Лихвеният десятък сблъска икономистите

Предложението на министъра на финансите Симеон Дянков да се облагат получените лихви от депозити на физически лица хвърли в смут финансисти, икономисти, бизнесмени, банкери и обикновени граждани. Топ темата в държавата през последните два дни не спира да провокира разнопосочни мнения.

Експертите, чиито коментари събра Информационна Агенция Икономика са на мнение, че новият налог е вреден, както за гражданите, така и за банковата система. "Ще има и странни ефекти, които досега не сме виждали. Голяма част от тези депозити вече са обложени, защото хората работят, получават си заплатите по банкови сметки и много често част от тази заплата се заделя като "бели пари за черни дни", т. е. част от парите се слагат на депозит. Един път тези пари от заплатата са обложени и хората ще предпочетат да изкарат тези средства от банките и да ги насочат в друга посока", каза икономистът Красен Станчев. Той е категоричен, че първият ефект ще е отлив на депозити, а вторият - нарушаване на бизнес плановете на банките и хората.

Бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов също остро разкритикува идеята за облагане на доходите от лихви. Дацов е на мнение, че подобна мярка е удар върху цялата икономика. Той не смята, че ще има изтегляне на депозити, но е убеден, че данъкът удря най-бедната прослойка, защитавайки тезата си с факта, че 2/3 от влоговете са до 1000 лв. По думите на Красен Станчев основните засегнати ще са хората от средната класа.

Удар ще има и за кредитополучателите. Източници на economymagazine.bg от банковите среди потвърдиха, че данък "лихва" ще повиши тези лихви, защото финансовите институции ще се опитат да задържат клиентите с по-атрактивни нива на влоговете, които обаче ще се прехвърлят върху заемите на граждани и фирми. Тезата им се подкрепя и от икономисти. "Разбира се, че ако банките повишат лихвата по депозита, за да задържат клиенти, това ще доведе и до по-висока лихва на кредита. България е една от малкото страни, в която през последните три месеца тези лихви се понижават. Сега имаме нова ситуация, която няма как да не се отрази на лихвите", обясни Красен Станчев. Според него единственото работещо нещо в икономиката ни са банките, които са три пъти по-здрави от средното ниво в Европа, а изведнъж се прави нещо рязко спрямо системата без да се мисли. "Доколкото разбирам министърът на финансите не е питал нито банките, нито централната банка как тази мярка ще се отрази на системата", добави Станчев.

Не липсват и поддръжници на идеята за облагане на доходите от лихви. Финансистът Емил Хърсев категорично отхвърли тезата, че ще има отлив на депозити от банките. По думите му хората биха предпочели да получат някаква лихва отколкото да я загубят заради данъка от 10%. Председателят на бюджетната комисия в Парламента Менда Стоянова пресметна, че за депозит от 1000 лв. би трябвало да се плати около 4 лв. годишен налог. Според нея парите от този данък вече са пресметнати и заложени в бюджета за следващата година. "Търсят се някакви пари, за да се закърпи някаква ситуация в бюджета. Това решение е неочаквано, защото налогът не е обсъждан, а самият министър-председател обеща да не се налагат данъци без да са обсъдени. Обещанието обаче дойде преди да е направен сметката и сега се търсят пари за заплати и пенсии", с недоумение обаче обясни Красен Станчев.

Противниците на идеята защитават тезата си с факта, че парите по влогове вече са обложени веднъж, тъй като те са заделени от заплати или други доходи на населението.

Макар и всичко все още да е на етап "чернова" за Бюджет 2013, вече се чуват и мнения, че този данък може да остане поредната хвърлена идея в публичното пространство. Депутати от управляващата партия вече се презастраховаха от евентуално отхвърляне на предложението, а народни представители от опозицията са на мнение, че шансът новия налог да влезе в сила е 50/50.