Иван Иванов: Закъснели сме с 50 години във ВиК сектора

Най-уместният начин да се поддържат съоръженията е проектното финансиране, казва председателят на Асоциация по водите

7686 ~ 4 мин. четене

Инж. Иван Иванов е председател на Българската асоциация по водите (БАВ). Той е роден през 1973 г. Завършва средното си образование в 9-та Френска Гимназия в София, а висшето си образование по инженерна химия в Химико-технологичния университет (ХТМУ)-София. Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC), Тулуза. Притежава дипломи за Магистър по Бизнес Администрация от Франкофонския Институт по Администрация и Управление в София и Американския университет в България. Работи във ВиК сектора от 1999 г. Работил е във френската компания Lyonaisse des eaux по проекти, свързани с управление на процеси и активи във водоснабдяването на Париж. През последните десет години работи в „Софийска вода” АД, където последователно заема длъжностите Мениджър Изпълнение на Концесионния договор, Главен секретар и Прокурист.

 

- Г-н Иванов, кой е най-големият проблем на българските ВиК оператори?

Основен проблем на нашите ВиК дружества е, че трябва да работят по-активно с клиентите. Те трябва да обясняват на потребителите по-открито какви пречки възникват по време на експлоатация на мрежата, доставката на питейна и отвеждането на отпадни води, пречистването и поддържането на станциите, така че да се изпълняват нормите за качеството на услугите. Дружествата трябва да им показват какви са възможните решения, какви са затрудненията за постигането им. Добрата комуникация с клиентите се изразява в ежедневно преследване на добра услуга.

Аз мисля, че много български ВиК оператори се справят добре за условията, в които са поставени. Такива са ВиК дружествата в Бургас, Враца и Пловдив... Това са предприятия, които при тежки условия на работа и при ниска норма за възвращаемост, при предаване на печалбата в полза на държавата, а не реинвестиране, успяват все пак да постигнат резултати. Ако им се помогне още малко, ще постигат още по-добри резултати. Но самите те трябва да си помогнат ползвайки примера на успешните големи западни компании. Една от тях ни съветва да работим по-активно с клиентите и дейността ни на е прозрачна.

- Представителят на Европейската Инвестиционна Банка каза, че държавата трябва да помогне на ВиК операторите...Какво има предвид?

По-скоро беше казано, че държавата трябва да помогне на ВиК асоциациите да се структурират, така че да имат административен и управленски капацитет, за да могат да контролират дейността на избрания най-добър ВиК оператор на региона....

- Как?

Предполагам, с финансиране за укрепване на техния капацитет. В момента Асоциациите съществуват на книга, но реално нямат администрация, която да подготвя решенията, да дава съвети, да проследява изпълнението на проектите и инвестициите, на ремонтите в мрежата. ВиК асоциацияцията е органът, който ще управлява ВиК системата на съответната територия на няколко общини, всяка от които досега е имала своя мрежа от канали и водопроводи и водна фирма, която е доставяла вода. В бъдеще асоциацията, в която влизат представители на всички общини в дадената обособена територия, ще избере кое ВиК дружество да експлоатира мрежата и съоръженията.

- Кога ще стане това, догодина или още тази година?

Още тази година. Процесът се забави. Той трябваше да е приключил вече. Но сега мисля, че има политическа воля да се ускори процесът.

- Защо смятате, че сега има политическа воля за изпълнение на ВиК реформата, за прехвърляне и определяне на собствеността на канализацията, на водопроводите и съоръжения?

Националната стратегия за развитие на водния сектор беше изготвена, започна нейното обществено обсъждане. След приемането й от Министерски съвет тя ще бъде гласувана и от парламента. Подготвят се промени в Закона за водите и наредбите към него, които ще направят изпълнима реформата. Показателно е, че Министерство на околната среда осигури безвъзмездно финансиране по ОП „Околна среда” за проект за укрепване на административния капацитет на МРРБ. Така регионалното министерство ще бъде подпомогнато и по-бързо и успешно да създаде регистрите на водните съоръжения, където ще бъде определен оператор, състояние и извършените ремонти.

- Какво е състоянието на ВиК сектора, колко пари трябват за намаляване на загубите в мрежата?

Няма нещо, което обществеността да не знае. Във всяко представяне на ВиК сектора винаги се казва, че са необходими много инвестиции, от над 14 млрд. лв. до 43 млрд. Сумите са големи, защото години наред не е инвестирано в поддържане на съоръженията във ВиК сектора. В една от презантациите на Форума за Публично частното партньорство във ВиК сектора, който се проведе миналата седмица, бе казано, че системата може да издържи до 5 години да не се инвестира в нея, ако после се инвестира активно, за да се възстанови. Но ако бездействието е над 5 години ВиК мрежата изпада в критично състояние, при което вече трудно се възстановява, да не кажа, че няма как да се възстанови, ако не се подмени. Ние, в България сме изпуснали не 5, а 50 години. Сега се опитваме да наваксаме за много кратък срок и затова са необходими толкова много средства.

- Защо банките съветват да използваме програмно финансиране за сектора и предупреждават за проблем с кредитите?

Лично аз смятам, че проблемът възниква от това, че моделът за ценообразуване на ВиК услугите е взаимстван от Англия, но не се отчита фактът, че там активите са частна собственост и техните амортизации влизат директно в цената. В България, след като бъдат извадени активите от баланса на дружествата, амортизационните отчисления ще са малки и дружествата няма да имат с какво да инвестират. Тоест, те ще трябва да използват печалбата и оттам се създава погрешен финансов модел. Не казвам, че е нерешимо, но трябва да се анализират възможностите.

- Мястото на проектното финансиране Как се прави то?

Много ми е трудно да отговоря, защото са малко примерите. Определя се конкретен проект и се кандидатства за финансиране с него от европейски програми, бюджет или по банков път. За банките пак опира до общия финансов модел и трудно дават пари в такава ситуация.

- Преди няколко години бившият шеф на ДКЕВР проф. Константин Шушулов винаги съветваше ВиК и енергийните фирми да инвестират с привлечен капитал, а не със собствени средства.

Всъщност в това има логика, защото собственият капитал трябва да е по-скъп. В конкретната ситуация трябва да се гледат конкретните параметри. Но винаги е по-добре да инвестираш с привлечени средства. Най -добре е да се инвестират средства, привлечени от ЕС, тъй като те са безвъзмездна помощ.

 

Таня Киркова

 

Подкрепи Economic.bg