Галина Василева: 500 млн. евро са платени за магистрали и жп-линии

Подготовката на някои проекти още ни бави, казва директорът „Координация и планиране по ОП „Транспорт”

 

- Г-жо Василева, усилено говорим за новия програмен период на ОП Транспорт, но какво е изпълнението на програмата за сегашния? Ще усвоим ли отпуснатите ни от ЕС  пари за транспортна инфраструктура? 

Оперативна програма Транспорт е с бюджет от малко над 2 млрд евро, от които 1,6 млрд.евро е европейското финансиране и 0,4 млрд.евро са от националния бюджет. Към 21 април за 92% от финансовия ресурс по програмата са подписани договори за безвъзмездна финансова помощ между бенефициентите и Управляващия орган, като са контрактувани около 64% от предоставения на бенефициентите ресурс. Например за магистрала Струма договорът за безвъзмездно финансиране между Пътната агенция и Управляващия орган е за Лот 1, 2 и 4.  Но в момента са минали през тръжни процедури и са контрактувани Лот 1 и Лот 4, а за Лот 2 тепърва предстои тази процедура. Около 28%, или над 500 млн. евро, е разплатил Управляващият орган на бенефициентите и съответно на изпълнители по договори. Европейската комисия от своя страна ни е възстановила 374 млн.евро, което е 23%.

- Колко средства може да ни възстанови ЕК през тази година?

До 50% би следвало да разплатим на бенефициентите до края на годината, а комисията да ни възстанови около 35%.

- А ни остават две години и половина?

Проектите трябва да са изпълнени до края на 2014 г. , а разплащането ще продължи до края на 2015 г. До тогава се правят последните плащания с европейски пари. След това могат да се извършат някои останали довършителни работи, но с финансиране от националния бюджет.  Програмата се затваря март 2017 г.

- Ако не завършим някой проект, може ли ЕК да поиска да върнем платените вече пари, каквато опасност имаше при Дунав мост 2, който се изпълнява по програма ИСПА и се наложи да искаме удължаване на финансовия меморандум.

Не. Разбира се, не може 20% да е изпълнено и 80% ние да  дофинансираме. Използването на оперативната програма тогава си губи смисъла. Целта е проектите да бъдат завършени, като е допустимо само въвеждането в експлоатация и някои довършителни работи да се извършат след срока.

- Има ли затруднения с националното съфинансиране на проектите и авансово осигуряване на средства за стратиране на изпълнението на проектите? В намиране на евтин кредитен ресурс?

Не. Националното съфинансиране е осигурено от Министерството на финансите. Няма проблеми. За да стартират бенефициентите процедурите, се дава достатъчен аванс в размер до 10% , като за първите проекти той беше и по-висок. Само за НКЖИ се налага да търсят заемни средства за поемане на ДДС и за финансовия недостиг, който генерират жп проекти. Те получават по-малко безвъзмедно финансиране, отколкото пътните проекти.

- Защо?

Защото проектите генерират някаква печалба, която се изчислява в процеса на анализите „разход-ползи”.

- Каква е най-голямата опасност да не получим целия отпуснат от Брюксел ресурс? Какво ни бави?

Подготовката и оценката на проектите.

- А те готови ли са за този програмен период?

Повечето. Но има и такива, които в момента се проектират – за жп участъка Пловдив-Септември, за автомагистрала „Струма”, за „Хемус”. За подготовката на проектите също трябват средства – за част от тях използваме ресурс от  самата оперативна програма. Затова още миналата година стартирахме подготвянето на следващия програмен период на ОП Транспорт 2014-2020 г. В момента се индифицират проектите, които ще се финанасират по ОП Транспорт. Трябва да имаме пълна готовност за стартирането им още в началото на 2014 г. Управляващият орган към Министерството на транспорта в момента изготвя техническото задание и тръжна документация  за избор на консултанска фирма, която ще го подпомага при изготвянето и предварителната оценка на документацията за програмата. Създадена е работна група на национално ниво, в която има членове на управляващите органи на различните оперативни програми, на неправителствени организации, научни общности, представители на хората с увреждания, която има задача да подготви проекта на Договор за партньорство, който ще подпишем с Европейската комисия догодина.

- Какво ще включва договорът?

Договорът за партньорство е основен документ, който ще регламентира брой проекти за всички оперативни програми, регламентите на програмите, какви са задълженията на страната по отношение на усвояване на фондовете, отпускания бюджет...

- Има ли вече яснота с какъв ресурс ще разполагаме след 2014 г. ?

Към момента е постигнато съгласие за 3 млрд.евро за развитие на инфраструктура – за жп.линии, пътища и инфраструктура в околната среда.

- Има ли готови проекти сред планираните като приоритетни за следващия програмен период?

В железопътния сектор например е напълно готов проектът  за модернизация на жп линията Мездра-Горна Оряховица, а в пътната инфраструктура готов ще бъде проекта за Лот 3 на АМ Струма. Подготвят се и другите. Все още не е стартирала подготовката на проекта за АМ Хемус.

- На какъв общ финансов ресурс възлизат приоритетните проекти?

Бюджетите са индикативни. Заявките за пътни проекти са за над 3 млрд.евро. А за жп проекти са за около 4-5 млрд.евро. Този ресурс е за проекти, които бенефициентите считат, че могат да подготвят. Но наличният ресурс по ОП Транспорт  ще бъде далеч по-малък. Например, за железопътната линия Видин-София проектът е много голям и трябва да се включат и други финансови източници.

- Може ли да се даде линията на концесия или да се използват други форми на публично частно партньорство?

Все още не е изяснено как би могло да се използва публично-частно партньорство при железопътната инфраструктура. По-скоро такова е възможно при пътищата. За железопътните и за проекта за подобряване на корабоплаването по река Дунав, който също изисква голям финансов ресурс, може  да се използва нов европейски инструмент.

 

Таня Киркова

Коментари: 0