Очакването за 1-2 млрд. лв. "дупка" в бюджета е абсурдно

Техническите причини за поправка в бюджета са, за да се узаконят новите социални харчове на сегашното правителство, т.нар. план "Орешарски", твърди Петър Пешев, управител на ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД

Автор: Атанас Христов

- Г-н Пешев, налага ли се наистина актуализация на фона на малкия излишък в края на май?

Преди два дни, в понеделник, Министерството на финансите (МФ) публикува данни за изпълнението на бюджета към края на май. Налице е излишък от близо 50 млн. лв. Консолидираните приходи нарастват със 7% до рекордните за първите пет месеца 11.8 млрд. лв., като с такъв темп нарастват и разходите. За първите пет месеца на 2013 г. са събрани дори по-високи бюджетни приходи от рекордната 2008 г. (в номинално изражение).

За всеки човек, който чете обективно данните, публикувани от МФ, е налице съвсем нормално изпълнение на бюджета, дори по-добро от това за съответния отчетен период на 2012 г., когато за цялата година е регистриран минимален дефицит от 350 млн. лв., или 0.45% от БВП. Фактите говорят, че нищо не налага актуализация на бюджета.

Освен това едно от предизборните обещания на министър-председателя бе, че той ще намали контрабандата и сивата икономика в страната и ще повиши бюджетните приходи с над 1 млрд. лв.

Има обаче технически причини да се иска поправка в бюджета - да се узаконят новите социални харчове на сегашното правителство, т.нар. план "Орешарски", както и да се гласува бюджетът на новосформираното Министерство на инвестиционното проектиране. 

- Нормално ли е да се прогнозира 1-2 млрд. лв. "дупка" на фона на доброто изпълнение на бюджета към момента?

Не само не е нормално, но е и абсурдно на фона на доброто изпълнение на бюджета да се залага такъв минус. Дори и да са налице непредвидени разходи, не отива на финансисти и икономисти от ранга на Пламен Орешарски и Петър Чобанов да работят с такива прогнози - разликата между 1 и 2 млрд. лв. е точно 1000 млн. лв., или 100%.

Представете си, че някой дойде при вас с инвестиционен проект и ви моли да му асистирате в намирането на финансиране. На въпроса ви "колко са общите инвестиционни разходи", вие получавате отговор "между 1 и 2 млрд. лв.". В такъв случай става дума за тотална неадекватност и неразбиране на процеса по бюджетиране и този проект не заслужава и минутка внимание. 

- Допреди няколко седмици не се очакваше актуализация. Защо сега се говори за такава стъпка?

Вероятно да се узакони дейността на новото министерство, да се увеличи размерът и да се промени структурата на разходите, свързани с прословутия план "Орешарски", които изглежда няма да може да се осъществят само с пренасочване на средства от едно перо в друго. 

- Как биха реагирали чуждите инвеститори при евентуална актуализация на бюджета?

Непредвидимостта плаши. Не вярвам обаче сегашното правителство да наруши курса, зададен и поддържан от всички правителства от 1997 г. насам - курс на фискална отговорност, така че шоково увеличаване на бюджетния дефицит, да кажем над 3% от БВП, е малко вероятно. 

- Можем ли да очакваме повишаване на рисковата премия на страната, а от там и на лихвените нива по кредитите?

Това е обективна опасност. Политическата несигурност, популизмът на правителството, намерението за нов дълг повишават изискуемата норма на възвръщаемост за държане на български активи. 

- Може ли да се работи в посока повишаване на събираемостта на приходите и да се избегне актуализация?

Винаги може да се работи в тази посока, още повече, че това е едно от предизборните обещания на премиера Орешарски. Трябва да е ясно, че ако бизнесът се притиска да изсветлява дейността си, той се "съпротивлява" като намалява активността си и ограничава разходите си. Включително и служителите си. 

- Къде могат да се търсят резерви за повече приходи в хазната?

Резервите са в стимулиране на икономическия растеж, чрез който ще се повишат заетостта, инвестициите и индивидуалното потребление, респективно приходите от преки и косвени данъци. 

- България все пак е малко задлъжняла държава. Можем ли заради този факт да си позволим заеми и колко е максимумът им?

Пазарът е този, който може да каже какъв номинал облигационен заем може да поеме и на каква цена. Вярно е, че сме слабо задлъжняла страна, но финансирането на неефективни разходи ще бъде наказано от пазарите с по-високи лихви.

Представете си една опростена картина, в която държавният дълг на страната нарасне до 60% от БВП, а годишният лихвен процент по дълга е около 5%. При този вариант 3% от годишния БВП на страната ще отива само за погасяване на лихвите. За илюстрация - при текущ БВП на България от около 80 млрд. лв., 2.4 млрд. лв. годишно ще отиват само за лихви. Ако дългът на страната нараства бързо, то и 5% годишна лихва ще е ниска. В този ред на мисли няма нисък или висок дълг, а зависи пазарът как те възприема, или по-скоро как пазарът оценява възможността ти да си погасяваш задълженията.

Ако инвеститорите преценят, че харчиш популистки и със заетите средства генерираш минимален краткосрочен растеж и дългосрочен дисбаланс, то ще те накажат с високи лихви по облигационната емисия. 

- За какво трябва да се използват потенциални заеми?

Потенциални заеми трябва да се използват за реализиране на дългосрочен и интелигентен растеж, чрез който трайно ще се повишат заетостта, доходите и данъчните постъпления. Подоходната политика, която ни натрапват днес е функция на силата на икономиката, т.е. когато икономиката работи добре, заетостта е висока, тогава ще има пари и за по-високи пенсии и социални придобивки.

Множество мерки за растеж могат да се реализират, но повечето, за съжаление на нетърпеливия избирател са с дългосрочен ефект. Ето някои предложения:

- Държавата по-активно да стимулира инвестициите и разкриването на нови работни места, чрез данъчни и директни стимули.

- Възможно е да се мисли дори за създаване на съвместни дружества, заедно с мултинационални компании, така че да се създадат производства с висока добавена стойност.

- Да се финансират стажове и преквалификации на младите и безработните, но не проформа такива.

- Да се нормализира ситуацията в земеделието, така че българското зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство отново да са конкурентни на субсидираните в целия свят аналогични производства. Земеделието, не в частта му на зърнопроизводството, е с голям потенциал за разкриване на работни места.

- Финансиране на научни изследвания обвързани с търсенето на българския бизнес и стратегически национални нужди (ако има такива).

- Интеграцията на ромите (например, предоставяне на всички условия за получаване на образование и преквалификация, но не и т.нар. раздаване на пари на калпак).

- Секторът на образованието има нужда от реформа и естествено от допълнителни разходи и инвестиции, поне до средноевропейските равнища (като дял от БВП), които се отблагодаряват в дълъг срок обаче.

- Законността и защитата на частната собственост изискват добре работеща, компетентна и прозрачна правоохранителна и правораздавателна система, която обаче струва и по-скъпо. 

- Може ли да очакваме, че намеците за актуализация ще останат само намеци?

За съжаление съм песимист - ще станем свидетели на изключително неефективно разходване на заемни средства, които лесно ще изтекат под формата на внос, т.е. ще отидат за разкриването и поддържането на работни места и плащането на данъци в други икономики. Над 70% от потребяваните крайни стоки (храна, дрехи, електроника, облекло) са внос, т.е. всички мерки по стимулиране на доходите ще увеличат потреблението на внос.

По всичко личи, че вероятното увеличаване на социалните плащания и трансфери има за цел да обслужи краткосрочни популистични цели, с цел овладяване на общественото недоволство, загърбвайки дългосрочния и устойчив растеж, отказвайки се от реформи, от стратегии за икономическо развитие. Правителството ще се опитва по съвсем легален начин, познат в целия свят, да подкупва гласоподаватели (Fishing for votes).

Коментари: 0