Учителите трябва да имат повече свобода

За средното образование, учителя и уроците, по повод първия учебен ден, economic.bg разговаря с г-н Димо Падалски - преподавател по география и икономика в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, София, 17 пъти победител и два пъти трикратен победител в емблематичната телевизионна игра „Минута е много“.  

Г-н Падалски, Какво за Вас е първият учебен ден? Променя ли се усещането с годините?

Първият учебен ден, както винаги е едно ново начало - за учениците след ваканцията и за учителите след отпуската. Често идват да се видим бивши ученици, правим си снимки. Винаги е вълнуващо, разбира се.

Липсва ли училището по време на ваканцията?

По време на ваканцията човек трябва да си почине. Лятната ваканция в България е относително дълга, докато в много страни са заложени повече, но по-къси почивки. Това е обяснимо, тъй като лятото тук е горещо, а от друга страна в края му има добри предложения за почивки и това е периодът, когато мнозина родители могат да си позволят пътуване. Аз самият предпочитам началото на септември.              

Усещате ли, че образованието е приоритет пред обществото или то е тема основно в дни като този?

В тези дни се говори за образованието като приоритет, но без изявени действия, които да го доказват. Това се случва кампанийно и както редица важни въпроси в нашето общество, затихва бързо. Примери за това са образованието, здравеопазването, демографската политика - вижда се какви са проблемите, но няма каквито и да било реални действия. 

Кои са въпросите с повишена трудност пред средното образование в България?

Въпросите с повишена трудност са много. Ще започна с финансирането и системата на делегирани бюджети, при която то се осъществява по най-елементарния начин - броят ученици умножен по определената за тях издръжка. Получава се парадокса, че нито едно средно училище, а и университет не е заинтересовано да освободи най-слабите си ученици и тези, които възпрепятстват учебния процес. На практика се оказа, че така наречената „супер реформа” на Даниел Вълчев, не е точно такава. Не е търсено и не се търси мнението на учителите.

Друг важен проблем са строгите норми и ограничения за учителите. Те трябва да имат повече свобода. Аз съм получавал забележки, че съм преподавал неща, които са в повече от тези в учебника. Все пак предметът е география и икономика, което означава, че не можем да не бъдем актуални и да не отчитаме спецификите в развитието на страни като Германия, Япония и САЩ. Учебниците често пъти приличат на телефонен указател - изпълнени с данни и констатации, но защо една страна е развита и какво се случва с нея в момента, не се споменава нищо.

Третият важен момент е дисциплината и мотивацията на учениците. Постоянно се говори, че те нямат мотивация, има сериозни проблеми с дисциплината и често пъти учителите са безпомощни. Наказанията за учениците, които пречат на учебния процес, се обжалват и в повечето случаи се отменят. Това внушава чувство на безсилие пред тези, които пречат на себе си и на останалите. Моделът в момента е достатъчно либерален и резултатите през последните 20 години се виждат от всички - преподаватели, бивши и настоящи ученици. Трябва да се подходи малко по-сериозно. Либералният модел се вижда, че е добър за определени ученици, но има много хора, които го възприемат като анархия.  

По какъв начин може да се интегрира оценката за качество на образованието в системата на финансиране?

Трябва да подчертая, че при Даниел Вълчев бяха предложени така наречените три стълба за допълнителни възнаграждения. Единият бе според квалификационната степен на учителите. Има пет такива степени, а много от колегите в нашето училище имат втората по височина квалификация. Те, обаче, не са стимулирани по никакъв начин да придобият и последната, тъй като срещу близо едногодишен труд ще получат добавка към възнаграждението си в рамките на 20 лв. Вторият е доплащането за главен и старши учител.

Третият е този, за който се говори от години, но все още не е въведен, а именно диференцирано финансиране на училищата според техните постижения. Като показатели в този трети стълб, според мен, трябва да се примат първо резултатите от матурите. Предложението на предишния министър бе да се използват оценките от националната проверка на знанията след седми клас, но много гимназии нямат седми клас и трябва да се използват тези от матурите. Второ, трябва да се имат предвид успехите от състезания и олимпиади, защото тук е големият парадокс. Училища като Националната природо-математическа гимназия изпращат много представители на вътрешни и международни форуми, но в бюджета им няма перо за тяхната подготовка, за пътувания и други произтичащи разходи. В допълнение на това, ние сме ангажирани много дни в годината с подготовката на учениците за тези състезания. За съжаление, много училища без успехи не желаят въвеждането на този принцип.

Как учителската професия да стане по-атрактивна, особено за младите кадри?

Финансовият проблем е важен, разбира се. Въпреки че при учителската стачка през 2008 г. се постигна едно немалко увеличение на заплатата, делегираните бюджети не се актуализират постоянно с инфлация или ръст на БВП, а по субективна преценка. Имаше период между 2009 и 2013 г., когато едва през последната година възнагражденията бяха повишени.

Както вече стана въпрос, другото голямо предизвикателство е свързано с положението на учителя в обществото, което от своя страна зависи от дисциплината и мотивацията на учениците. Чувствайки се безсилни, мнозина учители решават да щадят нервите си и се ориентират към друго професионално развитие. Съвсем друго е било отношението към учителите в миналото.

Непрекъснато се добавят нови и до голяма степен неприсъщи задължения - административна дейност, различни отчети и др. Преди няколко години въведоха изчисляване на първа и последна оценка на по даден предмет, на даден учител,  в даден клас, което е напълно излишно и няма никаква аналитична стойност. В резултат на това, страда времето, което те отделят на учениците и подготовката на учебните материали. За разлика от един чиновник, ние трябва, прибирайки се вкъщи, да подготвим уроците за следващите дни, да проведем разговори с родители, чиито деца имат проблеми. Има случаи, когато родители не могат да се свържат с децата си с дни и звънят на нас. Те често прехвърлят цялата си отговорност върху учителите. Вероятно това се случва несъзнателно, тъй като те работят тежка работа или на няколко места и в края на деня нямат достатъчно време за децата си. Убеден съм ,че за много свои ученици аз знам повече, отколкото техните родители.     

Феминизира ли се професията и какви проблеми произтичат от това?

Определено има такава тенденция и тя се дължи именно на предизвикателства, изброени по-горе. Възприятието мъжете в семейството да получават по-високи доходи води до това те да търсят по-добре заплатена работа в друга сфера. Основният проблем е, че често една учителка се справя по-трудно с меко казано непослушни ученици.

Покачването на възрастта за пенсиониране на учители до какви негативни ефекти довежда?

Известно е, че с напредване на възрастта учителите контактуват все по-трудно със своите ученици и по-трудно разбират проблемите им. Повишаването на възрастта за пенсиониране ще задълбочи допълнително проблемите с дисциплината и мотивацията. То е неизбежно, но трябва да е съобразено не само със средноевропейската, но и със средната продължителност на живота в България.

Може ли таблетът да замести книгата?

Аз съм виждал електронни уроци по география и нивото им бе под всякаква критика. Те приличаха повече на материали по история - данните за енергетиката на България бяха от 97-98 г. Ако е такова нивото - съвсем елементарно и съкратено, то няма никакъв смисъл. Ако само вкараме лошо съдържание в една добра форма, то няма да доведе до никакъв резултат и ще представлява чисто симулиране на дейност. Разбира се, модерните технологии могат да провокират и задържат вниманието на учениците.

Защо предпочитате да преподавате уроците си с елемент на лекции?

Учебниците също са с неактуално съдържание. Затова аз не мога да си позволя да не се готвя постоянно, да не търся последните данни за България и света. Не може човек да не е актуален, особено за икономическата част на географията. Например, през 2008 г. започна световна икономическа криза и ние трябва да обясним защо това е криза, къде нейните последствия са били по-големи и защо. Това едва ли е така с други учебни предмети. Трябва да отбележа, че тази година се реши един отлаган с години проблем и нормативът на учителите по география, история и философия бе намален от 720 на 684 часа годишно.

В каква насока трябва да се развиват учебните планове по география и икономика?

Трябва да има повече учители, които да участват изработването им. Предметът е единственият, който обхваща икономика, а аз съм убеден, че българите имат много слаба подготовка в тази област, да не говорим за финанси. Моето мнение е, че тя трябва да бъде много по-силно застъпена в програмата. В профилираните географски паралелки аз съм въвел специални уроци като такива за инфлация, ролята на държавата в условията на пазарна икономика и пазарните реформи в Източна Европа след 1989 г. Например, в индекса за човешко развитие България е паднала от 27 до 58 позиция днес, което трябва да получи своето обяснение, да бъдат проследени процесите и причините, а не просто да бъдат констатирани фактите.  

Тук трябва да отбележа нещо много важно. Едно от предложенията в проекта за нов Закон за просветата е, че задължителната подготовка по всички предмети трябва да завърши в десети клас. Това означава предмети като биология, химия, физика, география да се преподават не както е сега до дванадесети, а до десети клас. Имайки предвид, че осми клас в почти всички училища е подготвителен и се изучава основно език и предмет, според спецификата на паралелката, то остават само две години, в които да се изучават природни науки. При такава промяна има два важни момента, които не знам дали се отчитат. Първо, в България резултатите в природните науки стават все по-ниски всяка година и в същото време часовете се орязват сериозно. Второ, това ще доведе до значително съкращение на учители. Тези неща трябва да се вземат под внимание при обсъждането на проекта.

Националната природо-математическа гимназия продължава да е едно от най-престижните учебни заведения. На какво се дължи това?

Има много добри училища в страната, разбира се, но нашето се откроява, защото поддържа високо ниво на знания във всички природни науки и имаме успехи в тях. За да попадне ученик при нас, това означава, че на първо време има мотивация. Доволен съм, когато наши ученици постигат успехи на национални и международни състезания и олимпиади. Особено съм доволен, когато ученици с друг профил, като Стилиян Гребеничарски и Даяна Петрова, са се запалили по географията, влезли са с приемен изпит география във ВУЗ и са продължили да изучават специалности, свързани с географията и икономиката. Образователният процес винаги е двустранен и инициативата трябва да идва и от двете страни.  

Каква е следващата победа, към която се стремите?

Стремя се да продължа да готвя отлични наши ученици за университети, национални и международни състезания. Опитвам се да поддържам контакти със свои бивши възпитаници, както чрез Facebook, така и на живо. Например, винаги с удоволствие сме ходили с групи на море. Аз съм удовлетворен, че години, след като съм им преподавал, продължавам да поддържам отлични взаимоотношения с много от тях. Смятам, че човек не бива да си поставя свръхголеми цели, тъй като с тях идват и големите разочарования. 

За какво нямате време?

Винаги се опитвам да намеря баланс и време за всичко. Може би е хубаво да имам повече време за семейството и приятелите си.

Какво успявате да научите от учениците си?

Научавам разбирания им за света, за техните интереси, но и често пъти за техните заблуди за определени неща. Взаимно се учим как се води спор - с факти и аргументи, защото всеки може да има мнение, но фактите са едни. В неформална обстановка водим откровени разговори за това как да подобрим работата, защото аз много държа на мнение на учениците.