Нона Караджова: Такса смет може да се намали

Дейности за над 600 млн. лв. се изпълняват в 120 общини в България

116 ~ 15 мин. четене
Автор: Таня Киркова

- Г-жо Караджова, каква е оценката на Европейската комисия по отношение на изпълнението на проектите по Оперативна програма „Околна среда“?

Оценката е, че има много сериозен напредък спрямо огромното изоставане, което беше регистрирано за първите две-три години от началото на програмата.

- В обществото все още се смята, че ОП „Околна среда“ изостава. Защо проектите по тази програма се оказаха най-трудни? 

Няколко са причините и са еднакви по важност. Един от сериозните проблеми по тази програма е фактът, че получатели (бенефициенти) на средствата не са структури на министерството, върху които един министър пряко може да въздейства и да изисква да бъдат подготвени в срок и качествено. Местната власт по конституция е отделна власт и по никой начин министърът не може да се намесва в работата  на една община. Напредването на тези проекти зависи основно от волята и желанието на общините. Няма пряка връзка за контрол и въздействие от страна на министерството, което управлява оперативната програма, върху общините, които са основните бенефициенти.

Проектите по ОП „Околна среда“ са много големи и сложни. В редица случаи проект на община, с която имаме сключен договор за безвъзмездна помощ, е няколко пъти по-голям от бюджета на общината. Той е голямо  предизвикателство за нея.

Забавянето на програмата през първите години е, защото не бяха подготвени добри проекти и се наложи тяхното пренаписване и препроектиране, което се случи през 2010 и през цялата 2011 г. През 2012 г. общините започнаха основно да изпълняват дейностите по тръжните процедури за избор на изпълнител и за строители за съоръженията за битови отпадъци и за ВиК проектите.

Освен това за разлика от проектите, свързани с училища, спортни площадки и детски градини, които са доста аткрактивни и се виждат, големите инфраструктурни проекти по околна среда не са видими за хората. Те са извън населените места или са свързани с разкопаване на улиците, тоест нямат голям политически имидж.

Независимо от всички тези проблеми обаче мисля, че направихме качествен скок в напредъка по програмата, който се изразява в следното. Вече са договорени над 100% от средствата от Оперативната програма и ще продължава свръхдоговарянето, тъй като се очакват и спестявания по програмата.

-  Някои ви критикуваха за това свръхдоговаряне.

То се прави по всички програми и не само в България. Но трябва да се прецени с колко да се наддоговори, тъй като в която и да е програма първо има спестяване от търгове, като се залагат индикативни стойности на проектите и при една добра конкуренция има спестяване от тръжната процедура. От друга страна, за съжаление, по една или друга причина, не всички проекти се случват, което също освобождава ресурс. Тоест, за да имаме 100% или по-голямо усвояване, трябва да имаме по-голям пакет от договори.

Ако някой твърди, че това е грешно, означава, че не познава правилата и процесите във всички оперативни програми  и то не само в околна среда, а във всички оперативни програми и не само в България. Ние сме много добре по този показател.

По отношение на реалното разплащане  на средства, тоест парите, разплатени към общините, положението е следното. Ако за първите три години от програмата 2007 – 2010 г. са разплатени 45 млн.лв., в момента сме с разплащане почти 500 млн.лв. Напредъкът е над 10 пъти повече.

Нашето желание е да разплащаме максимално по-бързо, максимално повече. Но това зависи изключително от общините.

За да може да се усвояват средства по програмата, общините трябва да плащат на строители, а строителите трябва да си свършат работата и съответно общините трябва да ни изискват.

Но, повтарям отново, поради необходимостта от цялостно реформиране на програмата – като започнете от това какви проекти да се финансират - първо в най-големите общини, които изхвърлят най-много отпадъчни води и които по задължение на България от договора за присъединяване имат най-големи и най-скорошни задължения, ориентирахме средства към тях. Това изискваше време да се пренастрои програмата към приоритетни  проекти, а не към села от 500 жители. Освен това  се оказа, че проектите са абсолютно некачествени. Спомняте си, че ЕК спря именно такива проекти за 1 млрд. лв. в началото на юли 2009 г. Тези проекти трябваше да се преработят.

Преработката на един проект изисква поне две години. Все пак към момента се изпълняват над 40 договора за безвъзмездна финансова помощ за ВиК проекти за големи общини, които са приоритетни, които обхващат стотици милиони куб.м. отпадъчни води, които обхващат почти половината население на страната.

По същия начин стои въпросът и с проектите за битовите отпадъци – изграждането на регионалните системи за отпадъци. Към момента се изпълняват проекти за над 600 млн.лв. за население над 3,5 млн . за над 120 общини в България. 

Тоест това е един много мащабен проект за България за огромен скок в строителството на базова екологична инфраструктура, от която зависи екологосъобразното третиране и на отпадъчните води и на битовите отпадъци както от населението, така и от бизнеса на  страната. Тоест това е една огромна крачка.

- Промени ли се нещо в отношението ни към отпадъците тази година? На два пъти се правят промени в Закона за отпадъците.

Новият закон за управление на отпадъците влезе в сила преди по-малко от два месеца.

Едва ли можем да очакваме за два месеца някаква коренна промяна.  Това, което на мен и на много хора се иска да се промени, е да престанем да изпитваме необходимостта да живеем сред боклуци. Когато това нещо се случи и от кметовете на общини и от всеки един гражданин и всяка една организация, ще заживеем всички на по-хубаво и по-чисто.

И като че ли този процес започва да се случва. Законът за отпадъците създаде много добри правила и много добри стимули за тази цел.

Защо? Защото от една страна на общините, които са основния фактор за доброто управление на битовите отпадъци в България, им се дадоха стимули. От друга страна- при неизпълнение на задълженията има наказващи мерки.

Не говоря за глобяване на кметове. Това са стари мерки, които въпреки че се прилагат, не дават кой знае какви добри резултати. Важното  е, че въведохме много финансови стимули за общините, за техните бюджети, за техните пари.

Общините трябва да изпълняват ангажиментите си да управляват модерно отпадъците. Това означава да намалят депонираните отпадъци чрез разделно събиране и оползотворяване на някои компоненти, както и отпадъците да не се депонират в сметища, които нямат изолация и не отговарят на изискванията за опазване на околната среда. 

Кметовете, които спазят тези правила, ще бъдат освободени от съответните екологични такси, които въведохме през 2010 г. Кметовете, които не ги спазят, ще заплащат и вече заплащат отчисления, които нарастват всяка година във времето. От 1,50 лв. на тон през 2011 г. те ще станат 35 лева на тон в 2014 г. А за общините, които изхвърлят или депонират отпадъците в депа, които не отговарят на изискванията, се увеличават двойно.

В момента подготвяме увеличение на тарифата до 2020 г., тъй като с приетия Закон за отпадъците се въвеждат цели за управление на отпадъците до 2020 г. Така на общините ще им стане съвсем неизгодно да депонират и ще трябва да изпълнят изискванията за разделно събиране.

- Как приемат кметовете тези задължения?

Много се активизираха. Факт е, че всички общини се сдружиха на регионален принцип – нещо, което беше химера към 2009 г. Имат пределната яснота какво правят, какви съоръжения, коя е водещата община, откъде ще вземат парите. Едни общини са в по-напреднала фаза на изграждане на съоръженията, други са във фаза проектиране. Важното е, че вече знаят какво да правят.

Финансиране има - както от ОП „Околна среда“, така и от националния бюджет. Важното е общините да имат проекти и най-вече те да са аргументирани. Но може би най-важното е да имат  желание да работят заедно. Защото е невъзможно община, особено по-малка да се справи сама с огромните инвестиции и съоръжения.

- Какви срокове и ангажименти предстои да изпълнят общините и бизнесът?

В новия Закон за отпадъците се въведе изискване търговските обекти, административните и стопански сгради в рамките на населените места да събират разделно отпадъците си от хартия, пластмаса и стъкло. Детайлите по изпълнение на това изискване трябва да се разпишат в наредби до края на 2012 от Общинските съвети.

Надявам се, че кметовете са запознати вече със закона. Припомням още веднъж, че тези наредби трябва да се приемат още тази есен, за да започне от началото на 2013 г. разделното събиране на тези отпадъци в населените места с над 5000 жители.

Изключително е важно отпадъците да бъдат събрани разделно още при източника на образуването им.  Докато това е по-трудно и повече време ще отнеме такъв мащабен процес при домакинствата, то при административните сгради и търговските обекти - това е въпрос само на една добра организация, полагане на малко усилия от страна на собствениците и стопаните на тези обекти, както и общините да създадат правила.

Какво имам предвид? Общинските съвети трябва да укажат на кои улици и кога търговските обекти и административни сгради да оставят чувалите с отпадъци, а съответните организации за разделно събиране да минават да ги събират. Къде да се изхвърлят в контейнери. Да се създаде ясна организация. Изпълнението на това изискване ще помогне много на общините да си изпълнят целите за битовите отпадъци, което пък ще доведе до освобождаване от отчисленията за депониране.

Важно е хората да разберат, че тези отчисления не се взимат от общината, а от техния джоб. От гражданите и от бизнеса, защото те се включват в такса "битови отпадъци".

Така че общините, които се справят със задачата, съответно ще облекчат своето население, а които не се справят, ще накажат своите жители и фирми.

- Би могло пропорционално на събраните разделно битови отпадъци да се намалява таксата "смет" на отделните квартали.

Точно така. Много са възможностите, трябва само много по-сериозно отношение на общините към тази тема. Трябва освен наредбите да се подготвят организационно и логистично търговски обекти, училища, министерства, медии.

Онзи ден мои колеги ми донесоха много интересна листовка от Териториалната дирекция на НАП София.Обръщение към служителите - да изхвърлят разделно отпадъците си в поставените за това съдове. Сигурно забелязахте, че и на нашия вход имаме съдове за разделно съиране на батерии и сме сключили договор с организация за оползотворяване на батерии.

Всеки може да направи нещо, без да му струва кой знае какви усилия. Ако се обединим ще се справим много лесно. Просто трябват навици.

- Има ли министерства, които не събират разделно боклука си?

Предполагам, че има, просто защото не е създадена организация. 

Следващото нещо, което трябва да помнят общините, е изискването да определят площадки където гражданите да оставят разделно събраните едрогабаритни отпадъци. За населени места с над 10 000 жители това е задължително, а при под 10 000 жители е по желание. Обичайно стари дивани, дюшеци и какви ли не вехтории стоят с месеци край контейнерите и по тротоарите. Не храня илюзия, че веднага всички граждани ще започнат като с магическа пръчка да си извозват всички подобни отпадъци на площадката, но когато е предоставена възможност и когато започне да става навик , ще се справим и с този проблем. Важното е да имаме условията, да има къде да закараме тези отпадъци. В момента хората се оправдават, че няма къде да ги оставят.

- Появиха се организации, които безплатно събират стари мебели и вещи от домовете на хората по заявка. Това облекчава гражданите да не мислят за транспортиране на вещите до съответната площадка.

- Вероятно има такива инициативи, но те са доброволни. Когато всички общини бъдат задължени, това създава сигурност. Тези площадки трябва да бъдат готови до средата на 2014 г. На общини, които не се съобразят с изискването, ще им бъдат увеличени екологичните отчисления  с 15%. Специално инициирах и настоявах тези финансови инструменти да бъдат включени в закона, защото се убедих, че 10 години пожелателните текстове в него към общините не изиграха никаква роля. Когато има санкции и стимули, има действие.   

- Строителните отпадъци са съвсем нова тема за общините.

За първи път със Закона за управление на отпадъците се въведе изискването за  оползотворяване на отпадъците от строителство и разрушаване на сгради. Към 2020 г. трябва да постигнем 70% оползотворяване от тези отпадъци, което при сегашните почти нулеви нива е сериозно предизвикателство.

Но ние вече направихме наредбата за строителните отпадъци към закона. Получили сме предложения и забележки от  различните ведомства. Надявам се до края на септември - средата на октомври да се приеме от Министерски съвет и да влезе поетапно в действие.

От 2013 - 2014 г. неизменна част от документацията, която се подава за издаване за разрешение за строеж при всички нови проекти, ще бъде частта, в която ще се планира какво ще се прави с отпадъците, как ще се осигури рециклирането им. Изпълнението на този план ще бъде условие за въвеждането обекта в експлоатация.   

Освен тези изисквания има екологични отчисления за депониране на строителни отпадъци. От тях ще бъдат освободени тези, които си рециклират отпадъците.

Към организациите за оползотворяване на останалите масово разпространени отпадъци, също се завишават изисквания, особено контролът. Той ще бъде целегодишен и освен документален, какъвто е в момента, ще има практически контрол по цялата верига на оползотворяване на отпадъците - от събирането им в контейнерите или приемане на отпадъци от търговски обекти до предаването им за крайно рециклиране в съответния завод. Срокът за подаване на заявления за подновяване на разрешителните е в края на тази година. Пак до края на годината трябва да се подадат заявленията за издаване на разрешителните за търговия с цветни и черни метали.  

Наскоро видях една много интересна статистика. В резултат на въведените отчисления за всеки тон депониран отпадък за общините от 3 милона и 500 хиляди тона за 2009 г., битовите отпадъци са намалели с повече от 400 000 тона до 3 милиона и 90 000 тона за 2010 г.

Изключено е количеството отпадъци, което е почти константно в годините, да намалее с такава голяма стойност за една година. Няма как  да се генерират толкова по-малко отпадъци.

- Каква е според вас причината?

През 2010 г. бяха въведени отчисленията за депониран отпадък. Явно общините преди това заради занижения контрол, заради липсата на кантари, които да измерват изхвърляния на сметищата или в депото отпадък, на практика са заплащали за повече от произведения боклук. Това означава, че с въвеждането на тези отчисления общините са взели мерки да мерят отпадъците и плащат по-малко на фирмите за тяхното извозване, защото действителното количество е по-малко.

- Което означава, че може да се намали такса смет.

Или поне да не се увеличава. Или тези пари да се използват да се мият по-често улиците или да се метат по-често.

Ние изведохме като правителствен приоритет  управлението на отпадъците през последните три години. През  август 2009 г. първото постановление, което вкарах в Министерски съвет беше за една сериозна сума за 4 годишен период за съоръжения за управление на отпадъци. Към момента се изграждат за над 3,5 милиона жители съоръжения  - депа, компостиращи, сепариращи инсталации за над 600 млн.лв. в над 130 общини. 

- Какво да правят жителите на квартали в София, където няма разделно събиране на боклука?

За съжаление има два-три квартала в София, които нямат разделно събиране на отпадъците. Като част от одобрения голям проект по ОП „Околна среда“ за системата за управление на битовите отпадъци на столицата са предвидени сериозни средства, с които Столична община сама да организира разделното събиране в тези квартали като пилотен проект. Например в квартал Овча купел.

- Променихте ли таксата за вода според ползването?

Не е променена, защото още нямаме законово основание да въведем двутарифния модел за по-пестеливо и за по-разточително ползване на вода. Това е заложено като мярка, включително в Плана на България за така наречените предварителни условия за оперативните програми, който наскоро приехме в Министерски съвет. Мярката за страните членки в ЕС е формулирана по-общо - да се въведат стимули за по-пестеливо ползване на водата. Таксата за ВиК услугата да е съобразена с нивото на разходите. 

Очакваме колегите от МРРБ да утвърдят норма на потребление, която отразява нормалните потребности на едно домакинство, за да поставим границата за ниската такса за водоползване. Втората стъпка е дву- или трикратно по-голямо тарифиране, когато се надвиши лимита.

- Какво е състоянието на водните източници в страната като ресурс и замърсяване? Стига ли ни водата сега и в бъдеще?

Страната ни разполага със значителен наличен воден ресурс спрямо потреблението в страната, показват прогнозите.

- В тези прогнози са включени водите на река Дунав. Мисля, че не е така безпроблемно във  вътрешността на страната.

Река Дунав е голямо богатство. Малко държави могат да се похвалят с такова богатство. Недостатък е неравномерното разпределение на водния ресурс на територията на страната. Независимо от него, проблемът не е в липсата на вода, а в липсата на съоръжения в някои райони, заради което има режим на водата през тази година. Другата причина е в лошите съоръжения.

През 2012 г. големите и значими язовири, които са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, към края на август имат 81% наличен обем вода.

Това означава, че обезпечеността ни с вода и то при тази суша с почти никакъв дъжд през лятото, към края на август е на нивото на най-добрите от последните 10 години. Само в 2005 и края на август  2010 г. е имало повече вода в язовирите. Наличните обеми в края на август тази година, са достатъчни да заволяват нуждите на ползоватетелите до следващия период на пълноводие.  

Режим на вода има там, където няма резервоари за вода, няма водохващания  и в огромните течове, които както във Враца са по магистрални водопроводи. Там почти цялата вода изтича от язовира до населеното място или в рамките на населените места. Не е нормално Севлиево, Ловеч, които са под планината, да са нарежим на вода. Има вода в планините, няма съоръжения.

Затова всички институции разбраха, че водната инфраструктура е стратегически важна за България. Водните проекти, които в момента се изпълняват и през следващия програмен период ще се изграждат, са изключително важни.

До края на годината за всички 6 региони на страната трябва да са готови така наречените мастер планове по отношение на ВиК сектора, които трябва да посочат подробно какво трябва да се направи. Трябва да се посочат алтерантивите за водоснадяване, както и какво да се направи там където населените места са на воден режим. Дали решението е язовир или планинско водохващане и водопровод или подмяна на тръби, за да се намалят загубите.

- Мръсни ли са водите в България?

През последните 10 години се наблюдава тенденция на трайно подобряване на качеството на водата в нашите реки. Реки, които нямаха риба, вече имат. Съществуват отделни рискови водни тела. ЕС поставя нашите реки в златната среда по отношение на състоянието на качеството на водата в българските реки.  

Фактът, че в момента в различен етап на изпълнение са проекти на всичките ни големи градове за отвеждане и пречистване на отпадни води, които са основният източник на замърсяване, както на морето, така и на реките.

Само в на въвеждане на третично стъпало за пречистване на азот и фосфор във Варненската пречиствателна станция, за една година с над 30 000 тона от тези елементи ще се намалят изхвърляните в морската вода количества.

На практика над 500 млн.лева са само инвестициите за пречиствателни станции по морето.  

- В България има мораториум по отглеждането на генно модифицирани организми в в природата. Имате ли сигнали за нарушения? Колко искания за лабораторно отглеждане на ГМО сте получили?

По отношение на отглеждането на ГМО много важно нещо, което направихме е, че вече имаме акредитирана лаборатория. Защото какво като има забрани за отглеждане, ако няма кой и как да контролира. Забрана имаше и преди години, но нямаше кой да я контролира.

Сега имаме напълно оборудвана лаборатория с най-модерна техника, имаме методология и обучени специалисти.

- Ако се съмнявам, че съседът ми по нива е засадил генномодифицирана царевица, мога ли да поискам лабораторията да я провери?

Напълно. Извършваме планови проверки, но ако някой пожелае да се провери някаква проба, незасимо по каква причина, може да се обърне към нашата лаборатория, която отговаря на най-високите изисквания за качество на извършваните анализи.

От всички проби, които сме взели през 2011 и 2012 г. нито един от анализите не показа наличие на насаждения с генетично модифицирани организми. За тези години имаме подаден само един сигнал за района на Генерал Тошево за съмнение за отглеждане на генетично модифицирани сортове слънчоглед. Колегите веднага са взели проби и анализът е показал липса на ГМО.

- А има ли заявления за лабораторно отглеждане на ГМО насаждения?

По наша информация няколко института готвят такива заявления, които ще бъдат подадени в министерството. Това са Институтите по молекулярна биология, по микробиология, по генетика и физиология на растенията към БАН, на Софийския университет, Пловдивския и т.н. Един агробиоинститут вече подал заявление за лабораторни опити в контролирани условия в лаборатории. Все още не е разгледана документацията.

- Кой е най-значимият екологичен проект?

Метрото е може би най-значимият от гледна точка на околната среда проект на София.  Защото огромен процент от замърсяването на въздуха на столицата с прахови частици и с азотни окиси, се дължи на автомобилния  транспорт.

Мое предложение, което се подкрепя и от колегите, е да продължи и за следващия програмен период разширяването на метрото. Това спестява десетки хиляди тонове вредни вещества във въздуха и в дробовете на нашите деца. Изключително важен проект и затова съм много щастлива, че е един от най-успешните проекти. В график е и се изпълнява отлично. Екологичният градски и извънградски транспорт е фокусът на Европейската комисия за  следващия програмен период.

- Основните ви задачи и проекти до края на годината?

Приемането на Закона за климата, който трябва да дисциплинира различните министерства, имащи  отношение към промените на климата и необходимите мерки, които трябва да се приемат, да създадат звена и поемат своята част от 

Приемането на Националната водна стратегия, което много се забави. Проектът предизвика много дебати и спорове, но бяха включени полезни предложения , част от които вече се изпълняват. А друга част от мерките не търпят отлагане.

Парламентът трябва да приеме и Закона за опазване чистотата на въздуха. До края на годината с министър Делян Добрев трябва да изготвим актуализиран План за разпределение на квотите на въглеродни емисии, вследствие на дерогацията за заплащане на правата за парникови емисии, приета от ЕК. Проектопланът трябва да се внесе в Брюксел за одобрение.

Подкрепи Economic.bg