До 1 г. затвор за неудобни снимки на политици

До 1 година затвор може да получи всеки, който заснеме политик без негово съгласие и не по време на официална проява. Това предвижда новият Наказателен кодекс (НК), който ще застраши граждани и журналисти от дела, съобщава вестник "Сега". Сега законът не предвижда такова наказание.

Чл. 146 в проекта за нов Наказателен кодекс, който беше публикуван за обсъждане от правосъдното министерство преди Нова година, предвижда: "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба".

Единствено оневиняващо обстоятелство може да е, ако деянието "е извършено при публични прояви на лицето" (не на публични места), продължава изданието.  Това означава, че политик или висш държавен служител не може да бъде сниман без негово разрешение, освен на проява, свързана с работата му - заседание на парламента, среща с избиратели, митинг.

Така вече граждани няма да могат да правят свободно снимки на известни личности на плажа, в заведения, по улиците, като например тези на лидера на "Атака" Волен Сидеров в кубинския курорт "Варадеро".  В мотивите към правителствения проект за НК пише, че в него е включен нов раздел, в който за пръв път са криминализирани деяния, които засягат "някои страни на личната неприкосновеност на човека".

"Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателно-правна защита", са отбелязали самите автори на проекта.

Според проекта преследването на фотографирането ще става с частна тъжба на лицето, което твърди, че е било засегнато, а не чрез прокурор. Това означава, че съдът няма да може да откаже да образува делото.

"Тази поправка в НК може да доведе до масови съдебни дела, както и пълна цензура на телевизионни кадри. Работата на медийните фотографи и оператори ще стане доста трудна", коментира адвокат Свилен Овчаров, съдебен защитник на природозащитните организации.

Адвокат Александър Кашъмов също заяви пред bTV, че никъде в Европа и дори в Централна Азия законите не предвиждат наказателна отговорност за такова действие, а само възможност да се заведе дело за обезщетение.

По думите му дори в НК от 50-те години, когато е имало смъртно наказание за разгласяване на държавна тайна, е нямало подобен текст.