ЕЦБ балансира между прагматизма и болката
Проблемът на банките в Еврозоната е, че инвеститорите нямат доверие в техните капиталови позиции
Европейската централна банка намери баланса между прагматизма и болката. ЕЦБ повдигна булото на счетоводния анализ, който е извършила на 124 банки, които ще надзирава от следващата година. В известна степен институцията се е отдръпнала, но по начин, който може да бъде оправдан.
Проблемът на банките в Еврозоната е, че инвеститорите нямат доверие в техните капиталови позиции, защото не се доверяват на истинността на счетоводствата им. Централната банка иска да се обърне към този проблем с така наречения преглед на качеството на активите, за да се хармонизира дефиницията за лошите заеми в целия монетарен съюз.
Състоящото се от 17 страници обобщение на ЕЦБ можеше да бъде изпълнено с по-строги думи. Отделните национални централни банки обаче, които ще извършат прегледите, трябва да го направят с референция към строгите дефиниции към които се придържа ЕЦБ. Това може и да не е толкова стриктно. Все пак подчертаването от ЕЦБ, че ще има крайната дума може да възпре местните регулатори от протекции за техните банки, въпреки че това пък означава, че новия персонал, който се наема, трябва да бъде от най-високо качество.
Централната банка не е толкова взискателна към капиталовото съотношение, което ще се изисква от банките след преминаването на стрес тестовете. Съотношение в първия ред на основния капитал от 8% е оценката, която се изисква от реформите на новото споразумение Базел 3. То обаче можеше да бъде и по-голямо и не е толкова трудно постижимо. Междувременно, какъвто беше случая миналата година със стрес тестовете в Испания, целта за капиталов буфер ще важи само за основния сценарий на стрес тестовете, а не за най-лошия сценарий. За финал, изглежда че дълговата експозиция на правителствата ще бъде третирана по-благосклонно отколкото при стрес тестовете през 2011 година.
Може би щеше да е по-добре и по-сигурно да се поставят по-сурови цели. Все още обаче има несигурност по отношение на това кой ще запълва дупките в капитала и ЕЦБ трябва да се погрижи усилията й по възстановяването на доверието в банковия сектор да не доведат до паника сред притежателите на облигации, нито да оставят суверенните правителства обсипани с банков риск. Имайки предвид, че хармонизацията е непосредствената цел, риска от излизането на крехката банкова система в Европа извън релсите не си заслужава.
По материали на световни информационни източници
Подготвена от отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД