Липсва познание в българското биоземеделие
Най-големият проблем е липсата на сътрудничество между производителите и българските търговци, казва Светла Николова, председателят на сдружение "Агролинк"
~ 2 мин.
- Г-жо Николова, как се развива секторът биоземеделие в България?
- Търговията на биопродукцията у нас все още е млада и незряла. Като производство, секторът има растеж. Проблемът е, че не е насочен за българския пазар. Все още няма достатъчно капацитет да се произвеждат преработени продукти, или поне опаковани. Производителите страдат и от липса на добра организация за реализация на продукцията.
- Кой е най-големият проблем пред българските биоземеделци?
- Най-големият проблем е липсата на сътрудничество с българските търговци. От една страна магазините твърдят, че са отворени към българските производители, а от друга се оплакват, че доставките не са редовни и производството е сезонно. Друг много голям проблем е липсата на достатъчно познания на земеделските производители как да произвеждат био. Просто производителите в България нямат достатъчно висока култура за биоземеделието.
- Има ли търсене на биопродукция у нас?
- Търсене има, но магазините не са точните места, защото не предлагат продукцията по най-добрия начин. Биомагазините трябва да са по-различни от останалите магазини като отношение към потребителите. За съжаление единици са българските магазини, които имат по-различно отношение. Потребителите нямат достатъчно доверие в българските биомагазини и българските биопроизводители, защото те от своя страна не правят достатъчно за да създадат това доверие.
- Лесно ли успяват да си намерят пазар производителите на био храни у нас?
- За някои култури е много лесно, но за други продукти е празна ниша. Например плодове. Огромен проблем е, че зеленчукопроизводителите не произвеждат на достъпни цени за потребителите и причина за това отново е незнанието. Производителите използват биологични препарати, което е последният етап за решаване на проблеми като болести и неприятели. Вместо това, те могат да организират стопанството така, че средства като сеитбообръщение, компости и други средства, да направят системата самоподдържаща се и с достатъчно количество добиви. Производителите използват биопрепарати, които са разрешени, но оскъпяват производството. Отново всичко опира до познанието как да се направи достъпно биопроизводството.
- По отношение на цените, конкурентни ли сме на останалите държави?
- В Европа местното биопроизводство е с до 20% по-скъпо от конвенционалното. А у нас заради липсата на ефективна организация, цените са от два до три пъти по-високи. Все още липсват познания за маркетинг и продажби на всички нива.
- Каква е причината големите български производители да изнасят по-голямата част от биопродукцията?
- Причината е, че навън те намират по-добър пазар. Много по-лесно е да изнасяш на едро, отколкото да се опитваш да продаваш в малко и много на брой магазини. Проблемът е, че у нас няма търговци на едро, които да изкупят продукцията и след това магазините да купуват оттам. Един производител трябва да търси много на брой магазини, а те нямат достатъчно добро сътрудничество с производителите и не се договарят за количества. Производителят не знае колко да произвежда, кога да произвежда. Всичко все още е в етап на създаване на тази система.
