Гръцко поколение в капана на безработицата

Леонидас Стергиос, в. Катимерини

 

В “капаните на безработицата” са хванати младите в Гърция, които преживявайки криза и рецесия, са изправени пред проблемите на пазара на труда, главно заради слабостите на образователната система.

Този извод може да се направи от оценки на гръцкия пазар на труда от международни организации, академичната общност и мениджърски екипи на компании. Не е случаен фактът, че над 15 на сто от безработните не… си търсят работа.

Според данни на Организацията за заетост на работната сила (ОАЕД) от регистрираните през април 2012 г. 932 556 безработни 154 157 не си търсят работа. Международната организация на труда отбелязва, че това не е явление само в Гърция. За съжаление модерният вирус на безработицата, който покосява младото поколение, е пуснал пипала в целия свят.

Организацията говори за цяло едно загубено поколение, останало извън пазара на труда за около десет години. И още по-разочароващото е, че днес много млади хора не си търсят работа, защото се чувстват разочаровани и вярват, че няма да бъдат наети.

В Гърция обаче нещата са различни. От около 154 хиляди безработни, които не си търсят работа, повечето - 118 хиляди са извън пазара по-малко от 12 месеца. Следователно е трудно някой да твърди, че човек, който си търси работа от по-малко от година се разочарова и спира да прави опити, след като има 323 510 безработни, които си търсят работа повече от 12 месеца.

Тук идва тълкуванието на специалистите, които наричат този феномен “капаните на безработицата”. С прости думи - на гръцкия пазар на труда има някои “деформации”, които в някои случаи са стимули да останеш безработен.

Първият капан са обезщетенията за безработица, които може да са по-високи от заплатите. Ако средното обезщетение е 530 евро месечно, а пазарът предлага почасова заетост за 600 евро на месец, то тогава има опасност някой да избере да стои без работа.

В същото време семейната среда е благоразположена към това един от членовете на семейството да е без работа. Трети капан е отлагането на търсене на работа и предпочитание към удължаване на следването за придобиване на допълнителни дипломи и квалификация.

Това се случва предимно в страни, където образователната система не е съобразена към нуждите на пазара на труда. Дългогодишното обучение откъсва младите от пазара на труда. Даденият младеж получава дипломи, но стига до възраст, на която има претенции, но няма трудов стаж.

Колкото повече кризата се задълбочава и натискът над фирмите се засилва, толкова повече се увеличава нуждата от търсене на служители “готови да работят, да произвеждат и да носят печалби”, казва представител на компания за намиране на работа.

Младите постоянно отлагат поставянето на цели и определянето на стратегия за намирането на достойна работа в сферата, която ги интересува. В доклад Международната организация на труда отбелязва, че това отлагане в съчетание със създадените условия на пазара на труда в световен мащаб влошават още повече проблема, тъй като гъвкавите форми на заетост са нараснали в сравнение с постоянните работни места.

Това важи главно за младите, а не за по-възрастните хора. От една страна така се създава мобилност, в резултат на което млад човек може да намери по-бързо и по-резултатно работата, която го интересува и едновременно с това да подобри квалификацията си.

“Сигурната” и “постоянна” работа много пъти “заробва” работещите, които в грешния момент са на грешната позиция. Според Международната организация на труда гъвкавите форми на работа се борят с безработицата, но само в периоди на развитие.