Между банковия консерватизъм и икономическия растеж

На проведения в началото на седмицата аукцион за държавни ценни книжа бяха пласирани едногодишни държавни ценни книжа на стойност 300 млн. лева при ниска доходност от 0.6%. Впечатление прави и коефициентът на записване - 3.53 или обща стойност на подадените поръчки от над 1 млрд. лева. На пръв поглед това показва ниска пазарна оценка на риска на държавния дълг, което е важен знак, особено с оглед планираното му увеличение на вътрешните и външните пазари в идните месеци и нестабилната политическа обстановка. Зад тези резултати обаче стоят различни по времетраене и характер процеси, които ще продължат да рефлектират върху икономиката и финансовите пазари.Тяхното анализиране и контролиране предизвикателство не само за възстановяването, но и за развитието на икономиката.

Върху търсенето на ДЦК непосредствено влияние оказа погасяването на голямата емисия 6-месечни ценни книжа, емитирана през февруари (над 800 млн. лева, които повишиха ликвидността на банки, пенсионни, гаранционни фондове и други инвеститори), но високият интерес не е новост, а по-скоро характерна черта за аукционите през последните години. Седемдесет процента от емитираните в понеделник ценни книжа станаха собственост на банкови институции и тук възникват въпросите доколко рентабилно и устойчиво за банковия сектор е инвестирането при подобна ниска доходност и какви са мотивите такова търсене да е високо. За сравнение, по данни на БНБ за месец юли средният лихвен процент по депозитите на домакинствата в лева с договорен матуритет е 4% а този за кредитите в лева на нефинансовите предприятия - 8.37%.

Обсъжданата все по-често висока ликвидност на банките ги принуждава да прибягват до инструменти с по-ниска доходност. В допълнение на това, след 2009 г. те прилагат значително по-консервативна политика за оценка на риска, което ограничава кредитирането.

Интензивното търсене на нискорискови и нискодоходни инструменти показва, че има наличие на финансов ресурс в системата, противно на разпространеното схващане за „липса на пари в икономиката". В условията на ограничени чуждестранни инвестиции и заемен капитал, този вътрешен ресурс придобива все по-голямо значение за икономическото възстановяване и размяната между банки и държава едва ли е най-ефективният начин за използването му. В допълнение, ниската доходност представлява изкушение за увеличаване на публичните разходи и влошаване на бюджетната дисциплина. За съжаление, явно връзката между банковия сектор като основен източник на средства и бизнеса е значително затруднена, което не води до позитиви и за двете страни.

Освен консервативната банкова политика и обективните макроикономически фактори е редно да се обърне внимание и на бизнеса като елемент от веригата. Излишъкът на средства в банките може да се обясни отчасти и с недостатъчния брой и мащаб на качествените инвестиционни проекти. Понижението в стойността на голяма част от активите, особено недвижимите имоти, затруднява бизнеса в осигуряване на необходимото за кредит обезпечение, ставайки основна причина за отлагане или прекратяване на инвестиционни проекти.

Свръхликвидността в банковия сектор води до спад на лихвите по депозитите (според данни на БНБ, между юли 2012г. и юли 2013г. има намаление с почти 1 пр. пункт на средните лихви по депозити на домакинствата). Това поражда възможност, при достигане на равновесни нива, темпът на спестяване да се забави и домакинствата да пренасочат повече средства за потребление, оказвайки по този начин и инфлационен натиск. Подобно развитие би се отразило и на цените на активите, подпомагайки обезпечението и насърчавайки активността на банките.

Изключително важен е и темпът на развитие на подобен сценарий. Последните данни за започнало възстановяване на европейската икономика изпращат положителен сигнал към износно-ориентирания български бизнес и го насърчават да предприеме по-интензивни инвестиционни действия, за да може да отговори на евентуалния ръст в търсенето. Закъснение в този процес може да доведе до достигане на върхов капацитет на българския бизнес в последващ момент на спад в икономическия цикъл. Значението на банковия сектор в страната се подсилва както от слабата фондова борса, така и от почти неразвитите форми на алтернативно и рисково финансиране - ситуация, характерна повече за развиващите се, отколкото за развитите пазари.