Държавните енергийни фирми масово с блокирани пари в КТБ

Компаниите са продължили да получават плащания по сметките си в банката, дори след поставянето ѝ под специален надзор

Държавните енергийни фирми масово с блокирани пари в КТБ

Снимка: БГНЕС

Автор: Стилиян Гребеничарски Автор: Николай Марченко

Голяма част от парите на държавните предприятия от Българския енергиен холдинг (БЕХ) остават блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от справката на Министерството на икономиката и енергетиката за разпределението на средствата на подчинените му дружества с над 50% държавно участие към 30 юни 2014 г.

Данните се публикуват в изпълнение на правителствено постановление, прието от служебния кабинет с премиер Марин Райков, което забранява дружествата с преобладаващо държавно участие да държат повече от 25% от нетната си експозиция в една банка и изисква от принципалите им публични отчети на всеки 3 месеца. От отчета към края на юни се вижда, че някои предприятия категорично не спазват изискванията.

Енергетиката в блокаж

И без това намиращата се в криза държавна енергетика може да бъде блокирана откъм изплащане на заплати и обслужване на дейности, поради замразените в банката ресурси. Цели 98,50% от парите на "Булгаргаз" са в затворената на 20 юни заради риск от неплатежоспособност КТБ. Бившият директор на дружеството Димитър Гогов признаваше пред журналисти, че дружеството е взимало 60 млн. лв. кредит от КТБ, за да плаща доставките от Газпром.

"Дружеството има сметки в 7 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на постъпили плащания в началото на месец юни (нетната експозиция към началото на м. юни е 19.39%) и на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под специален надзор", обясняват от "Булгаргаз". От обясненията на държавното дружество не става ясно откъде са постъпили плащанията, като най-големият му длъжник е "Топлофикация - София".

45,38% от средствата на "Булгартрансгаз" са блокирани в КТБ, сочи още справката на МИЕ. "Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор", обясняват от "Булгартрансгаз".

Непосредствено БЕХ държи 25,08% от средствата си в КТБ към 30 юни и 25.60% - в «УниКредит Булбанк». Обяснението за надвишения процент, изискван по постановлението, е: "Дружеството има сметки в 6 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставянето на групата КТБ под особен надзор".

"Индустриална зона Варна запад" ЕАД има блокирани в КТБ 26,94% от общите средства, а обяснението за нарушеното постановление е: "Дружеството има сметки в 5 банки. Нетната експозиция над 25% се дължи на невъзможността за опериране със средства след поставяне на групата КТБ под особен надзор".

"Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО) се оказа най-примерното дружество - леко е надвишило допустимите 25% в една банка, но няма концентрация на средства в КТБ. 26.76% от парите на дружеството са в Централна кооперативна банка (ЦКБ), която е от групата на "Химимпорт". Още 29,32% са в "УниКредит Булбанк", а 29.14% - в "Експресбанк".

Останалите дружества под шапката на МИЕ не отчитат концентрация на средства в една банка.Няма яснота как е допуснато дружествата да имат повече от 25% от средствата си в КТБ, не е ясно и какво ще се случи с блокираните пари на държавните предприятия.

БФБ и "Бургас-Александруполис" също там

Министерството на финансите (МФ) има само две дружества, които са оставили част от средствата си в КТБ, обясниха от пресцентъра. Проблем има с концентрация на пари от страна на Българската фондова борса (БФБ), става ясно от справката в сайта на МФ. 25,16% от парите й са в затворената КТБ, а още 13,04% са в също поставената под специален надзор дъщерна на КТБ банка "Креди Агрикол България".  

„Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ” ЕАД, която още по времето на експремиера Бойко Борисов е дадена за управление на МФ, също има блокирани пари в КТБ, но справката на МФ не дава яснота за размера на сумата дори в процентно отношение. Пояснява се само, че тя е "под 3 млн. лева и че няма концентрация".

Какво сега?

В тази ситуация, пред служебния кабинет и следващото правителство може да се добави нов проблем към и без това оскъдната ликвидност в енергийния сектор. Този проблем от краткосрочен, поради блокираните сметки, може да се превърне в дългосрочен при евентуален фалит на КТБ. Както е известно, според Закона за гарантиране на влоговете, държавата няма право на възстановяване на средствата при фалит на банка чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той гарантира спестяванията само на физически и юридически лица в размер до 100 000 евро (196 000 лева), но при изричното условие, че договорите им с въпросната банка не предвиждат преференциални лихвени условия.

Една от причините държанив компании да избират услугите на КТБ бе на пръв поглед изгодните лихвени условия, които тя предлагаше. Пример е Топлофикация София, чийто досегашен изпълнителен директор (преди това финансов) Стоян Цветанов остави 80 – 90 млн. лв. в КТБ и бе пратен в оставка, независимо, че по този начин е "пестил" средства за дружеството. В АЕЦ "Козлодуй" например са инсталирани и банкомати на КТБ, която обслужваше от години държавната енергетика.

Сега предприятията могат да спасят средствата си, само ако бъде приет нов закон или променен сега действащият или ако някой от акционерите на КТБ бъде допуснат от държавата да спаси банката от фалит. Такъв интерес прояви Държавният фонд на Оман, който в следващите три месеца се ангажира да изготви план за оздравяване на кредитната институция.

 

 

 

Коментари: 0