Реформи в пенсионната система – как го правят богатите

В публикувания нов годишен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с поглед върху пенсионните системи в най-развитите държави в света, се обръща голямо внимание на реформите, които се осъществяват там. Прави впечатление, че дори богатите държави обръщат достатъчно внимание на пенсионните си системи и правят реформи, докато тук в България, където има много по-сериозни проблеми в тази област, този процес е застинал.

В страните от ОИСР пенсионните системи са много различни. Новата вълна от реформи в тях обаче е насочена към две предизвикателства:

• как да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи;
• как да се осигури адекватен доход на хората в пенсионна възраст.

Тези насоки не са нови, но предвид въздействието на икономическата криза върху публичните дефицити, задлъжнялостта и нуждата от фискална консолидация в тези държави поставят тези проблеми на преден план.

В годините преди 2013 г. сложните икономически процеси, настъпващи по света, не засягат значително нивата на пенсиите в много от тези страни. Даже напротив, в някои държави има увеличение на размера им като част от програми за икономическо стимулиране. През 2013 г. този процес вече не се наблюдава, поради голямата тежест върху публичните разходи. За пенсии се заделят – средно 17% от публичните разходи на страните в ОИСР (с вариации за отделните държави, достигайки 30% в Италия).

В този доклад се обобщават шест конкретни цели на пенсионните реформи:

• Намаляване на броя на неосигурените хора;
• Адекватност на пенсионното заплащане;
• Финансова устойчивост на системата;
• Стимули, удължаващи трудовия живот на хората;
• Административна ефективност по отношение на извършваните разходи;
• Диверсификация на източниците на доходи.

Веднага прави впечатление, че у нас не са налице реални политики, насочени към постигането на повечето от тези цели. Нещо повече, новото българско правителство наскоро реши, че дефицит от над 50% в пенсионната система явно е приемлив и натисна спирачките на една от малкото реални мерки, предприети през последните години – вдигането на пенсионната възраст и на изискуемия стаж за пенсиониране.

Промяната на курса намери място в Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. Парламентът предстои да гласува замразяване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране на нивата от 2013 година. Към момента право на пенсия имат мъжете с навършени 63 години и 8 месеца и 37 години и 8 месеца осигурителен стаж и жените с навършени 60 години и 8 месеца, и осигурителен стаж от 34 години и 8 месеца, като тези изисквания ще останат в сила поне и за 2014 година. При липса на необходимата възраст и стаж хората могат да се пенсионират на 65 години и 8 месеца и поне 15 години осигурителен стаж.

Поетапното увеличаване на възрастта е мярка, която се прилага в почти всички държави в ОИСР. Въпреки различията в пенсионните системи, при много държави възрастта от 65 години за пенсиониране вече е достигната без различия при мъже и жени. В тези страни пенсионните реформи, свързани с удължаване на трудовия живот, се правят с цел подобряване на адекватността на заплащане.

Някои страни използват и финансови стимули, за да насърчат хората да продължат да работят. Австралия и Ирландия например предлагат бонуси за по-възрастните работници, докато Франция и Испания предлагат пенсионни увеличения за работниците, които отлагат своето излизане в пенсия. В Швеция има закон, който е предназначен да стимулира заетостта и да увеличи стимулите за работа на работниците над 65 години. Вноската на работодателя за социални осигуровки е също по-ниска за работниците над 66-годишна възраст. Голям брой страни от ОИСР са въвели санкции за пенсиониране преди законоустановената или минималната възраст - Дания, Италия, Полша и Португалия са някои примери. Полша и Португалия са премахнали схемите за ранно пенсиониране, докато Италия променя критериите си за възможностите за пенсиониране до определена възраст и изискванията за вноските в отговор на очакваното увеличение на продължителността на живота.

С увеличаването на застаряването на населението разходите се очаква да нарастват, но провежданите реформи най-вероятно ще стабилизират или дори намалят бъдещите пенсионни разходи. Страни с традиционно ограничени публични пенсионни системи като например Нова Зеландия и Великобритания отговарят на опасенията за адекватност на пенсионната политика посредством насърчаване на индивидуалното пенсионно осигуряване. В Австралия, вноските за задължително пенсиониране са увеличени поради същата причина, докато в Германия са избрали да предоставят данъчни кредити за хора, които приемат доброволно частно пенсиониране.

Увеличаването на нормативната пенсионна възраст е най-честата реформа за изминалите пет години. В резултат на това до средата на този век в по-голямата част от страните от ОИСР ще се достигне пенсионна възраст от поне 67 години. Няколко страни дори превишават тази възраст поради обвързаност на увеличението на пенсионната възраст директно с продължителността на живота.

Финансовото въздействие на пенсионните реформи в държавите от ОИСР не може да бъде напълно изследвано поради това, че много от тях продължават да бъдат провеждани и в момента. Тези реформи се стремят към стабилизиране или намаляване на бъдещите пенсионни разходи. Нещо, към което и България би било повече от далновидно да се стреми.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg