Стимулите на ЕЦБ не решават дългосрочните проблеми пред Еврозоната

Ако правителствата не постигнат 60 процентната цел в обозримо бъдеще, това категорично ще означава, че те не могат да управляват своите финанси и в крайна сметка ще трябва да се отметнат от задълженията си

3599 ~ 4 мин. четене

Европейската централна банка даде тласък на еврозоната с ходовете си по намаляването на лихвените проценти и възможностите за получаване на кредити от страна на всички страни от еврозоната. Но тези така наречени мерки "подсладители" не са достатъчни за постигането на икономическото възтановяване на еврозоната, която се нуждае от монументални промени, за да се гарантира дългосрочното съществуване на еврото.

Все по-гъвкавата политика на ЕЦБ представлява осъзнаване на проблема в еврозоната, че бюджетните ограничения са се отразили най-силно върху най-слабите членове на валутния съюз. Повече от пет години след началото на рецесията от 2008 г., равнищата на безработица продължават да растат в голяма част от еврозоната. В същото време държавният дълг, като дял от брутният вътрешен продукт нараства, до голяма степен благодарение на свиването на икономиките.

Оптимизъмът на инвеститорите по отоношение на еврото, се базира до голяма степен на ангажимента на ЕЦБ да направи "каквото е необходимо", за да не позволи разпадането на еврозоната, което означава закупуване на държавни облигации, тоест увеличаване на дълга на страните, които предприемат стъпки за връщане към фискалната си стабилност. Проблемът е, че ако приемем определението на ЕС за фискално здраве, а именно държавният дълг да е по-малкък от 60 на сто от брутния вътрешен продукт на дадена стрна, тогава целта е вероятно недостижима за голяма част от еврозоната.

Ако правителствата не постигнат 60 процентната цел в обозримо бъдеще, това категорично ще означава, че те не могат да управляват своите финанси и в крайна сметка ще трябва да се отметнат от задълженията си. Получените загуби за кредиторите могат да бъде много по-големи, отколкото те загубиха при опрощаването на част от гръцкият дълг миналата година, и това може да доведе някои големи банки от еврозоната до банкрут. Ако Европа не е готова да се справи с такъв сценарий, въпросът за оцеляването на общата валута отново ще излезе на преден план.

Колко голям всъщност е проблемът? За да получим представа, ето някои дългосрочни прогнози за избрани страни от еврозоната до 2030 година. Да предпложим щедро, че икономическият растеж и лихвените проценти постепенно ще се стабилизират на относително благоприятено ниво. В Испания, например, разходите по заемите, както и номиналният размер на растежа се балансират около 4,2%. След това поотделно за всяка държава от еврозоната изчислим сумата, с която приходите на всяко правителството ще трябва да надвишават разходите (изключвайки плащанията по лихви), тоест ще получим  бюджетното салдо, която всяка държава трябва да постигне и поддържа, за да може дългът и да спадне на 60 процента от брутният й вътрешен продукт до 2030 година.

Гърция ще трябва да достигне до бюджетен излишък от повече от 8 процента от БВП от 2021г. до 2030г. Това е около една шеста от текущите разходи на гръцкото правителство и почти шест процентни пункта повече от най-големия 10-годишен среден излишък, който страната е била в състояние да поддържа в следвоенната си история. Ситуацията не е много по-добра и за Италия, Португалия и Испания, като всички те ще трябва да постигнат по- големи бюджетни излишъци, отколкото са постигнали, през най-добрите си десет годишни периоди за последните 60 години.

С други думи, най-малко четири страни от еврозоната, чиито комбиниран дълг  е почти 3 трилиона евро, имат малък или никакъв шанс някога да достигнат размер на задълженията си до нивото, което ЕС е определил като разумно. Дори и да се справят със своите настоящи икономически трудности, тези държави ще имат дългове, достатъчно големи, за да ги направят изключително уязвими към всяка бъдеща финансова криза. Ако не искат да прекарат остатъка от дните си на ръба на бедствие, те ще трябва да направят сделка с кредиторите си за намаляване на тежестта от задлъжняването им.

Механизмите, необходими за едно мащабно преструктуриране на дълга в еврозоната са ясни. Първият е създаването на евро облигации, колективно подкрепени от всички народи от еврозоната. Тези облигации ще дадът на закъсалите правителства нещо ценно, което да предложат на инвеститорите в замяна на приемането загуби от съществуващия дълг, и в крайна сметка може да се намалят разходите по заемите в еврозоната, чрез създаването на достатъчно голям и ликвиден пазар, който да съперничи на пазара на американските държавни ценни книжа. Вторият механизъм е създаването на банков орган с достатъчно ресурси, който да се справи с финансовата касапница до която ще доведе преструктурирането на дълга. Това означава да се създаде регулаторен орган, който не само да има право да разпределя тежестта между кредиторите при неплатежоспособност на закъсали банки, но и да има възможност да инжектира собствени средства, ако няма други варианти.

Третият механизъм е създаването на система от фискални трансфери, при които  страните с висок растеж ще изпращат парични стимули към тези страни, които изпитват затруднения. Това ще помогне за предотвратяването рецесията да се превъръща в дългови извънредни ситуации, както и ще спомогне за изглаждането на драстичните различия в икономическите цикли, които правят споделянето на валута опасно за страните от еврозоната.

Всички посочени механизми, изискват определено ниво на споделяне на риска и загуба на суверенитет от държавите членки на Евросъюза, поради тази причина те са толкова отбягвани от водещите европейски икономики и особено от Германия. Ако тези мерки не бъдат предприети, "подслаждащите" действия на ЕЦБ в крайна сметка няма да бъдат достатъчни, за да се запази целостта на еврозоната.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД


Подкрепи Economic.bg