Властите отговориха на ЕК за ситуацията в КТБ

Министърът на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров са изпратили днес писмо до Джонатан Фол, генерален директор на дирекция „Вътрешен пазар и услуги” в Европейската комисия, в отговор на поставени от него на 1 август въпроси за състоянието на Корпоративна търговска банка.

В писмото, двете институции описват подробно развитието на случая и действията им от 20 юни, когато КТБ бе поставена под специален надзор от БНБ, досега. Цитирани са всички нормативни разпоредби, както на българското, така и на европейското законодателство, които засягат предприетите и планираните стъпки.

От писмото става ясно, че българското законодателство е изцяло хармонизирано с това в Европейския съюз, а новоприетата на 15 май Директива 2014/59/ЕС, касаеща създаването на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции ще бъде траспонирана в срок, като за това има създадена работна група.

Уточнява се, че е необходима детайлна оценка на качеството на активите на КТБ и Търговска банка Виктория, за да може да се прецени дали двете институции са в неплатежоспособност или не. До 20 октомври такава проверка трябва да бъде завършена от ангажираните външни независими одитори Deloitte, Ernst & Young и AFA.

Цитирани са текстовете на действащото законодателство (Закон за кредитните институции и Закон за гарантиране на влоговете в банките), според които Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) може да започне да изплаща, попадащите в обхвата му депозити, най-рано 20 дни (с възможност за 10 допълнително при „изключителни обстоятелства” след като има установена неплатежоспособност и БНБ е взела решение за отнемане на лиценза на дадена банка. Такова решение към момента не е имало.

Подчертан е и съществуващ пропуск в законодателството, който се отнася до изплащането на суми по време на специален надзор, когато се работи по преструктурирането на една банка. Към този момент ФГВБ няма правно основание да започне изплащане на гарантирани по закон депозити. В допълнение на това, министърът на финансите и управителят на БНБ посочват, че ако се създаде такава правна възможност, то това би дало възможност на множество депозанти да изтеглят бързо парите си и по този начин да направят практически неизпълним плана за оздравяване.

Цитирани са и данни за капацитета на ФГВБ и необходимите средства при евентуално поемане на гарантираните депозити. Техният размер е 3,685 млрд. лв. за КТБ и 55 млн. лв. за ТБ Виктория. Към 31 юли наличностите във ФГВБ са в размер на 2,104 млрд. лв., което означава, че би се появил недостиг от 1,636 млрд. лв. Според ЗГВБ, Фондът има право да изиска авансово плащане на вноските на търговските банки към него (0,5% от депозитната база за предходната година), възлизащи на общо 291 млн. лв. Това не само не би покрило недостига, но и би представлявало финансов разход за банковата система, чиято обща печалба за полугодието е 409 млн. лв. и би довело до репутационен риск, особено като се има предвид наскоро преодоляната опасност от масово теглене на средства от някои банки, се уточнява в писмото.

В позицията на двете институции се записано, че евентуалният дефицит във ФГВБ може да бъде покрит единствено чрез заем от Държавния бюджет, за което обаче е необходимо решение на Народното събрание.

От писмото се очертават отново двата основни изхода за двете банки. Първият е, ако те нямат отрицателен собствен капитал и основните им акционери са готови да предоставят необходимия ресурс за покриване на капиталовите изисквания и ликвидните нужди, то следва кредитните институции да се оздравят и да продължат работата си. При невъзможност да се изпълнят условията по-горе, то се преминава към следващата стъпка на законовата процедура, а именно отнемане на лиценза (на едната или и на двете банки) и изплащане на гарантираните депозити.

Общото е, че и при двете опции, вложителите няма как да получат бързо, какъвто и да било достъп до средствата си.

 Пълният текст на писмото може да откриете тук.