Цифрите не подкрепят актуализацията на бюджета

Не е редно да се говори за забавяне на приходите, защото те всъщност растат, смята Георги Стоев, икономист от "Индъстри уоч"

88 ~ 3 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

- Г-н Стоев, излязоха данните за изпълнението на бюджета към края на юни. Вече имаме макар и малък бюджетен дефицит. Това подкрепя ли тезата на правителството, че актуализацията е задължителна?

- Данните към месец юни не предполагат актуалзиация на приходната част. От Министерството на финансите може да са направили модел, който да им дава такива основания. Въпросът е, че това не е публикувано като документ. Мотивите към законопроекта за изменение на Закона за бюджета бяха само 4 страници и половина и от тях не става ясно на какво се дължи нуждата от съкращаване на приходите в прогнозата.

- Виждаме, че събираемостта на ДДС се забавя през юни. Може ли това да е причина?

- Забавя се, но общите данъчни приходи се увеличават с близо 4%. Струва ми се, че не е редно да се говори за забавяне на приходите, защото те всъщност растат.

Има някои добри сигнали от реалния сектор. Заетостта спря да се свива. Притокът на инвестиции започна да се възстановява в частта на внос на инвестиционни стоки. Малки, но все пак оптимистични сигнали, че на стагнацията и се вижда края. В такава макросреда не бива да се актуализират числата.

- Някои депутати от БСП заговориха за втора актуализация около декември. Реално ли ви се струва това?

- Най-важното е депутатите да не влошават допълнително положението. Вярно е, че има фактори, които не зависят от правителството като падащите цени на някои суровини например. Това обаче са относително краткосрочни изменения. Все пак инфлационната динамика ще се върне, заради меката парична политика в Европа. Тези неща са взети предвид в сегашния бюджет, включени са различни сценарии. Неизпълнение в размер на няколкостотин милиона е в рамките на нормалното, а не е нещо, което изисква актуализация на бюджета.

- Свиването на разходите не е ли алтернатива на взимането на заем?

- Аз съм последният човек, който ще каже, че правителството трябва да харчи повече пари. Дори в ситуация на нормално изпълнение на приходната част, пак бих препоръчал свиване на разходите. Не е необходимо да има криза, за да се сети правителството, че трябва да се свиват разходите. Големият проблем с оптимизацията е, че винаги тази отговорност се възлага на министъра на финансите. Това все пак е решение, което се взима от цялото правителство, а в него има доста министри, които искат да харчат повече пари.

- Бюджетният дефицит беше актуализиран до 2%, след като през 2012 г. беше едва 0.45%. Има ли опасност този дефицит да надхвърли 3% и да се влезе в някаква спирала?

- По принцип има такава опасност. По-важното е накъде тръгва това правителство. Дали това е дългосрочен път за управление на фискалните дела или е просто еднократен акт. Ако е просто търсене на кратък заем, пазарите ще бъдат склонни да го подкрепят. Ако обаче пазарите видят в това първа стъпка от един дълъг процес, още в самото начало правителството ще има сериозен проблем да финансира този дефицит.

- Преди една година изтеглихме близо 1 млрд. евро заем при доходност около 4.5%. Възможно ли е тази ниска лихва да бъде постигната и при този заем?

- Не може да се каже сега какви ще бъдат лихвите. Ние работим при сценарий за леко покачване на лихвените нива. Истината е, че в момента пазарите са особено настръхнали спрямо нова емисия на България. Най-вероятно по-малка емисия ще е нещо, с което ще се тества пазара.

- Наскоро финансовото министерство отказа всички поръчки при една 50-милионна емисия на вътрешния пазар. Тя беше със сравнително висока доходност, и като че ли подсказва завишени лихвени нива?

- Проблемът при тази емисия беше не толкова лихвеният процент, а това, че нямаше традиционното презаписване. Подобни решения за емитиране на дълг на вътрешния пазар традиционно са свързани с консултации с търговските банки. Ако министър Чобанов не е съгласувал този път решението си с банките, това със сигурност означава една промяна на отношението между правителството и капиталовите пазари.


Подкрепи Economic.bg