Всички срещу Саркози

Александър Градинаров

Феноменална омраза беляза кампанията на деветте кандидати за президентския пост във Франция срещу десетия, а именно срещу настоящия президент Никола Саркози. Отляво и отдясно, отгоре му се сипаха хули и омерзение, сякаш тези девет мъже и жени предварително се бяха наговорили да го оплюват...Сякаш най-важното в тяхната кампания беше, не да предложат мерки за изкарване на Франция от настоящата криза, а как на всяка цена да закопаят Саркози, като че ли неговата политическа смърт е гаранция за бъдещия френски просперитет.

Омразата на деветимата маркира повече от всичко друго президентската кампания във Франция 2012 година. Тя се превърна в символ, в знаме, тя заглуши разума като един натрапчив рефрен “Долу Саркози!” Тя може да се преведе само с една фраза ненавист към богатите!

Никола Саркози беше избран през 2007 година като президент на промяната, на разрива с миналото. Френското общество като че ли най-после си даваше сметка, че след 30 години застой е време да се направят реформи в името на бъдещето. Само че, щом Саркози започна да реформира, всички се обърнаха с вой срещу него. Да, на думи французите искаха промяна, но de facto котерийните им интереси ги караха да пречат на каквито и да е нововъведения. Към това се добави кризата, която допълнително усложни нещата и изостри отношенията между бизнеса и работниците.

Кредото на Саркози беше ясно: Работете повече, за да печелите повече пари! Но френската икономика, разглезена от 30 години социализъм, беше загубила своята конкурентноспособност и в условията на криза, започна да излиза от строя. Вместо да осъзнаят, че се налага да работят още повече, за да спасят торпилирания кораб, французите започнаха да се бунтуват, да вдигат стачки и да посрещат на нож всички реформи на Саркози. Дори пенсионната реформа, която очевидно е от жизнено значение, мина с ужасни улични сблъсъсци и парламентарни препирни. Че зад тази обществена реакция стоеше левицата, няма никакво съмнение. Но не интересите на работническата класа, интересите на друга класа бяха засегнати.

Да проследим  как се развиха настоящите избори и какви са резултатите от първия кръг :

Още в самото начало фаворитът на социалистите Франсоа Оланд излезе начело в сондажите като евентуален победител, поведе с голям превес от 10% пред Саркози. Той започна кампанията си няколко месеца  по-рано, което му позволи, необезпокояван, да развие неговите илюзорни леви тезиси. “Третият човек” в тези избори е Марин Льо Пен, щерка и политическа наследница на небезизвестния Жан Мари льо Пен, бащата на крайната десница във Франция ‘’Фронт Насионал’’. Следват Жан Люк Мелоншон – крайна левица, един истински политически илюзионист и Франсоа Байру – център; претенциозен, амбициозен и скучен. Останалите, както отбелязаха политическите анализатори, изобщо не им е мястото на президентските избори.

Какво се случи: Докато всичките 9 кандидати лаеха в един глас как Саркози, президентът на милионерите, e опропастил Франция, самият той си вършеше президентската работа, която не търпеше отлагане. Какво е днес мнението на анализторите. Саркози закъсня. Трябваше да влезе в кампания много по-рано, за да контрира нападките срещу неговата политика. С присъщото му бонапартиско хладнокръвие, той явно разчиташе на блиц кампания, за да разпердушини 9-те палячовци, с Оланд начело. Само че сгреши!

За друга тактическа грешка бе отбелявана неговата монолитност като кандидат. Саркози, супер президентът, единствен олицетворява реалната десница! De facto всички останали 9 кандидати са леви. Дори Марин льо Пен и Франсуа Байру са начело на ляв електорат!!! Ако Саркози беше нюансирал с още един кандидат отдясно, може би щеше да привлече повече гласове.

Резултатите от първия тур показват двамата финалисти: 28,6% – Франсоа Оланд, 27,2% - Никола Саркози. Те ще се сблъскат в телевизионен дуел на 2 май преди втория тур на 6 май, който ще излъчи новия президент на Франция.

Какви са очакваните прогнози?

Марин льо Пен и Франсуа Байру, крайна десница и център, които стоят идеологически близко до Саркози, ще подкрепят по-скоро кандидата социалист, с тънката сметка, че след краха на десницата ЮМП, партията която самият Саркози създаде, ще се разпадне и те ще откъснат едри парчета от нея, в полза на собствените си партии.

Предвижда се разгромяваща победа на Оланд с 55% от гласовете срещу Саркози с 45%. Ето как аутсайдерът Оланд получи шанса да стане президент по случайност и то с гласовете на крайната десница.

Очакваме телевизионния двубой, последната възможност на Саркози да спечели. Ще съумее ли той да нанесе разгромяващ словесен удар и да обърне ситуацията в негова полза или Франция  ще се лиши от президент с голям управленчески и международен опит.

В Европа, Италия и Испания злорадстват срещу евентуална загуба на Саркози и са доволни, че тандемът Франция-Германия ще се разбие. Англичаните дипломатично мълчат. Ангела Меркел, естествено, съжалява за Саркози, тъй като Оланд иска ревизия на отношенията между двете страни. Все едно, немците иронично отбелязаха, че Франция икономически е на колене, така че, не е в положение да диктува условия.

Какво печели България? Губи един поддръжник! Все пак да не забравяме, че Саркози спаси българските медицински сестри в Либия и прати тирана Кадафи там, от където никой не се е върнал. Наистина, силно оспорван във вътрешната си политика, но безспорно брилянтен във външно политическите си изяви, дори и да загуби президентски мандат на 6 май, въпреки това, Саркози остава един голям президент на Франция.