"Лошите кредити" не са проблем за банките, а за теглилите заема

- Г-н Тошев, проучване показа, че повече от половината малки и средни предприятия (МСП) в България не ползват банково финансиране. Как да тълкуваме тези данни? Как се финансират тези фирми?

Има добър и лош поглед към тези данни.

Добрият поглед е, че МСП успяват да се справят успешно и да нямат нужда от външно финансиране. Тези фирми управляват добре своите финанси, приходите им са на прилично ниво, за да покрият разходите и да им остане прилична печалба. И дори средства, които да инвестират в бизнеса си.

Това е добрата страна, защото показва, че дори в криза доста фирми успяват да се справят и без кредитен ресурс. Аз съм консултирал редица такива.

Лошият поглед на тази тенденция са МСП, които са в "сивата" икономика. Понякога те имат нужда от финансиране, но заради факта, че данните в отчетите им са занижени и видимо нереални, в момента трудно могат да получат външно финансиране. Те го търсят, но обикновено получават отказ от банките, тъй като в отчетите им са записани ниски приходи и дори загуба. Това не може да даде на финансовите институции реална представа за фирмата – колко добре работи, печеливша ли е. Това е жалко.

 

- Фирмите, които теглят заеми предпочитат кредити за оборотни нужди. Нормално ли е това?

Да, нормално е. Особено в период на криза. В последните 4 години виждаме сериозен спад на потреблението, а голяма част от бизнеса страда именно от това – по-малко потребяване на техните продукти и услуги, което води до по-малко приходи и недостатъчно средства за текущи разходи – покупка на стоки, суровини, материали, плащане на заплати…

Въпреки това фирмите, които прибягват до кредит преценяват, че затрудненията са временни и подобен кредит ще им реши въпроса. Особено активно се ползва кредит за оборотни средства от сезоните бизнеси. Те имат 6-7 силни и 4-5 слаби месеца, когато имат нужда от кредит за оборотни средства, който ще върнат в силните месеци.

В криза повечето компании не смеят да инвестират. Затова и търсенето на инвестиционни заеми е по-слабо.

 

- От изказвания след вчерашния избора на Цветан Гунев за подуправител на БНБ и ръководител на "Банков надзор" стана ясно, че ликвидността в банковата система е високо. Кредитирането обаче расте с темпове близки до нула. Чуха се и коментари, че ниското доверие в системата е сред причините. Това ли е основният проблем за ниското ниво на кредитиране?

Не бих се съгласил, че доверието в банковата система е ниско. Напротив – то е високо и това се вижда от нивото на депозитите, които растат между 10 и 13% всяка година. Населението вече има над 37 млрд. лв. влогове, а бизнеса около 14 млрд. лв.

Проблемът е, че липсва доверие на пазарите. Хората не вярват, че ситуацията ще се оправи бързо и не искат да задлъжняват. Сред сериозните притеснения на домакинствата е високата безработица, която спира допълнителното задлъжняване.

Слабото потребление от години кара и бизнеса да се въздържа от задлъжняване, защото не е ясно дали тези кредити ще могат да се върнат в подобна ситуация.

Имаме ликвидна, добра и с високо доверие банкова система, но липсата на доверие между участниците на пазара, отложеното потребление и инвестиции водят до предпазливост и въздържане от взимане на кредит в очакване на по-добри сигнали, че икономиката тръгва нагоре.

 

- Новият подуправител каза още, че не се притеснява от ниво на "лошите кредити" от 16%, тъй като те са добре обезпечени. Вие като консултант притеснявате ли се от нивото на "лошите кредити" в банковата ни система?

 Истината е, че за банковата система "лошите кредити" не са притеснителни. Притеснителни са за тези, които са ги изтеглили. Заемът, който не може да се обслужва, по който се трупат все повече наказателни лихви или се стига до съдия-изпълнител, е проблем за тези хора или фирми, които са го взели. Теглейки кредита те са мислели, че ще могат да го погасяват, но в момента не могат да се справят и търсят различни варианти да излязат от положението.

Заемите обаче са много добре обезпечени. Колебанията в размера на "лошите кредити" в последните 6 месеца показват, че тази тенденция ще се пречупи и проблемните заеми ще започнат да намаляват.

 

- Какво показват наблюденията ви за пазара на жилищно и потребителско кредитиране?

Последните два месеца виждаме по-висока активност при потребителското кредитиране. Много се подобриха условията по тези заеми.

През 2011 и 2012 г. ипотечните кредити показваха по 1-2% годишен ръст. Все още не бих казал, че има раздвижване на този пазар, макар че финансовите институции постоянно подобряват условията по тези заеми. През май също се видя подобряване на условията.

 

- Преди няколко месеца прогнозирахте, че през тази година ще видим най-ниските нива на ГПР в историята на ипотечните кредити. Факт ли е вече това?

Да, вече ги виждаме. Очаквам втората половина на годината да е по-активна, но вече се виждат нива на годишния процент на разходите (ГПР) от 7% - нещо, което не се е случвало досега. Но това не можем да кажем, че се отразява в рязко търсене на ипотечни кредити.

Затова очаквам през втората половина на 2013 г. да видим по-засилен интерес.

Политическите проблеми са решени. Имаме ново правителство с ясни послания, които трябва да успокоят нещата. Освен това цените на имотите се стабилизираха. Тази комбинация би трябвало да доведе до по-сериозен ръст на жилищното кредитиране.