Проблемите след кабинета „Орешарски“ в министерства и фондове

След оставката на кабинета "Орешарски" и последните дни на 42-рото Народно събрание, въпросите за позитивите и негативите от решенията им са налице. В няколко части ще разкажем за основните политики в ключовите сектори, както и най-важните решения на НС и кабинета. 

Започнахме с ретроспекция - съставянето на "експертен кабинет" и анализ какво всъщност представлява той. В друга част описахме бюджета и финансите- какво (не) свършиха депутати и министри. В третата част описахме проблемите в един от най-потърпевшите сектори - енергетиката.

Тук представяме застрашените пари по Оперативни програми, както и скандалите в ключови ведомства - Държавен Фонд "Земеделие" и Министерството на инвестиционното проектиране:

Проблеми по ОП "Околна среда"

През следващия програмен период 2014-2020 г. опазването на околната среда ще бъде водещ приоритет на Европейския съюз (ЕС). България също е поела ангажимент да стане част от "по-зелената Европа". За тази цел страната ни трябва да изпълни редица проекти, познати у нас като "воден цикъл", изграждане на регионални депа за отпадъци и редица други. Дейностите по тях се финансират по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Парите, които ЕС отпуска са в голямо улеснение за България. Доверието в нас обаче е "разклатено", а поводът за това е начинът, по който се усвояват парите по ОПОС. България може да каже "довиждане" на близо 180 млн. евро.

През ноември 2013 г. Европейската комисия (ЕК) спря 900 млн. евро по "Околна среда" заради установени нередности в провеждането на обществените поръчки по проектите, сред които смесване на критерии, намаляване на срока за получаване на оферти и не на последно място, неравно третиране на участници. При повторна проверка от страна на ЕК са установени такива нередности в 149 проекта на 87 български общини. Въпросът обаче е "кой е отговорен за тази ситуация?" - държавата, която не е установила неточностите в проектите, или кметовете, които ги изпълняват. Централната и общинската власт постоянно прехвърлят топката в полето на другия. Ситуацията навежда към въпроса "Кое е първо - кокошката или яйцето?". Факт е обаче, че сериозни санкции грозят общините, а в дългосрочен план могат да доведат и до фалит на някои от администрациите.

В община Костинброд, например, има корекция от 23 700 000 лева. По думите на кмета Милен Димитров "100 години няма да стигнат на общината да плати финансовата корекция по ОПОС", тъй като общинският бюджет е далеч по-малък от глобата. На община Враца също са наложени санкции, въпреки, че договорите по Интегрирания проект за воден цикъл са преминали през предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки (АОП). В Бургас проектите на общината са преминали "успешно" през АОП, но въпреки това местната власт трябва да задели 5 274 435 лева, които да върне. Подобна е ситуацията и в много други общини. И вместо проблемите да сплотят централна и местна власт, двете страни са в задочен спор кой е виновен за провала на ОПОС.

Само за периода 2007-2013 г. ЕС даде на България 1.5 млрд. евро за водни цикли, депа, подмяна на стари тръби и други. Съгласно европейското законодателство стартирането на програма от един програмен период не е обвързано с приключване на програмата за предишния. Това означава, че ОПОС 2014-2020 г. може да стартира, независимо от ситуацията за предишния програмен период. От МОСВ обещават, че веднага след като се възстановят плащанията от ЕК по програмата, ще бъде възстановен паричният поток към бенефициентите. А дотогава градовете продължават да бъдат разкопани заради полагането на новите водопроводи.

И ОП "Конкурентноспособност" под въпрос

В ОП "Конкурентноспособност" също не липсват проблеми. Прокуратурата проверява две схеми по програмата за нарушения. Едната проверка е по схемата за иновации, по която 223 фирми получиха финансиране за 188 млн. лв. Според информационната система за еврофондовете ИСУН до момента по схемата 44 компании са получили авансови плащания за близо 25 млн. лв.

Другата проверка е за технологична модернизация за малки и средни предприятия. Процедурата е отменена заради сигнал до ЕК на една от фирмите "Бест Партнерс". Контракти е трябвало да бъдат сключени със 142 одобрени компании, спечелили проекти за ново оборудване за 97 млн. лв. Въпреки, че от скандала минаха повече от два месеца, до момента няма наказан нито един служител за загубените на практика близо 100 млн. лв., които можеше да влязат в българската икономика.

По думите на ръководителя на управляващия орган на програмата Ели Милушева, виновните ще понесат отговорността си за провала на схемата. По неофициална информация тя е внесла доклад с предложения за наказание на 11 служители, които са били в оценителната комисия по провалената схема за технологична модернизация. Милушева не е предложила никого за уволнение и не е ясно точно какви са исканите от нея дисциплинарни наказания.

Все още не е приключил одитът на Европейската сметна палата за периода 2009-2012 г. по "Конкурентноспособност". До момента одиторите установиха четири допуснати нарушения, срещу които страната ни е възразила. Едното е за закупуване на оборудване на фирма, което не е било използвано. Другото е за свързаност между фирмите. Става въпрос за фирми, в чието управление има баща и син, като и двамата имат акции, а двете фирми получават безвъзмездна помощ по схемата за иновации. Според европейските одитори, служителите на Агенцията за инвестиции не са имали право да получават хонорари за изпълнявания от ведомството европроект. Според българската страна обаче те имат право трудът им да бъде възнаграден, защото е извършван в извънработно време и няма дублиране на дейности.

Последното установено нарушение е свързано с допълнителния бонус от 10% безвъзмездна европейска помощ за голямо предприятие за постигането на т.нар. "стимулиращ ефект". Според европравилата големите фирми нямат право на такава помощ, според българските власти обаче имат при условие, че фирмата постигне увеличаване на пазарните си позиции и производството.

"Министерство на инвестицонното бездействие"

Министерство на инвестиционното проектиране не е довело нито един инвеститор за близо година откакто съществува. Констатацията е от самия отчет на министър Иван Данов за свършеното за изминалата една година. Вместо с инвестции обаче, Данов се прочу с получените френски помощи като безработен.

Особено показателни за свършената дейност са думите на Данов, че "граждани са бъркали министерството с консултантска фирма". Резултатът - четиримата големи инвеститори, които така и не бяха назовани поименно от министъра, са решили да замразят проектите си у нас.

Скандали "тресат" и Фонд "Земеделие"

Битката във Фонд "Земеделие" също не беше от най-леките, а неразбориите в държавния фонд продължават с пълна сила и след смяната на ръководството.

Доскорошният изпълнителен директор Мирослав Николов и заместничката му  Виолета Александрова бяха сменени по искане на земеделския министър, а новият шеф Атанас Добрев заяви, че е заварил "над 3500 забавени документи". Около 1400 пък са проектите в застой.

Изборът на временен шеф е юридически спорен, смятат мнозина експерти, а двамата освободени твърдят, че проведеното заседание на Управителния съвет не е било легитимно. Официалната причината за исканата оставка на ръководителите пък са множеството нередности в управлението на институцията.

Рокадите в ръководството застрашават фермерите, които могат да останат без субсидии и да бъдат загубени между 500 млн. и 2 млрд. лева, според различни оценки. Това призна и самият вицепремиер Зинаида Златанова. Към това се прибавят и спорните схеми за разпределяне на европарите. От КНСБ вече обявиха, че искат нови, по които да се разпределят те през следващите седем години.

Добрата новина е само, че Европейската комисия разреши на България да удължи до 30 юли 2014 г. срока, в който страната да даде обяснение за констатирани нередности при усвояването на европейски пари. В противен случай 1 милиард евро от бъдещите евросубсидии ще бъдат изгубени.

Така основните цели пред сегашното ръководство на Фонд "Земеделие" са да задвижи проектите в застой, да започне да работи по новите правила, които касаят новия програмен период, а върху тези въпроси трябва да се гледа като се абстрахираме върху чисто политическите пристрастия.