Държавата да търси пазар за забранената от Русия продукция

За какъв обем средства става дума, когато говорим за наложените от Руската федерация контрасанкции срещу българския внос на селскостопанската продукция?

– Целият износ на хранителни стоки за трети страни (извън Европейския съюз – бел. ред.) е за 54 млн. eвро. Става въпрос за стоки на компании, които членуват в Съюза на малкия и среден бизнес "Произведено в България". Нашите данни показват, че храните, които влизат в забранителния списък на Русия, са стоки за средно 18,4 млн. евро годишно, а от началото на тази година сме изнесли за 10 млн. евро от стоките, които попадат под забраната.

Като цяло обемът на износа и на стоките, не е толкова голям. Но някои предприятия са инвестирали много в развитието на руския пазар. Сега, когато се налага това ембарго, те няма да могат да се върнат на този пазар, защото знаете, че когато се напусне един пазар, обратният път е много сложен. Веднъж излязъл ли си, когато не си голям, винаги може да се намери заместител. За някои производители това може да доведе до фалити.

Вторият момент е, че в целия ЕС износът за Русия е между 12 и 14 млрд. евро. Когато той не се реализира, това означава натиск върху цените и дъмпингови практики, които се допълват от високите субсидии, ниските лихви и различни форми на държавно подпомагане. Ние вече съобщихме, че на Варненската стокова борса се появиха картофи по 10 евроцента.

Кои стоки са най-засегнатите, кое най-вече изнасяме за Русия?

– Според данните ни най-голям дял заемат млякото и млечните произведения. Месо не изнасяме, зеленчуци изнасяме доста малко. Тази година износът на черешите е по-малко в сравнение с минали години.

Като говорите за млечни продукти, сигурно, имате предвид признато в Русия от социалистическо време българско сирене?

– Да, няколко български производители изнасят и краве, и овче сирене.

Какво може да стане оттук нататък с износа ни?

– Смятам, че ако се задълбочи това противопоставяне между ЕС и Русия, и се разшири този списък за забранени за внос продукти, то тогава ситуацията може да се влоши за доста повече български износители. Какво трябва да направи правителството? Едно е национално ниво, друго – е на европейско ниво. Например МВнР на Гърция се активизира и сега се занимава с пренасочване на продукцията както на вътрешния, така и на други пазари. Тоест, Гърция най-вече приема решение на национално ниво какво да прави.

Доколкото знам, Гърция преговаря с Русия за намаляване на санкциите?

– Русия избра много добър момент за това ембарго – точно в сезона, когато се събира селскостопанската продукция и тя се натрупа за износ. Подобен на този на Гърция план трябва да разработи и българското правителство. Лично аз съм скептичен за това, че Атина може да се разбере с Москва, въпреки иначе много добрите им двустранни отношения.

На европейско ниво как се прави?

– Вярно е, че министърът на земеделието Грудев призова за събиране на европейския борд по селското стопанство Агрофиш, за да се обсъдят евентуалните последици на ниво ЕС. Фондът за компенсации на производителите разполага само с 500 млн. евро, което е просто нищожна сума. Само на една Полша загубите й са над 800 - 900 млн. евро от тази забрана. Така че, ситуацията е много сериозна и проблемът в никакъв случай не бива да се подценява.

Кои страни-членки са най-засегнатите, освен България?

– Силно засегнати са големите износители за Русия като Полша, Словакия, Финландия, Естония и др.

Какви варианти за решения имаме ние – къде бихме могли да пренасочим продукцията?

– Ние имахме традиционни пазари за млечната си продукция. Една Германия по социалистическо време бе голям вносител на нашите продукти. Азиатските пазари също. Според мен, трябва да направим всичко, държавата да популяризира нашата продукция по света. Трябва да се опитаме да пробием с реклами и др.

Как може България да бъде полезна на Европейския съюз, при положение, че има сравнително добри отношения с Москва?

– Аз смятам, че ние имаме равен глас с други страни-членки и не бива да се подценяваме. Ние сме съизмерими като размер със страни като Австрия и Холандия. От гледната точка на геополитическото противопоставяне обаче, ние не сме голяма държава, за да заемаме много по-активна позиция. Като страна-членка на ЕС и НАТО България не може да има други позиции. Ние трябва внимателно да анализираме какво да правим в ЕС със санкциите срещу Русия. Те са постъпателни, но не засягат цели сектори на руската икономика. Това е естествено, тъй като преди да се въведат или да се разширят санкциите срещу Русия, се анализират плюсовете и минусите.

Вие като бивш посланик в Москва какво мислите, че може да се направи. По какъв път може да се избегне по-нататъшното противопоставяне и на европейския пазар, за да се избегнат загубите за производителите?

– Военното противопоставяне не е пътят. Трябва да се водят дипломатически преговори. Последните данни показват, че над 1 200 души са загинали от двете страни в Украйна. Това е катастрофа! Така че, пътят на преговорите е единственият възможен, по който може да се решават тези въпроси. Позитивен знак е хуманитарната мисия, която изпраща Русия по заповед на президента Путин към Украйна.

Има сериозна критика към подобни действия, смята се, че е предлог Москва така да си въведе войските в Донбас.

– Не, тя ще е под егидата на Международния червен кръст, а не само ЕС. Но и Украйна дадоха своето съгласие за изпращането й.

Бившият икономически съветник на Путин, икономистът Андрей Иларионов вчера коментира съгласието на Киев. Според него това означава, че те се предават и са готови да изоставят Донецка и Луганска област, подобно на Крим...Най-малкото, че е грешка на властите в Киев...

– Не бих казал, че е така. Аз не мисля, че Русия има желание да анексира тези територии в Източна Украйна и тя не веднъж заявяваше това. Затова бих казал, че по-скоро не са много обмислени тези декларации. Истината е, че войната в Украйна и това, което се случва, повлия много лошо и на икономическите отношения с тази страна. Спадът е с цели 68% за първото шестмесечие на 2014 г., в сравнение с аналогичния период от предходната година.

Заради бойните действия?

– Да, има логистични проблеми, много от спедиторите отказват да минават през Украйна. А както знаете, Югоизточна Украйна е най-промишлено развитата част на страната и конфликта повлия и на тези взаимоотношения.

България може ли да очаква компенсации от страна на ЕС?

– Не съм голям оптимист за това, особено що се касае до натиска на страните върху Брюксел. Винаги, когато се появи проблем на една държава, е важно да се действа максимално активно, не един по един, а вкупом. И тук целта е преди всичко да не се допусне силно изкривяване на някои параметри на европейския пазар.

Правителството не може ли да разпредели тези 18.5 млн. евро  като изкупи продукцията – нали Литва обмисля такъв вариант.

– Тези пари са само върха на пирамидата. Тъй като пренасищане на европейския пазар означава, че големи количества продукция за износ няма къде да бъдат продадени. Един натиск върху цените означава изхвърляне на производителите в по-малките страни от пазара. Правителството трябва да обърне сериозно внимание на този проблем. Днес са забранени сиренето и млякото, а ако утре забранят виното? Русия е най-големият вносител на българско вино.

Председателят на Българската агенция по винарство и лозарство г-н Красимир Коев каза, че наистина засега няма такова ембарго, но има опасност да бъде наложено впоследствие.

– Става дума за 2% от износа за трети страни или за около 15 млн. долара. Това е една сериозна сума за българската винарска продукция. Добре, но ако бъдат ударени и фармацевтични продукти? 30% от общия ни износ на лекарствата отива за Русия – става дума за 220 млн. долара за 2013 г. Просто правителството трябва да мисли в тази посока.

Служебното правителство ще може ли да се активизира подобно на колегите им в Атина и да проведе собствени преговори с Москва?

– Едва ли България би могла да се справи. Според мен е безперспективно в момента да се водят такива преговори от позицията на една страна, отколкото на тази на целия ЕС. По-скоро трябва да се търси общо решение, което да бъде съобразено с всички страни-членки на ЕС. Но те наистина трябва да отчитат специфичните интереси на по-голямата част на ЕС. Защото реално потърпевши от този конфликт са най-вече Европа и Русия, не толкова САЩ или Канада.