Нарастващо объркване

Нобеловата награда за икономика за 2012 година беше обявена в понеделник и сумата, която трябва да бъде изплатена на спечелилите (професорите Алвин Рот и Лойд Шапли) е някак по-малка, отколкото в миналото. Не е изненадващо, че Нобеловата фондация намалява размера на наградата, при положение, че в годишния си доклад за 2011г. обяви, че възвращаемостта на фонда за последните 5 години (2007-11) е била отрицателна, около -0,3%. Възвращаемостта е била още по- ниска през 2011 (-2,6%), и подобни резултати не са нещо уникално- финансовите резултати на много консервативни инвеститори в развития свят, като например пенсионните фондове и дарителските фондове на колежите, които не са по- впечатляващи на фона на продължаващата количествена програма и нулевата лихвена политика. Последната ще продължава и през идните години докато икономическия растеж не се засили и безработицата в развития свят не се понижи. Дали това ще се случи скоро е висящ въпрос; например председателят на Израелска Централна Банка- Стенли Фишър спомена миналата седмица, че световната икономика е на ръба на рецесията.

Докато възстановяването на икономиката не стане сигурно, гореспоменатите консервативни инвеститори сигурно ще продължат да обявяват подобни слаби резултати, които може и да са приемливи за Нобеловата фондация, тъй като засегнатите всяка година ще са само шепа светила, но това може да се окаже по-болезнено, когато стане дума за някои по-чувствителни социално институции, като пенсионните фондове и дарителските фондове на колежите. Междувременно редуцирането на размера на нобеловата награда за икономика може да се приеме за честно (въпреки че наградата се осигурява от шведската Риксбанк, а не от самия фонд), тъй като моделите в икономическите учебници се провалиха в опита си да обяснят или предскажат много икономически и финансови кризи, както и не предложиха средство, чрез което те да бъдат преодоляни. Глобалната икономическа система изглежда еволюира по- бързо, отколкото академиците и политиците биха могли да възприемат и да развият съответния практически приложим модел.

Това ще рече, че прогнозирането на икономиката остава микс от изкуство и математика, а не чиста икономическа наука.  Добронамерените прогнози се променят твърде често, особено в днешно време, когато световната икономика претърпява трансформация. Това което става ясно в тази ситуация е че икономическите модели изградени на база предишен опит, не са вече достатъчно точни, за да опишат бъдещите тенденции.

В това отношение, показателно е че Международния валутен фонд в последната си прогноза за световната икономика, понижи своите прогнози за среден ръст и осъзна, че така наречените фискални мултипликатори изглежда са по-надценени, отколкото се считаше. ( МВФ в момента дава за реалистично ниво на фискалните мултипликатори от 0,9 до 1,7, а не както беше заявила по-рано ниво от 0,4 до 1,2).Според фонда: колкото са  по-ниски нивата на мултипликаторите, толкова по малко струва финансовата консолидация. В миналото МВФ силно препоръчваше фискалната консолидация, за страните от ОНД (Общност на независимите държави) и много други държави от източна и латинска Америка ( което всъщност изглеждаше доста скъпо). Но в момента  МВФ не препоръчва това за държави като САЩ и Великобритания. Следователно, е доста озадачаващо, че МВФ препоръчва финансовата консолидация за осигуряване помощ на Украйна.

Изводът от горепосоченото е, че повечето от моделите и предположения, които се използват за политически препоръки се базират на доста нестабилна почва, тъй като се използват селективно, и ние ще видим  докъде ще бъде доведена световната икономика през следващите години, чрез настоящата стратегия на парични и фискални облекчения. Дългосрочните последици от сегашните политики са все още неизвестни. Изглежда, че те са неспособни да елиминират или дори да забавят, така наречените световни дисбаланси, широко обсъждани преди няколко години.

Според  прогнозите на МВФ, страните от целия континент Америка, (освен Венецуела) ще останат нетни заематели, тъй като текущите им сметки се очаква да останат силно отрицателни. Повечето африкански държави ще останат заематели, докато повечето индустриални нации в Азия ( с изключение на Индия), както и произвеждащите петрол страни ще се радват на положителни текущи сметки. Всъщност МВФ осъзна, че световните дисбаланси ще се задълбочат, независимо от монетарните облекчения и поне през 2013г. не се предвиждат подобрения или изход от ситуацията. Ще бъде интересно да се види, когато сегашната световна икономическа и финансова криза се реши, дали някоя от следните институции МВФ, ЕЦБ или ФЕД ще получи Нобеловата награда за икономика, какъвто бе случаят тази година с Европейският съюз, като институция, която взе Нобеловата  награда за мир, като досега тази награда беше давана само на физически лица.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД