„Гражданска отговорност“ ще поскъпне с 10% през тази и следващата година

Г-н Проданов, последните статистически данни на Комисията за финансов надзор показаха спад на приходите на застрахователния пазар и при автомобилните полици. Какви са причините за това?

Спадът не е неочакван. В година, в която икономиката не отбелязва съществен прогрес и дори се очаква да има лек спад, е нормално застрахователния пазар да стагнира. Тук трябва да отбележим, че натрупват ефектите на кризата, тъй като вече пета година е кризисна. Както домакинствата, така и фирмите до голяма степен са изконсумирали своите резерви.

При положение, че текущите доходи спадат, те трябва да се разпределят по различни приоритети. За съжаление застраховането е с по-нисък приоритет. Традиционно в България доброволните застраховки не са съвсем приоритетни. Това означава, че пазарът има проблем от гледна точка и икономиката и възприемането на полиците от потребителите.

Виждаме обаче и спад на приходите по задължителната "Гражданска отговорност". Защо?

Фундаменталният фактор е дългата криза и намаляването на резервите – факторите, които споменах преди малко. Същевременно има и намаляване на използваните превозни средства от някои домакинства и фирми.

Вторият фактор, който може би е с приоритет е, че колите без "Гражданска отговорност" стават все по-малко. Т.е. намалява обхвата.

По-ниски продажби на нови автомобили или отказ от подновяване на полиците водят до спад на приходите от "Каско"?

И двата фактора влияят. Не мога да кажа кой е по-значим, но спадът в продажбите на нови автомобили тежи. По-ниските продажби водят до по-малко сключени полици "Каско", а старият автопарк се амортизира, което води до по-ниска застрахователна стойност. Икономическите фактори и намаляващото желание на потребители да купуват застрахователни продукти също влия негативно.

Как ще се отрази на пазара задължението общинската и държавна собственост да се застрахова срещу бедствия?

И досега имаше задължение, което засягаше публичната държавна и общинска собственост, а сега всички – и частната държавна и общинска собственост трябва да се застрахова. Това е логична стъпка, за която редица държавници и кметове настояваха.

Решението ще повлия добре на пазара, но тази собственост не е толкова голяма като обем. Освен това оценките са подценени. В самите бюджети на общините няма заложени средства за тези застраховки. Те могат да се заложат най-рано през 2013 г. Финансовото състояние на общините също не е цветущо. Приходите ще мръднат нагоре, но с малко.

Трябва ли да има задължение, дори и минимално, и гражданите да застраховат имуществото си?

В България трябва да се промени статуквото едва 6-7-8% от имотите да са застраховани. Има различни подходи да се увеличат застрахованите жилища.

Единият е да има някакъв задължителен елемент. Това е въпрос на дебат, който ние няма да решим, защото имаме интерес и няма да звучи добре за потребителите ние да налагаме някакво задължение. По-скоро държавата трябва да реши дали е готова със собствени ресурси да покрива тези щети или да наложи някакво, макар и минимално застраховане, което да е с голям обхват и да генерира достатъчно приходи, за да могат да се поемат катастрофичните рискове.

За нас сякаш е добре да възприемем идеята за Катастрофичен пул като нещо хубаво. Той работи добре в съседни държави и не е откриване на топлата вода или колелото. По този начин рискът от държавата изцяло се прехвърля върху този пул и държавата може спокойно да работи по други приоритети, а не да мисли за обезщетения при земетресение или наводнение. Тя се опитва да го прави, но ограничените публични ресурси не позволяват напълно.

Дали трябва да се организира този пул е дискусионен въпрос, който от дълго време занимава не само нашите среди, но и управляващите. България е страна, в която катастрофичните рискове съществуват – земетресение, наводнение или засушаване. Страната ни е подложена на силни въздействия на тези фактори и е по-добре да се мисли превантивно.

Имаше ли повишаване на интереса към застраховане на имотите след земетресението или на земеделските земи след тежката зима?

Има завишен интерес, но той в районите, които са пряко пострадали. В другите райони също има повишаване на интереса, но не съществено, за да се промени цялостната картина с обхвата по тези застраховки.

Застрахователите правим каквото можем, но като добър стопанин държавата може да помисли да наложи това на всички, не само на общините.

Има различни казуси, като неизползвани имоти, но това не означава, че не може да се намери работещ модел. По пътя на дискусията може да се постигне нещо добро.

Можем ли да очакваме ръст в цената на полицата "Гражданска отговорност"?

Фундаменталните фактори говорят за продължаващ ръст в цената на задължителната застраховка. Те са свързани с по-големите материални и нематериални щети, които се отчитат. Рискът е все по-значим. Той се дължи на повечето пътуващи българи и на все по-високите обезщетения, които присъждат съдилищата в България. Всички тези фактори няма как да не налагат повишаване на цената.

Друг е въпросът с каква скорост премията ще се доближи до средните европейски цени. България е страна с ниски доходи, което означава, че доближаването ще е за по-дълъг период – 10-12 години. Без съмнение обаче цената ще расте през този дълъг период.

Има ли повишение на цената от началото на годината и ще има ли и в оставащите месеци от 2012 г.?

Да, има. Ръстът в цената е умерен – около 5% от началото на годината и до края на годината ще има увеличение в рамките на нови 5%. През последните години имаме постоянно повишаване от около 10% на цените.

Тази и следващата година ще виждаме този ръст от 8-10%. Увеличението е нормално за този пазар, за хората, които плащат полиците. Няма как да искаме адекватните цени, което означава ръст от 20-30 или 50%. Това няма как да стане, особено при стагнираща икономика.

По-голямо повишение може да се очаква при връщане на икономиката към растеж. Това можем да го отложим за 2014-2015 г. Не съм оптимист за пазара и през следващата година.

А какви са очакванията ви за пазара и за Бул Инс през тази година?

Вижда се какъв е пазарът – отчита спад. Бул Инс през 2012 г. преосмисли участието си в някои сегменти на "Гражданска отговорност", като излязохме от най-рисковите. По-ниската ни активност при задължителната застраховка веднага доведе до по-ниски приходи, но повлия положително на финансовите ни резултати. За нас печалбата е приоритет. За полугодието имаме над 5 млн. лв., като се надяваме до края на годината да увеличим положителния финансов резултат. Това е и нашата цел – да подобряваме резултатите си в бъдеще.

Пазарът вероятно ще запази спада, който се наблюдава до края на юни. Нямам позитивни очаквания до края на годината. През 2013 г. вероятно ще има раздвижване, но то няма да е достатъчно, така че отлагаме сериозното раздвижване за 2014 г. Не съм оптимист за кратките срокове.