Масови нарушения при обществените поръчки
От Сметната палата са установили, че между 70% и 85% от тях са компрометирани
Между 70% и 85% от провежданите обществени поръчки у нас са с нарушения. Това е констатирала Сметната палата при свои проверки, пише "Стандарт". Най-често те са свързани с опит за манипулиране на самата поръчка.
През последните четири години при извършени от експертите на Сметна палата проверки на 5500 процедури за възлагане на обществени поръчки на обща стойност 5 млрд. лв., са констатирали административни нарушения в над 60% от случаите, съобщиха от работната група към Центъра за национално сътрудничество на Института за правни анализи и изследвания. Те са анализирали установената през последните четири години от Сметна палата и Агенцията за държавна финансова инспекция негативна тенденция при възложителите на обществени поръчки за опорочаване или нарушаване на процедурите по възлагане и изпълнение на обществени поръчки.
Анализирани са резултатите от 104 одитни доклада от проверки на Сметна палата и от 390 финансови инспекции извършени от органите на АДФИ и редица други документи, свързани с провеждане на обществени поръчки, проведени са редица разговори с ръководствата на общините. Установено е, че разпространението на нарушенията при обществените поръчки като негативно явление продължава да нараства успоредно с увеличаването на размера на средствата, които се разпределят чрез обществени поръчки.
Едно от най-често срещаните нарушения е разделяне на обществените поръчки, за да се намали прогнозната стойност и критериите да са по-ниски, коментира Милана Кривачка, експерт по обществените поръчки. Други чести нарушения са свързани със смесване на критериите за подбор с критериите за оценка на офертите, въвеждане на неясни и неточни методики за оценка. Често протоколите на комисията не са мотивирани, а именно в тях трябва да бъде аргументирано и обосновано защо е избран един участник в процедурата, а не друг, коментира още Кривачка.
Според експертите нарушения на Закона за обществените поръчки се дължат основно на три фактора - липсата на капацитет от експерти в общините с необходимата професионална подготовка, знания и опит, липсата на достатъчно средства в общините, с които да ангажират за дейността си добри консултанти - юристи или адвокати и липсата на вътрешни правила, които да отговарят на изискванията на закона.