Облагането с акциз на тютюневите изделия в България
България е изправена пред нова европейска цел за минимален акциз върху цигарите, която страната ни трябва да достигне до началото на 2018 г. – 90 евро на 1000 къса за всички цигари
~ 3 мин.
Петър Ганев След присъединяването към ЕС България беше изправена пред предизвикателството да хармонизира акцизната си политика по отношение на тютюневите изделия и да достигне минималните нива на облагане, разписани в съответната европейска директива, до началото на 2010 г. През 2007 г. цените на цигарите в страната (среднопретеглена цена) бяха по-ниски от номиналното изискване за минимален акциз в ЕС (64 евро на 1000 къса), което илюстрира сложната задача пред страната в първите години на еврочленството да покачи акцизните ставки и съответно цените, без това да доведе до тежки негативи за бюджета и пазара на тютюневи изделия.
България не положи достатъчно усилия да разработи една дългосрочна стратегия и да одобри план-график за плавното увеличаване на акцизите върху тютюневите изделия, като промените се правиха на парче, в рамките на дебатите за бюджета в края на всяка една година.
Това доведе до неплавно, а в някои случаи и рязко покачване на акцизите, като само през 2010 г. номиналната тежест на акциза върху цигарите скочи с почти 50%, което доведе до драстичен скок на цените – през 2009 г. кутия цигари от най-търсената ценова категория струваше под 3 лв., докато през 2010 г. същата вече се продаваше за над 4 лв.
Ефектите от липсата на предвидимост, непоследователността и рязкото покачване на акцизите през 2010 г. бяха катастрофални – легалният пазар на цигари се срина с близо 1/3, приходите в бюджета намаляха, отбеляза се и бум в нелегалната търговия. Забележете, че през 2010 г. всяка трета потребена цигара в страната не е била предназначена за местния пазар – това означава на практика удвояване на нелегалната търговия спрямо нивата от предходните години.
Европейският опит показва, че въпреки масовото покачване на акцизните ставки в ЕС, подобен бум на нелегалната търговия се получава само в страни, които прибягват до резки промени и шоково вдигане на акцизите, докато там, където има предвидимост и последователност, негативните ефекти биват ограничавани.
Сега България е изправена пред нова европейска цел за минимален акциз върху цигарите, която страната ни трябва да достигне до началото на 2018 г. – 90 евро на 1000 къса за всички цигари. Изхождайки от предходния ни опит и от добрите европейски практики, страната ни следва да предприеме решителни стъпки, за да ограничи потенциалните негативни ефекти от по-високите акцизни ставки:
На първо място това е приемането на акцизен данъчен календар по подобие на този в Румъния, където ясно да бъдат разписани стъпките за покачване на акциза върху цигарите до 2018 г. – това ще осигури предвидимост, както за потребителите и за компаниите, така и за приходите в бюджета;
На следващо място трябва да бъдат предприети равномерни стъпки за покачването на акциза, започвайки от началото или от средата на следващата година, което да осигури максимална плавност и да избегне резките покачвания на цените и всички последващи негативни ефекти, сред които е незаконната търговия;
Увеличаването на ставките на минималния изискуем акциз и на специфичния компонент с равни стъпки през всяка от следващите пет фискални години е най-опростеният и ефективен вариант.
Подобна политика би допринесла и за постигането на дългосрочната здравна цел за ограничаване на тютюнопушенето посредством данъчни и ценови мерки. Същевременно тя ще осигури постепенно ежегодно увеличение на бюджетните приходи, овладяване на незаконната търговия и предвидимост за бизнеса и потребителите.
Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg
