Конкурентоспособността в България се подобрява

Конкурентоспособността на България продължава да се подобрява, и през тази година страната ни се е изкачила с 5 места в престижната класация "The Global Competitiveness Report 2013-2014". Годишният доклад за конкурентоспособността на страните в света ще бъде представен на 4 септември от "Световният икономически форум" (СИФ).

Според предварителната информация обаче България вече заема 57-ма позиция от 148 държави. В миналогодишния доклад България се изкачи с рекордните 12 места от 74-то до 62-ро място. През настоящата година България изпреварва няколко държави членки на ЕС - Кипър, Словения, Унгария, Румъния, Словакия и Гърция, която е едва 91-ва.

Екипът на СИФ базира своето изследване върху глобалния индекс за конкурентоспособност, който отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 фактора, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.

Докато през миналата година България подобрява стойността на индексите и позициите си по всички фактори за конкурентоспособност, то през тази година се наблюдават някои негативни промени, свързани с пазара на труда, иновациите и развитието на бизнеса.

Отново най-голям принос за доброто позициониране има макроикономическата стабилност - тук България заема 30-то място сред 148 държави. Тези благоприятни позиции са свързани с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит; нивото на националните спестявания (23.2% от БВП), ниската инфлация (2.4%) и др.

Другият фактор, по който страната се представя много добре, е технологичната готовност - 44-то място, като през миналата година е била 52-ра. Това е и факторът, който има най-голямо значение за придвижването напред. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: интернет потребители (55.1% и 55-то място); брой абонати на широколентов интернет (17.6 на 100 души от населението и 38-мо място); висока скорост на интернет.

Обезпокоителен е фактът, че България продължава да бъде позиционирана назад в класирането по отношение на качеството на институциите. Места като 107-мо през настоящата и 108-мо през миналата година са изключително неблагоприятен атестат за българските институции. Прави впечатление, че България устойчиво остава на последните места в областта на институциите. Много негативни са оценките за съдебната система (123-то място), ниска степен на прозрачност на правителствените политики, слабо доверие в политиците (едва 97-мо място и оценка 2.4 при максимална 7), наличие на множество бизнес регулации (105-то място), разпространение на корупционни практики. Институциите са категорично фактора, който има най-сериозен негативен принос за ниската конкурентоспособност на българската икономика. Подобряването на работата на институциите трябва да бъде основен приоритет за правителството. Най-радикалното средство е бързото въвеждане на електронното правителство. Наред с това, е необходима много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса, дискусии и съвместно решаване на проблемите.

По отношение на пазара на труда България показва сериозно отстъпление - от 49-та позиция страната се премества на 61-во място. Възникват сериозни проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора - по тези показатели България е на последните места в класацията.

Проблематични продължават да бъдат показателите, свързани с иновациите и степента на развитие на бизнеса. По фактора иновации страната отстъпва чувствително назад - от 92-ро на 105-то място. Общият потенциал за внедряване на иновации от фирмите е много нисък - страната заема едва 103-то място, разходите на компаниите за НИРД ни поставят на 107-мо място, сътрудничеството между университетите и индустрията е изключително слабо и отвежда страната на 117-та позиция. Много сериозен проблем е липсата на достатъчно кадри в областта на инженерните науки.

Действително през последните години България изостава значително в областта на иновациите. Тя е на последните места в ЕС по повечето показатели за иновативност. Има известно подобрение в оценките за качеството на научно-изследователските институции. Като най-сериозен проблем се очертава ниската степен на сътрудничество между бизнеса и университетите в иновационния процес.

Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно - по този фактор България също отстъпва много съществено - от 97-мо на 106-то място. Принос за влошаването на позициите има икономическата криза и трудностите, с които се сблъскват предприемачите. Те произтичат от неефективните политики за обучение и квалификация на персонала, липса на активни маркетингови стратегии, нежелание да се делегират права на подчинените.  В България все още слабо развити са клъстерите (едва 108-мо място). Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка.

Пречките за развитие на бизнеса са: разпространение на корупционни практики, неефективна държавна администрация, затруднен достъп до финансиране. Прави впечатление, че през последната година сред основните бариери за бизнеса се появяват и политическата и правителствена нестабилност. Проблем остава и липсата на квалифицирана работна ръка.

Отново най-конкурентоспособна в световен мащаб е Швейцария, на второ място остава Сингапур. В първата десетка са пет държави членки на ЕС. Това са Финландия, Германия, Швеция, Холандия и Великобритания. Сред тях най-добре се представя Финландия, която е трета в общото класиране. Холандия и Великобритания леко влошават позициите си в сравнение с миналата година. Германия се придвижва от 6-то на 4-то място. Сред новоприсъединилите се през 2004 г. страни най-добре са позиционирани Естония - 32-ра и Полша - 42-ра. САЩ се придвижва с две места напред от 7-мо до 5-то място.