Свободен обмен

Жалко за Британската Банкова Асоциация: тя не разполага с необходимите инструменти, с които трябва да си върши работата. Тя определя един от най-важните лихвени проценти за финансовият сектор, но цените от които се нуждае, за да направи това, на практика не съществуват. Лихвата на лондонският междубанков пазар (LIBOR) има за цел да предоставя на банките цена, по която те да се таксуват когато си заемат пари една на друга. Тези лихви са необходими всеки ден, включени във валути и различни падежи, където реалните сделки са рядкост. За да определят правилните цени, Британската банкова асоциация (ББА) използва система, която работи почти като аукцион. Теорията на търга може и да помогне за изчистване на недостатъците при определяне на LIBOR-a.

Търговете обикновено се използват за определяне на цена, която не съществува. Има много варианти. В „английските“ търгове за продажба на редки картини, предлаганите цени са публични, при което най-високата цена печели. При онлайн търговете, предлаганите цени са поверителни, при което аукционната къща сама избира победителя и цената. При търговете на финансовите пазари за закупуване на държавни облигации може да има повече от един победител, тъй като има подобни активи за продажба. Каквито и да са правилата, целта е една – да се извлече информация за цената от участниците в търга.

Процесът за определяне на LIBOR има същата цел. ББА играе ролята на аукционер, като иска от банките да предоставят ежедневни оценки за ставката, която биха платили при заемането на средства при „умерен пазарен обем“. Тези поверителни данни се събират от ББА, след което се разглеждат всички оферти и се формира осреднена финална цена на LIBOR.

Някой от недостатъците на LIBOR-а се наблюдават също и при търговете. Инвеститорите от банките, които участват при определянето на LIBOR, са обвинени в привеждане на техните оценки, в опит да повлияят на крайната ставка. Те са били в състояние да проверят какво предлагат другите банки, откакто ББА прави индивидуалните оценки публични. Тези инвеститори са формирали така нареченият „кръг на предлаганите цени“, който е аналогичен на един вид картел.

За щастие на тези които се опитват да укрепят LIBOR, има примери за това как тези видове картели се провалят. През 1992 г., във връзка с кръговете на офериране, Престън МакАфее, сега в Гугъл, и Джон МакМилан от Университета в Калифорния, очертават четири предизвикателства пред които тези картели се изправят. Първо те се нуждаят от механизъм за прилагане, така че членовете да се придържат към правилата. Второ, плячката трябва да бъде разпределяна справедливо. Трето, нови участници не трябва да се допускат в кръга. И накрая, картелът трябва да избягва действия отвън, които имат за цел да го свалят.

Една по-добра LIBOR система би се базирала на реални данни, доколкото е възможно: не използването на пазарни данни, само защото някой от тях липсват, никога не е било добра идея. Ако ББА се нуждае от допълнителни оценки, за да попълни лисващите такива, тя просто трябва да следва някой прости уроци от обикновените търгове: придържай се към цената, която си склонен да платиш. Неверните цени при аукционите се наказват: „Сотбис“ например, съди двама участници, които не са успели да заплатят китайски произведения на изкуството, спечелени по време на търг. Така трябва да бъде и при LIBOR. Банките, които обявяват една цена, но всъщност плащат друга когато заемат пари, трябва да бъдат наказвани с жестоки глоби.

Докато предлаганите лихви от банките имат някаква ангажираща стойност, системата трябва да се съсредоточи върху слабостите на банковите картели. Проблема с банковият картел може да бъде разрешен, ако ББА увеличи броя на банките, които да участват при определянето на LIBOR, и да запазва поверителността на техните оферти. Влизането на допълнителни участници трябва да бъде активно поощрявано, като позволява на други заемодатели към банки (фондове напр.), да участват в предоставянето на лихвени оценки.

ББА трябва да преработи LIBOR напълно, ако иска да го спаси. Различните идеи използвани при обикновените търгове могат да допринесат за това. Ако може да се извлекат честни цени за различните количества на кредитиране на паричния пазар, ще бъде възможно да се осигурят едновременно, точен LIBOR процент и информация за това как LIBOR може да се променя в резултат на банковите нужди от финансиране. Тази ценова информация би била ценна за регулаторните органи. В момента LIBOR е просто една измислена цена за неопределено количество пари. Време е Британската банкова асоциация да се поучи от аукционерите.

 

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД