Как БНБ стигна до магическото число 3.7 млрд. лв.?

Прозрачността е нещо, което се изплъзна на БНБ и управляващите през последните седмици. Явно за тях е изгодно обществото да бъде крайно неинформирано и лесно заблудимо

ЕКИП:

Как БНБ стигна до магическото число 3.7 млрд. лв.?
Автор: Стоян Христов

Завидният план на БНБ за спасяване на банковата система всъщност доведе до повече въпроси отколкото отговори, а крайният резултат беше повече смут отколкото облекчение на напрежението. За капак на всичко на 14-ти юли из медиите се появи магическото число 3.7 млрд. лв. – сумата, която ще е необходима за изпълнение на плана на БНБ за спасяване на КТБ. Но как всъщност БНБ достигна до заветното число?

Вероятно интуитивният отговор на този въпрос включва съвкупност между сложни икономически модели, дълги одиторски отчети, много данни и наред с това законодателни промени. Вероятно е и всичко това да е вярно. Въпросът е, че с един много опростен и напълно разбираем метод можем да изведем почти същия резултат. В крайна сметка не винаги всичко в икономиката се свежда до сложно моделиране. „Да се придържаме към простото“ е често печеливша стратегия.

Какво предложи БНБ?

На кратко, БНБ планира да обяви Корпоративна търговска банка (КТБ) в неплатежоспособност като преди това ще прехвърли част от активите (т.нар. „добри активи“) и депозитите на КТБ на нейното дъщерно дружество Кредит Агрикол България (КАБ). КАБ е малка търговска банка с активи възлизащи едва на 0.5% от всички активи в банкова система. Ако планът на БНБ бъде осъществен обаче, Кредит Агрикол ще заеме мястото на КТБ като четвъртата най-голяма банка в страната.

Балансите на КТБ и КАБ към края на първото тримесечие за 2014 г. са изведени в Таблица 1. „Добрите“ активи на КТБ според спорната дефиниция на БНБ възлизат на 3.8 млрд. лв. или това са всички активи на банката без да броим онези заеми за 3.5 млрд. лв., за които безидейно как са изчезнали документите. Тези добри активи ще бъдат прехвърлени безвъзмездно на КАБ и ще заемат място в нейния баланс.

Всички депозити на КТБ възлизат 6.7 млрд. лв. и тъй като БНБ планира да ги спаси до стотинката и тази сума ще бъде прехвърлена на баланса на КАБ, но от страната на пасивите.

Ако дотук всичко, което изброихме е вярно, то би следвало след преструктурирането в баланса на КАБ да имаме:

  • Общо активи = Собствени активи + Прехвърлени активи от КТБ
  • Общо пасиви = Собствени пасиви + Прехвърлени депозити от КТБ
  • Общо собствен капитал = Собствен капитал (тук нямаме прехвърляне от КТБ)

Таблица 1. Преструктуриране на Кредит Агрикол

Забележка: зачеркнатите суми не се прехвърлят

 

Източник: БНБ (Тримесечни отчети на търговските банки), Собствени изчисления

След преструктурирането в баланса на КАБ възниква сериозен проблем – сумата на активите не е равна на сумата на пасивите плюс собствения капитал. С други думи, нарушено е основното балансово равенство: Активите (А) = Пасивите (П) + Собствения капитал (СК). Именно тук се вижда и нуждата от капитализация на КАБ – необходимо е да се налее такъв паричен ресурс, който да изравни баланса на банката. В крайна сметка явно всичко, което се крие зад сложното и отчуждаващо словосъчетание „capital injection“, не е чак толкова сложно.

Въпросът е каква трябва да е тази сума. От по-горе разгледаното уравнение (А = П + СК) ние знаем със съсигурност единствено стойността на пасивите – 7,039 млрд. лв. Получаваме я събирайки пасивите на КАБ преди преструктурирането (368,5 млн. лв.) и депозитите на КТБ (6,67 млрд. лв).

За да решим уравнението обаче, ни трябва някаква зависимост между активите и пасивите.  Тук може би е най-точно да се използва изискването ниво за капиталова адекватност, но за съжаление няма как да достигнем до подобно отношение само на базата на предоставените данни от БНБ. За целта обаче може да направим нещо по-просто – да вземем средното отношение между активите и пасивите в банковата система. Към края на месец май това отношение е 7,797 или с други думи активите са били 7.797 пъти повече от собствения капитал в банковата система (А = 7,797*СК).

Ако заместим в основното уравнение (А = П + СК) ще получим, че 6.797*СК е равно на сумата на пасивите, които КАБ е натрупала след преструктурирането. Така получаваме, че собствения капитал, които КАБ трябва да поддържа, е 1,035 млрд. лв. Лесно можем да получим и сумата на активите като сбор между пасивите и собствения капитал – 8,074 млрд. лв. Ето как трябва да изглежда и крайния баланс на КАБ:

Таблица 2. Краен баланс на Кредит Агрикол България

 

А каква е общата помощ, която трябва да се осигури?

Необходимият капитал, който трябва да се налее в КАБ, е всъщност 1,001 млрд. лв. или това е разликата на собствения капитал от крайния баланс и собствения капитал, с който КАБ разполага преди преструктурирането. КАБ обаче трябва да получи и активи, за да се изравни баланса. Стойността на тези активи е разликата между активите от крайния баланс (8,075 млрд. лв.), активите, които КАБ ще получи след преструктурирането (4,205 млрд. лв.), и капиталовата помощ, която КАБ ще получи (1,001 млрд. лв.). Накратко – необходимостта от допълнителни активи възлиза на 2,869 млрд. лв.

Следователно общата сума, която трябва да се предостави за оправянето на положението с КТБ е около 3,870 млрд. лв., от които:

  • Под формата на собствен капитал: 1,001 млрд. лв.;
  • Под формата на активи: 2,869 млрд. лв.

Полученият краен резултат е със 170 млн. лв. повече от изчислението на БНБ. Една от причините може да се крие във фактът, че БНБ няма да спаси депозитите на членовете на борда на КТБ, мениджърите на високо ниво, техните роднини, както и акционерите с право на глас с дял 5% или по-висок. Възможно е тези депозити да са значителна сума. Друга причина може да е различно съотношение между активите и пасивите, използвано от БНБ. Все пак ние използвахме средното ниво в банкова система. Трета и най-вероятно причина може да е фактът, че КТБ е задължена да държи част от депозитите в БНБ като резерви. Тези депозитите не са загубени, не трябва да се спасяват и могат да се влеят директно в КАБ и да намалят значително необходимата сума за спасяването на ситуацията.

В крайна сметка обаче получихме почти същия резултат с една проста сметка, но което е по-важно – с много прозрачност в изчисленията. Именно прозрачността е нещо, което се изплъзна на БНБ и управляващите през последните седмици. Явно за тях е изгодно обществото да бъде крайно неинформирано и лесно заблудимо.

Допълнителни забележки

Възможно е в крайна сметка за спасението на КТБ да се използва значително по-ниска сума. Една от причините би била нежеланието на партиите да спасят всички депозити. Вместо това да се  спасят до 196 000 лв от всеки депозит, ако БНБ не предостави допълнителна информация по случая. Това би намалило необходимата сума за спасяването до само 500 млн. лв., ако данните на Капитал за това, че тези депозити възлизат само на 3,5 млрд. лв., са верни.

Възможно е и всъщност документите за въпросните лоши заеми за 3,5 млрд. лв. да не са напълно изчезнали. Всъщност това е и по-вероятният сценарий, тъй като самата аргументация с изчезването на документите е повече от абсурдна. Невъзможно е документите просто да „изчезнат в деня преди одита“, тъй като БНБ е имала достъп до тях назад във времето и е била съвсем наясно със ситуацията. В този случай необходимата сума за спасяването на КТБ няма да се промени (ще варира само в зависимост от избрания план на действие). Въпреки това загубите на държавни средства в дългосрочен план ще е далеч по-малка, тъй като след национализацията, правителството ще може да предяви вземане на тези 3.5 млрд. лв. и да прибере поне част от тях.

*Анализът е на ЕКИП

Коментари: 0