Диктаторът със скиптър в ръка

„Хич да не ви е жал, имат два милиарда леи в банковите сметки“. Така генерал Виктор Стънкулеску окуражава войниците, извършили екзекуцията на Николае Чаушеску и съпругата му Елена през Коледата на 1989 г. След 24 години на власт, Чаушеско получава смъртна присъда след спорно от юридическа гледна точка дело и бива показно разстрелян във военна казарма в Търговище, Румъния, обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и „подкопаване на националната икономика“. В продължение на дни Букурещ се поздравява с „Избавлението на Румъния от тиранията на Чаушеску..“

Странно или не, 23 години по-късно социологическо проучване показа, че над53% от румънците биха предпочели отново да живеят при режима на Николае Чаушеску. Авторите на допитването - агенция “Обществени дела” отчитат, че половината от сънародниците им предпочитат времената на комунистическия режим, който им гарантирал работа и дом.

Северните ни съседи продължават да нищят истината около Румънската революция - един едновременно и трагичен и щастлив момент за тази държава. Демонстрациите набират сила през декември 1989., според статистиката те дават общо 1104 жертви. 3352 души са ранени по време на преврата.

От обущарски калфа до генерален секретар на работническата партия

Николае Чаушеску е роден в бедно селско семейство в Скорничещ, окръг Олт, на 26 януари 1918 година. Когато е на 11 години се премества в румънската столица Букурещ, където започва да чиракува при един обущар.

Началното си образование Чаушеску получава в родното си населено място, а през 1929 г. заминава за Букурещ, за да учи обущарски занаят.

Членството му в Румънската комунистическа партия (РКП) датира от 1932 г. По това време тя е в нелегалност и активното участие на Чаушеску в нейните протестни акции става причина той няколко пъти да бъде арестуван, а през 1936 г. дори е осъден на две години затвор като „опасен комунистически агитатор”.

С идването на комунистите на власт в Румъния, Чаушеску е избран за министър на земеделието, а по-късно и за заместник министър на въоръжените сили в правителството на Георгиу-Деж. Продължава да се издига в партийната йерархия и само три дни след смъртта на Георгиу-Деж, през март 1965 г., Чаушеску поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия.

СССР дистанция

Първоначално той печели симпатиите на румънската общественост като демонстрира желание да води политика, независима от СССР - дистанцира страната от активно участие във Варшавския договор, като отказва да подпомогне потушаването на вълненията в Чехословакия от 1968 г., поддържа икономически връзки със страни от Западна и Централна Европа. Чаушеско разрешава и участието на румънски спортисти на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., които са бойкотирани от СССР и останалите социалистически държави.

Отново Румъния е единствената социалистическа страна по това време, която поддържа дипломатически връзки с Европейския съюз (ЕС). Договор, включващ Румъния в списъка на страните с които ЕС поддържа привилегировани отношения е подписан през 1974 г., а 1980 г. е подписан договор за обмен на промишлена продукция между Румъния и ЕС.

Въпреки независимия си външнополитически курс, Чаушеску упорито се съпротивлява на каквито и да е либерални действия във вътрешен план.

Идеи и болни мечти

През 1971 г. Чаушеску посещава Китай и Северна Корея, където бива завладян от идеята за пълно национално преустройство. Веднага след завръщането си той прилага на практика своя проект за „систематизиране” на населените места, повлиян от философията на президента Ким Ир Сен. Започва изселването на селяните и насилственото им заселване в новопостроени блокове. Жертви на тази идея стават множество средновековни паметници на християнското изкуство, които биват унищожени. Всичко това стига такива размери, че редица международни организации се намесват и успяват да спрат тази разрушителна политика.

Чаушеску е мечтаел да получи нобелова награда за мир. В страната по негова заповед са организирани народни демонстрации в подкрепа на световния мир. Румънският диктатор се опитва да бъде посредник в израело-палестинския конфликт. В същото време, в тези години Румъния е  четвъртата страна по износ на оръжие в света.

Друг основните приоритети на Чаушеску е насилственото увеличаване на населението. За целта през 1966 г. се издават няколко указа, които забраняват контрацептивите и абортите, което довежда и до нараства броят на нелегалните аборти, а оттам и на смъртните случаи и пълни с изоставени деца домове. През 80-те години страната се изправя и пред бум на СПИН, поради факта, че не се спазват елементарни изисквания на медицината.

Външен дълг на нула

Водената от Чаушеску политика на независимост от Москва го обвързва със Западна Европа, откъдето той получава редица заеми. Така външният дълг на страната нараства на почти 3,5 млрд долара и се появява реална заплаха от фалит на държавата. Затова в румънската конституция от този период е вкаран член, забраняващ взимането на външни заеми. В последните години от своето управление румънският диктатор е обладан от идеята да изплати заема на страната. В резултат на това цялата продукция отива за погасяване на вноските, докато населението в страната мизерства и живее на ръба на оцеляването. Все пак през август 1989 г. той успява да постигне целта си.

Самозабравяне

Култът към личността на Чаушеску може да съперничи на този към Сталин. В страната си той е наричан „Геният на Карпатите” (на румънски: Geniul Carpaţilor), както и „великият водач“ (marele conducător), за да съответства на ранга му, полуграмотната му съпруга е произведена в „учен от световна величина“ и е наричана „любимата майка на народа“. В ролята си на „Управника Спасител“ Чаушеску стига дотам, че се появява на обществени места със скиптър в ръка като монарх.

Подобни прояви карат художника Салвадор Дали да изпрати на диктатора „поздравителна“ телеграма, в която изразява възхитата си от „Водача“ и появата му с „президентския скиптър“. Румънският печатен орган на комунистическата партия вестник „Скънтея“ ("Искра“) не схваща ироничния тон и публикува целия текст на телеграмата.

Изграждащият се култ към личността на Чаушеску намира израз в мащабното и помпозно строителство в столицата Букурещ. Свидетелство е сградата „Домът на народа”, която е считана за втората най-голяма административна постройка в света.