Как да се защити еврото при излизане на Гърция от Еврозоната

Когато европейските политици биват попитани дали разполагат с план Б, с помощта на който да овладеят ситуацията при евентуално напускане на Гърция от еврозоната, техните типични отговори са нещо от сорта на: „Няма такъв план. Ако имаше, той щеше да  се разпространи, инвеститорите ще се паникьосат и този сценарии ще предизвика неудържим негативен импулс.

Може би наистина няма план. Или просто политиците си вършат добре работата като си държат устата затворена. Да се надяваме, че е второто, защото след изборите в Гърция шансовете на Атина да напусне еврото значително нараснаха. Така че, ако останалата част от еврозоната не е добре подготвена, то страничните ефекти ще бъдат опустошителни.

Гърците нямат желание за икономии, а останалата част от еврозоната вече губи търпение по отношение на празните обещания на Атина. В момента в който едната от двете страни се откаже, Гърция ще се сбогува с единната валута и всички депозити останали в гръцките банки ще бъдат конвертирани от евра в евтини драхми.

Хората извън Гърция може би си мислят, че това си е само техен проблем. Дали подобно развитие на нещата ще бъде много по-лошо в сравнение с преструктурирането на гръцкият дълг по-рано тази година, който премина едва с мърморене. Но процеса на връщането на драхмата вероятно ще включи временно затваряне  на банките и налагане на контрол върху капитала. Това би създало един плашещ прецедент.

Политиците и централните банки разбира се твърдят, че Гърция не е прецедент, а уникален и неповторим случай. Но защо да им вярваме? Когато Гърция беше спасена за първи път през 2010 г., политиците твърдяха, че това е извънреден случай. След това и  Ирландия и Португалия поискаха финансова помощ, а Испания и Италия трябваше да бъдат подкрепени от Европейската централна банка. Ако спасителите на Гърция бъдат разбити, то вложителите и инвеститорите в останалите слаби държави от периферия ще искат да си преместят парите на по безопасно място. Страховете биха нараснали до пълен разпад на еврозоната.

Всъщност вече се наблюдава значително изтичане на капитали от периферните икономики. Един от начините да се забележи това са дисбалансите между ЕЦБ и дадена централна банка от еврозоната. Четири от централните банки на еврозоната - германската, холандската, люксембургската и финландската, имат положителни салда. В края на април, Бундесбанк има положителен баланс от 644 млрд. евро, според данните на германският IFO институт.

Сумата е нараствала със средно 33 млрд. евро на месец, докато кризата не се влоши в края на юли, миналата година. Междувременно всички държави от периферията имат значителни пасиви в балансите на своите централни банки. Италия и Испания имат най-големите задължения, в размер на 279 млрд. евро за месец април, 276 млрд. евро за месец март, съответно.

Едно излизане на Гърция от еврозоната ще ускори значително изтичането на капитали от тези държави. За това трябва да бъдат взети мерки, които да предотвратят подобно развитие, като се защитят вложителите и правителствата в уязвимите държави. За щастие не е толкова трудно да се изгради подобен план за действие при извънредни ситуации. За да защити вложителите, ЕЦБ трябва ясно да заяви, че осигуряването на неограничена ликвидност между банките ще се осъществява без никакви ограничения и допълнителни условия. Това ще намали страховете на вложителите по отношение на възможността да не си получат парите от спестовните си сметки. Така постепенно спокойствието може да се възстанови отново.

За да защити правителството, ЕЦБ също трябва да предприеме необходимото действие. Въпреки че не може да кредитира държавите директно, тя би могла да изкупува техните облигации на вторичния пазар. Всъщност, тя вече направи това, но сега е необходимо да се подготви за покупки на облигации в неограничени количества. В противен случай инвеститорите биха могли да избягат. Въпреки че ЕЦБ трябва да играе главна роля в предотвратяването на паниката, т.нар. защитна стена на еврозоната трябва да изиграе спомагателната роля. Региона скоро ще разполага с два основни спасителни фонда – съществуващият EFSF и Европейският механизъм за стабилност. Те могат да бъдат приложени по два начина.

Първо, те биха могли да осигурят защита на националните фондове гарантиращи депозитите. По този начин спестяванията на италианците например ще бъдат гарантирани от тези допълнителни фондове, ако националният фонд на Рим изпадне в неплатежоспособност. Второ, спасителните фондове да могат да отпускат пари директно на правителствата, които вече не са в състояние да пласират облигации на пазарите.

Въпреки това, спасителните средства не са достатъчно големи, за да спрат паниката. Те имат на разположение едва 740 млрд. евро. Дори и с помощта на Международния валутен фонд, те не биха били в състояние да потушат пламъците. Въпреки че е сравнително лесно да се мисли за план Б, това не означава, че ще бъде лесно той да получи политическото одобрение на Германия и другите страни-кредиторки. Едно от притесненията ще бъде, че ЕЦБ ще поеме твърде голям финансов риск при закупуването на правителствени облигации и отпускане на пари към банките. Другото, което е важно да се отбележи, е че подобно спасяване на периферните икономики ще намали значително натиска върху техните правителства за вземане на строги мерки и извършаването на реформи, за подобряване на тяхната платежоспособност.

От друга страна, евентуален изход на Гърция от еврозоната би предизвикал ефекта на доминото от фалити на банки и правителства в цялата периферия. Тогава еврото едва ли ще оцелее. Германия може да се наложи да решава скоро дали да рискува всичко и да спаси единната валута, или просто да стане свидетел на нейното разрушаване.

 

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД