълг, никакъв спасителен план не би могъл да спре разпадъка на Еврозоната.

 

По материали от Шпигел

 

Подкрепи Economic.bg