Повечето парапланеристи летят безконтролно

- Г-н Лазарков, не мога да не започна разговора с трагичния инцидент с индийски парапланерист край Казанлък. Това е опасен спорт, чести ли са подобни инциденти?

Не са рядкост. При последното Световно първенство по параплатеризъм в Испания  миналата година загинаха двама пилоти.  При всички спортове, при които има височина и скорост, се случват трагични инциденти с подобен фатален изход.

- А в България има ли загинали парапланеристи?

Има. Но този е първият фатален инцидент на състезание, който се случва в Сопот. Тук е най-доброто за летене с парапланер място на Балканите и второто в Европа и света, след Испания и Шамони във Франция.

- Трагичните инциденти не отказват ли пилотите от този екстремен спорт?

Определено не. Всеки знае за потенциалния риск от наранявания и счупвания, дори от смърт при падане с висока скорост. Световната федерация по въздушни спортове /ФАИ/ постоянно променя правилата с цел по-безопасно летене. Парапланерите имат различни нива на сертифициране, според нивото на човека, който го управлява. Има парапланери със сертификат за начинаещи пилоти, има за напреднали и  предназначени за състезание, които са от по-висок клас.    

- Не е ли малко дълго времето от 1 час и 40 минути за един хеликоптер,  да излети и стигне от база Крумово до  мястото на трагичния инцидент край Казанлък. Толкова време изтекло от заявката, подадена за спасителния полет, докато хеликоптерът каца край инцидента.

При такъв инцидент очакването обикновено е помощта да дойде на секундата на мястото на произшествието. Не винаги това е възможно. Технологията на организацията на такъв спасителен полет, съгласуването между Координационния щаб на военните и на Спешната помощ явно не става толкова бързо. Факт е, че Планинската контролно спасителна служба няма хеликоптер, което удължава срока за реакция. В конкретния случай не е готова още експертизата от аутопсията. Най-вероятно изходът е щял да бъде същияг дори лекарският екип да е пристигнали минути по-рано.

- Колко са  запалените по парапланеризма в България?

Над 3000 души. Много малко от тях, обаче са обхванати практически от клубовете и организациите по въздушните спортове. Повечето летят без контрол. Според новия закон по въздухоплаване, който в момента се обсъжда в парламента организациите по въздухоплаване ще получат много по-големи права и контролни функции. Тепърва ще се изготвят наредбите, които ще касаят обучението и даването на сертификати на пилотите парапланеристи. Ще има агенции или дружества, които ще издават бриветите  за летене с парапланер и другите средства за летене. А клубовете ще работят по Методика за обучение, изготвена от Главна дирекция Гражданската въздухоплавателна администрация /ГВА/ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

- Какви хора са парапланеристите?

Със сигурност са хора, запалени по летенето и екстремните преживявания. Студенти, мениджъри, адвокати, бизнесмени, има компютърни инженери, софтуерни специалисти, хора с най-различни професии са. Покрай основната си дейност, те ходят на състезания.  Парапланеристите, които се състезават активно, са предимно от средната класа.  Защото ходенето по състезания изисква не малко средства – за транспорт, за право на участие…

- Каква е таксата за право на участие?

От порядъка на 150 – 200 евро. Но състезателят трябва сам да си осигури и преживяването по време на състезателната седмица. Той си плаща всичките разноски. Някои ходят повече на международни, други на локални състезания. Всеки според възможностите си. В крайна сметка важното е човек да се забавлява...

- Само с парапланеризъм ли се занимава Националният аероклуб?

Националният аероклуб е сдружение за всички въздушни спортове – за  парапланеризъм, делтапланеризъм, акробатично летене, парашутизъм, летене с балони, с големи планери и др. Всеки спорт, който е свързан с въздуха, с летене е представен в националния аероклуб.

- Имате ли някаква база?  

Някога въздушните спортове имаха бази. Те бяха на Организацията за съдействие на отбраната. След промените през 1989 г. поради недалновидни политически решения, тези бази бяха разпродадени и унищожени. Разпродадена беше техниката, базите бяха разрушени и продадени. В други страни от бившия социалистически лагер като  страните от бивша Югославия например,  базите на аероклубовете бяха безвъзмездно отдадени на общините, на чиято неритория се намират. А пък общините после ги дадоха за ползване на организации с нестопанска цел, които създадоха добри условия и сега аероклубовете в бившите социалистически страни продължават своята дейност за разлика от тук, в България, където не остана нищо.

- А сега как и къде летят и се обучават вашите членове?

Ние всъщност започваме наново да изграждаме базата. Започваме първо с организирането на клубове, защото това са структурите, които могат да направят нещо за парапланеризма, делтапланеризма, за моторното и безмоторно летене в отделните градове. Започват да работят първо със собствени средства и с помощ от общината.  Правят спортни мероприятия и на следващ етап на някои места започва да се работи по изграждане на спортни бази.

- Каква е ползата за  град Сопот от такива международни състезания и развиване на въздушни спортове?

За града ползата е, че те привличат туристи от цял свят. Идват и харчат пари за нощувки и прехрана, за сувенири и различни други покупки. Тези състезания допринасят за развитие на общинския бизнес. Както каза кметът на Сопот -  през 2003 г., когато тук се провежда първото европейско първенство по парапланеризъм – в града има само 32 места за нощувка, а сега те са над 1000. Такива събития със сигурност донасят свежи пари в града и в общинския бюджет.

- В какви други състезания ще участва Националния аероклуб това лято?

Следващата седмица ще има открит Национален шампионат по парашутизъм в Монтана. А през последната седмица на август – от 26 до 31 август в Пазарджик ще се проведе Световното първенство по авиомоделизъм. Ще присъстват около 350 състезатели от 35 държави. Състезанието ще се проведе на острова в Пазарджик . За първи път в България ще има подобно първенство. Надяваме се добре да се представим, за да може в слеващите 2015, 2016 г. да кандидатстваме и отново да вземем световното първенство.