Офшорни компании продават 1 млн. дка земя

Един милион дка земеделски земи у нас се държат от офшорни компании. Техните собственици трябва да се разделят с тях, ако не искат да попаднат под ударите на новите изменения в закона за собствеността и ползването на земеделските земи. А през 2015 г. ще станат още по-сериозни.

Група депутати внесоха нов законопроект, който затваря кръга от вече приетите мерки за ограничаване правото на собственост върху ниви от чужденци, които чрез т.нар. офшорки купуват земя в България.

Според него се предвижда глоба от 100 лв. за всеки декар, който офшорните дружества не са продали до 1 януари, пише "24 часа". Ако нарушението продължи и компаниите упорстват да задържат земята, след 3 месеца вече ще се налага санкция в троен размер - по 300 лв. на декар Новите солени глоби вече минаха на първо четене в ресорната парламентарна комисия по земеделие.

Така след приемането на глобите за офшорките ще бъде много неизгодно да държат земя, защото ще са заплашени от санкция, която може да е по-голяма от стойността на самите ниви. Затова и се очакват масови разпродажби на земеделска земя до края на годината.

Това със сигурност ще доведе до срив на цената на земята, коментираха брокери. През последните години нивите в България бяха силно надценени, но вече има връщане на стойността им назад в много региони и средната цена падна под 350 лв. за декар. Докъде точно ще стигне поевтиняването на нивите обаче, експертите не се ангажират да прогнозират. Възможен сценарий бил дори средната цена да падне под 300 лв./дка.

Всъщност именно продажбата на нивите е единственият изход чуждестранните лица и офшорни фирми да излязат от ситуацията без сериозни загуби. При справка в търговския регистър към Агенцията по вписванията и имотния регистър към кадастъра могат да бъдат открити стотици, дори хиляди чужди фирми и физически лица, които чрез регистрирани в България дружества притежават стотици хиляди декари земеделска земя.

Вероятно има и стотици дружества с акции на приносител, които притежават хиляди декари ниви. Всички те попадат под угрозата от тежките парични санкции след 1 януари 2015 г.

Турският гражданин Айхан Сезер е крупният таен собственик на нивите в почти 30 общини в Северна България. Схемите, по които организирано е изкупувал българска земя, са различни.

От 1 януари 2015 г. неговата компания „Делта" ЕООД няма да има право да притежава и обработва нивите в тези 30 български общини.

Преди години от ВМРО сезираха ДАНС да провери мащабното изкупуване на земи в Лудогорието от страна на „Делта". Управител на компанията е разградският бизнесмен Адем Чакалов. Преди години той бе в основата на инициативата турската „Шишеджам" да купи фалиралия стъкларски завод „Диамант" в Разград, но до сделка не се стигна.

Подобна е ситуацията с група от фирми около дружествата „М.В. Уинд Пауър" ООД, „В.Пауър" ЕООД и „В.Пауър груп" ЕООД. „В. Пауър" е собственост на „М. В. Уинд Пауър", зад която стои американецът Джонатан Ман. Според системата ДАКСИ в управата е бил и бившият изпълнителен директор на НЕК Михаил Миков, а сега на негово място участва синът му Георги Миков.

„В. Пауър" изкупи земи в община Гулянци, Плевенско, с идеята да строи вятърна централа за ток с мощност 80 мегавата. Инвестицията трябваше да е за 247 млн. лв. В края на 2012 г. обаче ДКЕВР отне лиценза на компанията.

Едър собственик на земеделски земи е и група от регистрирани в България дружества „Агроленд" ЕООД, „Агросън" ЕООД, „Грийн фийлдс" ЕООД, „Вартес" ЕООД, „Грейн груп" ЕООД и „Лур" ЕООД. Те притежават десетки хиляди декари в област Стара Загора, а реален собственик е дружество „Иес Лев Тал лимитед" на израелския гражданин Тал Лев. (Виж схемите.)

Всъщност това са само няколко примера от хилядите случаи на фирми, които ще подлежат на санкция по новите законодателни промени. За да ги избегнат, трябва да продадат земята си до края на годината. Опитите да бъдат заобиколени забраните не носят гаранция, че глобите ще им се разминат. Разбира се, това все пак зависи от начина и от сериозността, с която администрацията ще следи за спазването на закона.

Така например прехвърлянето на български граждани на процент от собствеността върху дружествата под формата на акции или дялове в тези фирми едва ли ще сработи. Разпоредбите на закона са формулирани по такъв начин, че дори и 10% от българско дружество, притежаващо земеделски земи у нас, да са собственост на чужда фирма или гражданин (от страна извън ЕИП), това дружество попада в обхвата на забраната и съответно ще подлежи на санкции.

За фирми с акции на приносител в Търговският закон в чл. 180 има спасителен вариант за собствениците - български граждани. Те могат да поискат акциите им да бъдат заменени с поименни, но при условие, че са заплатили пълната им стойност и уставът на дружеството предвижда тази възможност за замяна.

Друг е въпросът обаче, че повечето собственици с акции на приносител неслучайно са избрали тази анонимна форма на участие. Причините могат да бъдат най-различни. Една от тях е именно да се прикрие чуждестранният произход на собственика на капитала в акционерно дружество, което притежава земеделски земи. Замяната с поименни акции няма да доведе до полезен ефект, тъй като чуждестранният собственик ще бъде „осветен" и дружеството ще подлежи на санкциониране. Затова и в този случай най-подходящият избор за чуждестранния акционер ще бъде да се преориентира към други капиталовложения - извън земеделската земя, ако иска да не претърпи сериозни загуби.

Кои дружества ще трябва да се разделят с нивите си

В обхвата на чл. 3, ал. 7 от закона за земята попадат три категории дружества. Първата са търговски фирми, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Това са т.нар. офшорни зони, които са изброени в параграф 1, точка 64 от Закона за корпоративно подоходно облагане. Сред тях попадат всички малки островни държави и територии като Вирджинските острови, Андора, Ангуила, Нормандските острови, Антигуа и Барбуда, Аруба, Общността на Бахамските острови, Барбейдос, Белийз, Бермудските острови, Вануату, Гибралтар, Гренада, Гуам, Гаяна, Доминиканската република, Каймановите острови, Хонконг и други.

За юрисдикция с преференциален данъчен режим се счита и всяка държава или територия, с която България няма сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и в която печалбите и доходите се облагат с данъци, които са поне с 60% по-ниски от данъците, които се налагат за подобни доходи и печалби у нас.

Във втората категория попадат най-общо всички търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци - физически лица или чуждестранни юридически лица, които не са от Европейското икономическо пространство (ЕИП). То включва всички 28 държави от ЕС плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Тук е интересно какво ще бъде отношението на администрацията към дружества от Лихтенщайн, които пряко или косвено притежават земеделска земя в България. Княжеството едновременно е част от ЕИП, но е и юрисдикция с преференциален данъчен режим. Вероятно вторият факт ще се ползва като достатъчно основание за налагане на санкция от държавата, ако те притежават земеделска земя в България. Третата категория пък са всички акционерни дружества, които са издали акции на приносител, т.е. акции, чийто собственик не е вписан никъде и е практически неизвестен на обществеността, а за собственик се счита този, който държи тези акции физически. Предвидено е тази категория също да влезе в обхвата на забраната за притежаване на земеделска земя, за да няма заобикаляне на закона чрез прикриване на собственици чужденци зад анонимността на акциите на приносител.