Обвързването на средната с минималната заплата вреди на заетостта

Подобна мярка би вързала ръцете за някаква по-активна политика, смята Петър Ганев от Института за пазарна икономика

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

- Добър ли е според Вас обсъждания в момента нов метод за промяна на минималната работна заплата - обвързването и със средната?

Минималната работна заплата (МРЗ) по своята същност е някакъв административно определен праг. При него никога не може да има рационална обосновка. Той винаги ще бъде определян с някакъв нормативен акт, колкото решат бюрократите. Технически минималната заплата може да бъде обвързана с някакъв показател, било то със средна заплата или с нещо друго. Но тя пак ще бъде произволно избрана, дали 30% или 40%, това пак е произволно избран праг.

Друг е въпросът, че средната заплата е доста динамична, което означава всяка година автоматично да има промяна на МРЗ. Като се има предвид, че доста плащания зависят от нея, в някакъв момент може да се превърне в усложнение от тази гледна точка. Дори да няма някакво движение в икономиката, а просто средната заплата се е променила с един лев, ние трябва дори с няколко стотинки по задължение да променим и минималната заплата.

От друга страна подобна мярка би вързала до някаква степен ръцете за някаква по-активна политика. Дали да се вдига по-бързо, дали да не се вдига и дори да се премахне. Още повече, че средната заплата е средна за тези, които работят. Тоест това, което се случи по време на кризата е, че огромна част от хората изгубиха работата си - поне 400 хил. човека. Реално може да има покачване на средната работна заплата, тъй като нискоквалифицираните са загубили своята работа и са останали тези с по-добра заплата, но реално ситуацията на пазара на труда се е влошила. Това правило би направило така, че автоматично да се вдигне минималната заплата, а всъщност тя се вдига при по-лош пазар на труда, а това ще има някакви негативни последици. От тази гледна точка статистическото решение може да не е най-правилното.

- Какъв ще е ефектът върху пазара на труда от евентуалното приемане на промяната?

Мисля, че може да има негативен отенък. Това, което е сигурно е, че ще направи по-тромаво движението на МРЗ спрямо реалностите на пазара на труда и разбира се икономиката. Чисто статистическите промени могат да ни заблудят. Например, ако икономиката се влошава, средната работна заплата може да се увеличава, което пък ще доведе до вдигане на минималната заплата. В този случай това ще е контрапродуктивно на случващото се. Същото може да се случи в добрите времена, когато повече хора започнат да намират работа, но нискоквалифицирана. Тогава ще има застой на средната заплата, въпреки подобрението на пазара на труда.

- И сега има връзка между движението на минималната и средната заплата. Няма ли да се получи омагьосан кръг, ако новото правило влезе в сила?

Да, в някаква степен е така. То е ясно, че промяната ще е веднъж в годината. Да, ако се вдигне минималната заплата, ще се вдигне автоматично и средната, тъй като доста хора са на минимална заплата. Това пък ще се отрази през следващата година, когато отново трябва да се актуализират данните. Има го този ефект. Статистически не ми се струва, че това е най-доброто решение, с което веднъж завинаги да решим този въпрос, като просто го обвържем със средната заплата.

Статистически ще се окаже, че едното и другото се влияят взаимно, а пък определяме едното на база на другото.

- Смятате ли, че има по-добър критерий? Например инфлация или пък праг на бедност?

Всички тези критерии са релевантни, когато говорим за социални плащания или пенсии. Там, ако искаме да пазим даден доход, който се плаща от държавата, може да гледаме инфлацията или линията на бедност. Когато говорим за минимална заплата е важно наличието на работни места. Всички бихме искали минималната заплата да бъде 1000 лева, но няма да има кой да създаде работно място за такава заплата.

По-скоро минималната заплата трябва да се вдига тогава, когато пазарът на труда е в добра форма. Когато има работни места, безработицата е ниска и съответно пазарът може да поеме това по-голямо плащане. Но когато имаш рекордна безработица през последните 6-7 години, когато се закриват работни места, а не се откриват нови, тогава е проблем да вдигаш минималната заплата. Ако ще има административно определено минимално плащане, фокусът трябва да е върху работните места. Когато се създават такива, може да вдигаме прага без да сринем всичко. Когато обаче няма работни места, задължително не трябва там да утежняваме допълнително пазара на труда.

- Синдикатите предлагат един фиксиран коефициент от 45%. Вдигането може ли да доведе до ръст на производителността?

Това е чисто статистическо увеличение. Няма да станем по-производителни от деня на вдигане. Просто ще има едно насилствено вдигане на доходите на най-ниско платените. Негативният ефект би бил това, че след 4 години на спад при заетостта, в началото на 2013 г. за първи път ударихме дъното и като че ли през първите месеци на тази година икономиката започна да създава работни места и да има повече заети хора. Ако точно в този момент решим да вдигнем с подобно правило минималната заплата още веднъж, защото тя вече беше вдигната веднъж, това може да обърне процесите и новите работни места пак да изчезнат.

- Кой според Вас е най-добрият начин за определяне на минималната заплата?

Според мен най-добрият вариант е пазарът на труда да бъде максимално освободен и въобще да няма такива тежести и намеси във възнаграждението, тъй като това би позволило по-голямата заетост, която в момента е проблем. Ако има някаква минимална заплата, това което трябва да се гледа е на първо място заетостта и новите работни места. От там трябва да се взима решение дали трябва да се вдига или сваля.

Коментари: 0