Германия ще проверява къде й е златото

Федералният съд е разпоредил да физическа проверка на трезорите във Лондон, Париж и Ню Йорк

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Федералният съд в Германия е инструктирал централната банка на страната Bundesbank да извърши не само годишен одит на златните резерви на страната по света, но и да ги инспектира физически. Проверка трябва да бъде направена и на резервите държани във Федералния резерв на САЩ (Фед), пише в свой коментар старши редакторът от редакторите на CNBC Джон Карни.

От десетилетия Bundesbank разчита само на писмено потвърждение, че златните й резерви са непокътнати в трезорите в Лондон, Париж и Ню Йорк. Според доклад на германския одитен съд, последният път, когато германската централна банка е инспектирала физически златото си е...ами, никога.

Това, което е интересно е, че на Bundesbank като че ли и стига само честната дума на другите централни банкери за съществуването, локацията и размера на златните си резерви, коментира Карни. Банката дори изказа несъгласие с одитния съд, чийто становища имат само консултативен характер и не може да принуди банката да изпълни нарежданията му, относно нуждата от инспекция.

Въпреки това обаче Bundesbank ще изпълни препоръките, за да се увери в златните си резерви. Тя планира и да върне около 150 тона злато в Германия за „щателна проверка".

Bundesbank, разбира се е напълно в правото си по отношение на стойността на проверката. Реално, няма никакво значение дали Фед държи златото и дали то е чисто. Щом твърди, че то е там, то служи за всякакви практични ползи, за които може да бъде употребено, пише Карни.

То може да бъде продавано, заменяно, използвано като обезпечение, използвано за погасяване на задължения и броено за банков капитал, независимо дали съществува или не.

Физическото присъствие на златото няма никакво значение, освен ако германската централна банка не иска да го ползва с някаква практическа цел, да кажем за производството на златни часовници.

Но проблемът е, че отдавна има параноя относно резервите на централните банки и правителствата.

Златото на правителството на САЩ, което според властите се пази в United States Bullion Depository във Форт Нокс, отдавна е обект на спекулации. Като например, че е било откраднато и заменено от боядисан в злато волфрам. Правителството описва това като „глупости", каквито тези твърдения най-вероятно са, но въпреки това провежда редовни одити на златото във Форт Нокс, включително тестове за чистота върху малки проби злато.

Тази параноя не е напълно ирационална по една причина. Както споменах по-горе, златото в трезорите на Форт Нокс няма никакво значение за чисто практически цели.

Това, което има значение е наличността му в отчетите. Дотогава, докато Фед твърди, че Bundesbank има Х тона злота, тя може да действа все едно има златото - дори по някакъв начин златото да е потънало в галактическа черна дупка. Но ирелевантността на факта дали златото го има или няма, води до парадоксалния въпрос, ако няма значение - защо е там?

Смятам, че служителите в Bundesbank разбират добре въпроса с ирелевантността, но не и тези от одитния съд. Няма полза от одит на златото. Ако цялото е там и е чисто, няма полза от инспекцията. А ако го няма, ще настъпи катастрофа по отношение на доверието в централните банки, смята Карни.

При всяко положение, изглежда ясно, че служители на Bundesbank скоро ще инспектират трезорите на Фед, които се намират на 24 метра под нивото на улицата и на 15 метра под морското равнище. Асансьорите към него се контролират от оператор, намиращ се отдалечена локация. Според мой източник, операторът не се намира дори в Ню Йорк, пише Карни.

В трезора има 122 отделения, принадлежащи на страни-депозитари  и международни организации. По-малките златни „депозити" на някои страни са в общи отделения.

Отделните хранилища нямат табелки с името „Германия", например. Те са с номера и само няколко човека във Фед знаят кой номер на коя страна кореспондира. Фед казва, че прави това за да защити сигурността. Но това прави и физическата инспекция по-слабо достоверна. Няма начин Германия да знае дали й се показва нейното злато или това на друг депозитар. В екстремен случай, който нямам причина да вярвам, че е истина, мерзавците от Фед може да показват на всички една и съща купчина злато.

Това е свързано с друга мистерия относно златните резерви: защо съществуват?

Централните банки на утвърдените икономически сили всъщност не правят нищо със златните си резерви, освен редки и ограничени продажби на злато, ограничени от Вашингтонското споразумение до не повече от 400 тона годишно.

Някои централни банки дават на заем златото на спекуланти и златодобивни компании (които заемат златото за да финансират мини - реално безрисков хеджиращ заем, тъй като заемът се изплаща с новодобито злато, независимо от това, което се случва на пазарите), което може да е доста печеливша дейност - особено когато алтернативата е просто да бъде оставено да седи и да бъде подложено на пазарните колебания на стойността му. Но, доколкото аз знам, това не е нещо, което Фед или Bundesbank правят.

Когато конгресменът Рон Пол попита наскоро президента на Фед за обосновката централната банка да държи злато, Бърнанке заяви, че това е резултат от „дълготрайна традиция".

Но това не е особено удоволетворителен отговор. Липсата на удоволетворителен отговор само усилва подозрението, че златото изобщо вече не е там. Ако няма смисъл да бъде държано, защо да е там?

Така че, луди ли са от Германския одитен съд? Не непременно. Ако може да се признае едно нещо, то е, че по този начин всички подозрения, че обществеността е лъгана за златните резерви, ще бъдат успокоени.

Въпреки че аз лично смятам, че одитът едва ли ще направи много в тази насока.

Фед не отговарят на въпроса как ще се отнесат към искане от Германия за инспекция на златото. Според източници, те вероятно ще стигнат до споразумение с германците, за някаква форма на инспекция.

Но ми се ще да си представя как служител във Фед води германците до вратата на отделение, да кажем 322, и им задава въпроса: „Напълно ли сте сигурни, че искате да видите какво има вътре?"

Коментари: 0