Китай настъпва в ЕС през Източна Европа

Пекин се е събудил за възможността да използва своите валутни резерви в размер на общо 3,2 трилиона долара, за да засили присъствието си в региона, докато вниманието на Западна Европа е погълнато от “гасенето на пожара” в еврозоната

6824 ~ 4 мин. четене

в. Файненшъл таймс

 

Китай засилва своето присъствие в Източна Европа като предмостие към целия Европейски съюз. Като последен пример за промяната на баланса в световния бизнес, нека разгледаме посещението на китайския министър-председател Вън Цзябао във Варшава в края на миналия месец.

Цели 16 премиери от Централна и Източна Европа на практика се строиха в редица, за да срещнат китайския си колега на бизнес форум. Около 300 китайски бизнесмени на най-високо равнище също дойдоха в полската столица, наред с 450 изпълнителни директори на компании от региона.

Въпреки че Вън Цзябао обяви специална кредитна линия от 10 милиарда долара за съвместни инвестиционни проекти в Източна Европа в областта на инфраструктурата и технологиите, на форума присъстваха само две малки страни от еврозоната и нито една от Западна Европа. Веднага след посещението на Вън в Източна Европа последва нова визита на китайски ръководител в региона - на изгряващия вицепремиер Ли Къцян.

В Москва Ли сключи 27 сделки на обща стойност 15 милиарда долара с компании, сред които Русал на Олег Дерипаска и Газпромбанк. В Унгария той подписа още седем, включително за кредитна линия за 1 милиард долара за проекти, включващи изграждането от Китай на железопътна връзка до летището на Будапеща.

Китайските инвестиции в Източна Европа не спират дотук. Корабният гигант Cosco започна преговори за влагане на до 1 милиард долара в развиването на хърватското адриатическо пристанище Риека. Междувременно се твърди, че украинският олигарх в областта на селското стопанство Олех Бахматюк води разговори за голяма инвестиция от китайския производител на машини Sinomach.

Не е изненадващо, че бизнесът от Централна и Източна Европа е готов да се хвърли на всеки нов източник на инвестиции в момент, когато Гърция се е насочила към излизане от еврозоната и западноевропейските банки активно изтеглят капитали от филиалите си в източната част на континента, за да поддържат платежните си баланси у дома.

Китайските посещения обаче навеждат на мисълта, че Пекин се е събудил за възможността да използва своите валутни резерви в размер на общо 3,2 трилиона долара, за да засили присъствието си в региона, докато вниманието на Западна Европа, която две десетилетия играеше водеща роля в инвестирането там, е погълнато от “гасенето на пожара” в еврозоната.

Те освен това дадоха сигнал за един по-стратегически подход при инвестирането в бизнеса в Източна Европа, където китайските “набези” досега бяха предимно “на парче”.

Интересът на Китай към региона в много отношения е закъснял, след като Пекин наля пари в природни ресурси в Централна Азия и Африка. Само че Източна Европа има много привлекателни страни - ниски данъци, добре образована работна сила, която обаче получава около пет пъти по-ниски възнаграждения в сравнение с Германия, и достъп до общия европейски пазар.

Това прави региона идеален като предмостие към целия Европейски съюз, разпределителен център и място за производство на обемисти стоки, чието транспортиране от Източна Азия излиза прекалено скъпо. Южнокорейски компании като Samsung и Lucky Goldstar в Полша и Kia в Словакия правят точно това от известно време.

Не е ясно колко бързо ще е готов Китай да надгради предпочитания първоначално от него модел да кандидатства за държавни инфраструктурни проекти посредством строителни групи, подкрепяни от евтини кредити от собствените му държавни банки.
Налице обаче са признаци, че той е готов както за преки инвестиции в по-широки области, така и за корпоративни придобивания в Източна Европа.

През февруари започна производството в първия китайски автомобилен завод в ЕС - този на Great Wall Motors’ в село Баховица, близо до град Ловеч, в Северна България. Анализатори гледат на това като на пробен проект, който по всяка вероятност ще доведе скоро до по-солидно присъствие на китайския автомобилостроителен сектор в Централна и Източна Европа.

През същия месец Китай завърши своята най-мащабна до този момент инвестиция в Полша - най-голямата икономика в Централна Европа. LiuGong Machinery купи Huta Stola Wola - компания за производство на машини за пътно строителство - за около 100 милиона долара.

Това стана година след като Wanhua Industrial Group придоби контрол над Borsodchem - унгарския производител на химикали - събитие, което нарече “сигнален фар” за китайския бизнес. При сключването на сделката на стойност 1,2 милиарда долара Wanhua използва нехарактерно агресивна тактика, за да убеди частните акционери, които притежаваха Borsodchem, да седнат на масата за преговори.

Докато обаче китайските инвестиции в Източна Европа може да са по-малко деликатни от политическа гледна точка в сравнение с тези по на запад, то някои сектори остават чувствителни. На Китай се гледаше като на потенциален кандидат за полски банкови активи, обявени за продажба от западни банки. Вместо това Пекин се ограничи да подаде документи за откриването на офиси в Полша на две свои банки - Bank of China и Industrial and Commercial Bank of China.

Необходимо е освен това Китай да остави зад гърба си фиаското на Covec - строителна група, която спечели с евтина оферта проект за изграждането на 50-километрова магистрална отсечка по пътя между Варшава и Берлин, но договорът с нея бе прекратен, след като тя изостана от графика и не плати на своите подизпълнители.

При целия си глад за капитали източноевропейските страни ще поискат по-сериозно навлизане на техния износ на китайския пазар, преди да приемат голям брой китайски компании. Докато Вън Цзябао гордо обяви на форума във Варшава, че търговията между 16-те страни от Централна и Източна Европа и Китай е нараствала с 27,6 процента годишно през последното десетилетие от 4,3 милиарда долара през 2001 година до 52,9 милиарда долара през 2011 година, китайският износ за региона надхвърля вноса оттам 10 пъти.

Китайският премиер постави като цел търговията между страната му и Централна и Източна Европа почти да се удвои до 2015 година до равнище от 100 милиарда долара. Вън Цзябао каза, че разбира безпокойствата на европейците за търговския дисбаланс и Китай е готов да внася повече от региона. Шестнайсетте премиери, с които той се срещна, със сигурност ще поискат от него да спази своето обещание.

 

Подкрепи Economic.bg