Мостът между науката и бизнеса се гради и от двете страни

Зрънцето любопитство в сърцето е това, което движи всеки учен в неговата работа. Науката е занимание, което иска голяма отдаденост, но не всеки учен е изпитвал радостта негово постижение да намери приложение, споделя председателят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева. Тя е имала такива големи радости – например при участието ѝ в мултидисциплинарен екип в Германия, разработващ изкуствена очна протеза за имплантиране в ретината на окото.

Като единствения електрохимик в екипа има личен научен принос към разработката, която помага на хора, постепенно губещи зрението си, да могат отново да виждат. За голямо постижение приема и Центъра за компетентност „ХИТМОБИЛ“, където ентусиазирано изграждат първата в региона полева лаборатория за демонстрация на новите енергийни технологии. Ето какво още казва чл.-кор. Славчева:

Да съм първата жена председател на БАН – това е събитие,  което си заслужава да се отбележи. Но не защото аз заех тази позиция. В БАН работят много жени, дори в някои от институтите преобладава женският състав. До ниво професор развитието върви естествено, без разлика в пола. Разликата се появява в академичното тяло, в ръководството на БАН. Мъж беше моят конкурент за председателското място. Квотите за жени са обидни, тъй като имаме сили, качества, способности. Надявам се, че в историята на Академията ще бъда запомнена не с това, че съм първата жена председател, а с други неща, които да се постигнат в моя мандат.

Амбициите, които ме водят в работата ми като ръководител на Академията: Грижата за младите и привличането им към науката е постоянен процес, който и аз като председател подкрепям. Важен е общественият авторитет на Академията. Правят се обективни научни разработки, възлагат ни се анализи и това трябва да се засили. БАН има своята автономия, което не е лукс, а е огромна отговорност. Имаме проблеми, свързани с бюджета ни, но и проблеми, свързани с управлението на собствеността ни. Наши имоти са пръснати из цялата страни - там се е извършвала научноизследователска дейност. БАН не бива да е концентрирана само в столицата. Започнахме инициативата „БАН гостува на регионите“ и моята амбиция е в края на мандата ми Академията да е в регионите. Това ще ги оживи. Важна цел е много повече да използваме европейските програми за изследвания и иновации. Имаме идеи за големи проекти.

Постижения на наши екипи, които заслужават голямо внимание: Необходимо е да се увеличат средствата във Фонд научни изследвания, насочени към фундаменталната наука. Скоро институтите на БАН ще излъчат върхови учени, които да бъдат подпомогнати да кандидатстват с проекти в Европейския научен съвет, финансиращ идеи на ръба на познанието. Хората се интересуват от приложните разработки и имаме много такива примери. Институтът по роботика е разработил роботизирана ръка и софтуер, за да се подобри качеството на живот на хора, прекарали инсулт. В Института по електроника създават материали, които са биосъвместими и се използват при имплантируеми протези. В Института по неорганична химия разработват натриеви батерии, които се доближават до литиевите по функционалност, но са от много по-евтин материал. Имаме идеи за преработка на шлаката от мините, в която се съдържат ценни метали. Институтът по физика на твърдото тяло и Институтът по електроника работят по проект, свързан с лазерно индуциран управляем ядрен синтез. Налице е потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия.

Проблемът за учените в България е липсата на поколение, което масово да е заинтересовано от развитието на науката. Опитните учени са ангажирани с много дейности и проекти. Нужна е приемственост, а тя се постига и с финансова мотивация. Държавата вече си дава сметка, че без наука няма иновации и икономически прогрес. Но все още няма грижа за учените, която да има и достойно финансово изражение.

Мостът между науката и бизнеса трябва да се гради и от двете страни, но той засега се клати, защото е понтонен. Приветствам програмата на Министерството на иновациите и растежа за ваучерите за малки и средни предприятия, които те да ползват за научни изследвания. Моето виждане за събитията „Наука за бизнес“ е да станат по-фокусирани и да са по сектори. Амбицията ми е с наши учени да започнем посещения в различни заводи, за да се види в какво и как можем да сме им полезни.

Неизползваните възможности за българския бизнес в партньорството с науката са например в проекти, по които се изисква участието на индустриален партньор и научен институт, но е нужно съфинансиране от бизнеса. Бизнесът има задръжки да участва в такива проекти, вероятно защото инвестициите в наука са рискови.

Моето послание към бизнеса в България е, че развитието налага да има приложна наука. Купуването на готови технологии отвън не води до възпроизводство на работна сила, на наука, на бизнес. Все по-важно става да имаме наша наука, наши технологии и наша продукция.

Важно е бизнесът да разбере, че без нас, учените, няма как бизнесът им да е конкурентоспособен. Ние сме в обща лодка, която е нужно да се управлява с чувството за общност, с разум и умения, които водят към успех.

Урокът, който науката ми даде, е за постоянството в това, което правя, и към целта, която искам да постигна. Няма лесни решения и успех в резултат просто на късмет.

Моят призив е повече деца да посещават творческите работилници, организирани от нашите институти, както и сесиите на Ученическия институт към БАН, за да разпалим пламъчето на науката у тях. Нека повече да се работи с младите хора.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.