„Южен поток“ не допринася за развитието на конкурентен газов пазар

Г-н Кънев, бихте ли коментирали подписването на инвестиционното споразумение за "Южен поток"? Колкото повече връзки, толкова по-добре може би...?

Да, колкото повече газопроводи минат през България, толкова по-добре за сигурността на доставките. Не винаги обаче това води до пренасяне на конкурентния пазар. Затова Третият енергиен пакет прави разлика между газопроводи, които допринасят за развитието на конкурентния пазар и диверсификацията и такива, които не допринасят.

Защо "Южен поток" да не допринася за конкурентен пазар?

Защото става въпрос за един и същ газ, от един и същ източник, на един и същ доставчик. На доставчика "Газпром" е по-евтино да го пренесе по дъното на Черно море, защото няма да плаща такса през Украйна. Спестяването на транзитната такса през Украйна ще му даде възможност да построи и вероятно да спечели след това от газопровод по дъното на Черно море.

Така че проектът "Южен поток" не допринася за развитието на конкурентен газов пазар според Третия енергиен пакет.

Предстои да бъде направен ОВОС – оценка на въздействието върху околната среда и това задължително трябва да стане преди да започне строителството.

Не само на Русия, но и на нас би трябвало да ни бъде по-евтино с размера от транзитни такси, които плащаме сега?

Може да се допусне, че това е една от причините, поради която България успя да договори добра цена. Защото газът, който ще идва у нас, ще бъде по-евтин с размера на транзитната такса, която се плаща за транспортирането на газа през Украйна и Румъния.

Но би трябвало при това положение не само България, но и Турция, и Гърция да плащат по-евтин газ. Защото цената на газа се увеличава с цената на транзитните такси и ако тя намалее, тогава би трябвало и цената на газа да падне. Но политиката е такава, че цената на газа се определя за всяка страна поотделно.

Откъде близо до България, освен от Русия, можем да диверсифицираме газовите си доставки. Европа не може да намери газ за "Набуко". При подписването на договора за "Южен поток" премиерът каза, че Азербайджан не може да гарантира количествата за за европейския?

Консорциумът "Шах дениз" още не е избрал по кой от двата проекта на газопровода ще доставят газ за Европа. Дали това е газопроводът "Набуко-Запад" или Трансадриатическия газопровод. Единият минава през България, Румъния, Унгария и Австрия, а другият от Турция за Гърция, Албания, Италия.

Албания не е ли трудна територия за газопровод с планините си?

В Кавказ теренът е още по-труден, но там вече има такъв газопровод и нефтопровод дори.

Какво ще ги накара да предпочетат пътя през България?

По него тръбата ще отиде в сърцето на потреблението - в Австрия. От там чрез Баунгартен може да се влезе с доставки в цяла Европа. Докато Трансадриатическия газопровод стига до Италия и там вече трябва да се мисли как може да се достигне до газовия пазар в Европа.

Нашият Южен поток също не стига до Австрия?

Не. Поне в този вариант. Между другото беше казано, че с всички страни са договорени инвестиционни решения за "Южен поток", но аз не съм съвсем сигурен до каква степен са договорени.

Доколкото разбирам от казаното от еврокомисаря по енергетика досега, ЕС намира газопровода "Южен поток" за интересен, но все още предстои да се изясни, по какъв начин ще бъде използвана и договаряна критичната клауза за достъп на трета страна до него.

Какво означава това?

Европейското законодателство чрез Третия енергиен пакет в най-общия случай забранява газопроводът да се използва само с определен доставчик. В най-общия случай газопроводът трябва да бъде отворен и за трети страни.

Това правило може да бъде отменено в определени случаи. Ако този нов газопровод допринася за сигурността на доставките и второ, ако допринася за развитието на газовия пазар и за диверсификацията. Тъй като "Южен поток" не допринася за диверсификацията на доставките, ЕС ще разгледа въпроса за достъпа на трети страни и до каква степен /може действието да не бъде изцяло/ да бъде изключено действието на Третия енергиен пакет, който засяга независимостта на оператора на газопреносната мрежа.

Тоест изцяло до някаква степен ще бъде разгледана независимостта на оператора на газопреносната схема, обхващаща Южен поток и достъпа на трети страни, тоест да не бъде блокиран капацитета на тръбата на 100%.

Какъв процент трябва да остане свободен, каква е практиката?

Това нещо може да се уточни.

Това означава ли, че България ако открие много газ на своя територия може да го изнася по тръбата на "Южен поток"? Или предположението ми е смешно?

Никак не е смешно. Ние си го представяме. Би трябвало да можем.

А, да купим газ от друг доставчик евтино и да го продадем и пренесем по тръбата?

Всичко трябва да е възможно в търговията. Не трябва да е забранена всяка дейност, която стимулира търговията и развитието на газовия пазар.

Така че в това отношение, тъй като компанията "Южен поток" не е подала досега за дерогация, в общия случай би трябвало първо операторът на газопровода да не бъде контролиран от доставчика на газ - в случая "Газпром", а трябва да бъде контролиран от българска страна, тъй като Третият енергиен пакет казва, че не може доставчикът, търговецът на газ да контролира газотранспортната структура. Тоест другият собственик трябва да контролира, тоест Българският енергиен холдинг или друга компания. Това условие ще бъде разгледано, ако не бъдат поискани дерогации.

Но според Българския закон дерогация трябва да се поиска първо от ДКЕВР. Държавната комисия трябва да се изкаже по Третия енергиен пакет. Той беше транспониран в българското законодателство, в закона за енергетиката преди няколко месеца. Така че ние имаме компетентни органи, които могат да се изкажат за дерогацията на "Южен поток". Разбираме, че това може да бъде направено и на по-късен етап. За "Набуко" е известно, че дерогацията вече е поискана и има решение на ДКЕВР по този въпрос.

Беше казано, че България заедно с другите страни членки на ЕС щели да подават искането си по отношение на прилагането на европейското законодателство?

България не трябва да подава, трябва да подаде искане за дерогация смесената компанията "Южен поток". Има си компания, която по българския закон е компетентна да го направи. Не може българските закони според мен да се решават от Европейската комисия (ЕК).

Независимо, че проектът е международен има компетентни институции и в България, които могат да решат случая с дерогация или в някаква част, по която трябва да се консултират с ЕК. Могат да го направят. Но тъй като вече има такъв казус за решаване на дерогация за "Набуко" от ДКЕВР, ако това не се изпълни за "Южен поток", може да се третира като неравнопоставеност на двата проекта, което не е законосъобразно.

Интерконекторните връзки?

Проблемите са, че не може да се намери газ, който да запълни тези газопроводи. Преди една-две години беше по-лесно. Но потреблението на газ в Турция нарасна през последните няколко години. Тя взима всички количества от Азербайджан и трудно могат да се предоговорят.

Това, което можем да вземем от Азербайджан е газът на консорциума "Шахдениз 2", за който не е решено дали ще мине с "Набуко" през България или по Трансадриатическия газопровод.

Но така или иначе, шахденизкият газ, който ще идва за Европа по "Набуко", ще започне да се доставя от 2018 г. Сега България чрез интерконектора би трябвало да бъде диверсифицирана с газ от Азербайджан, от "Шах дениз".

В по-лошия случай, ако газът тръгне през Гърция, Албания и Италия, тогава трябва да бъде построен интерконекторът България - Гърция също, за да можем чрез нея да си доставяме газ.

В по-добрия вариант, ако се използва "Набуко-Запад" за газът от "Шах дениз 2", тогава той ще минава през България и ние ще можем да си взимаме някаква част от него.

За интерконектора с Турция има вариант той да бъде част от "Набуко" в първата си част. Това се договаря с инвеститорите на "Набуко". Дали е възможно или не, ще се види в близките месеци.

Бойко Борисов съобщи, че на 10 януари отива да подписва с Турция за интерконектора?

Финансовите възможности на "Булгартрансгаз" позволяват да изгради интерконектора със собствени средства. Тъй като този въпрос е изключително важен.

Ако го построи има ли какво да се транспортира с него?

Това е въпросът. Въпросът е дали да се построи и тогава да се търсят доставчици по един или друг начин, защото в Турция има терминали за втечнен газ - на Мармарис и при Измир. Тоест има възможности.

Така че аз приветствам едни самостоятелни и независими действия при изграждането на интерконекторите. Ако има сигурност, че българската страна ще построи газова връзка с Турция, аз смятам, че ще могат да се намерят доставчици от Турция. Независимо, че Турция има сега повишено потребление на газ и се нуждае от него, пазарът се изменя, конюнктурата се изменя, ситуациите са нагоре-надолу по отношение на цени и винаги в един момент може да се окаже, че могат да се договорят свободни количества и да се намери ниша и вакуум, който да се запълни.

Нужни ли са ни за това газови хранилища?

Ние имаме добро хранилище в Чирен, което трябва да се разшири. Подходът при газовите интерконектори е правилен и продуктивен. "Булгартрансгаз" има своите възможности. Инвестицията не е толкова голяма, за да се стигне до турската граница и да се направи реверсивна връзка и се достави газ от Турция.

Една от пречките с Турция бяха, че тя иска да продава газ, а не да транзитира?

Всяка страна иска да продава, докато "Газпром" иска страната да не преподава, а да транзитира.

Видяхме, че един от успехите на договора за доставка с "Газпром" на "Булгаргаз" е, че тези 2.9 млрд. куб. м могат, ако не използват част от тях, да ги препродават.

Нещата леко се усложняват, което е хубаво, защото с прости схеми не може да се отговори на усложняващи се пазарни ситуации.

За Турция със сигурност някои от доставките, например от Азербайджан, са на този принцип. Част от количествата могат да се препродават. Досега "Газпром" не позволяваше това да се прави, там където съответната компания, която купува газа, може да намери други купувачи. Затова включва такива каузи.

Докато тук ние нямаме такива възможности и те не го и предлагаха, както и не предлагаха спотове на доставките, защото ние нямаме други доставчици и други възможности.

Отпадналите посредници могат да продължат да купуват газ от "Газпром" и да го предложат на големи български потребители. Как ще коментирате този казус?

Проблемът остава докато нямаме диверсифицирани доставки. За да може да защити развитието на газовия пазар, "Булгаргаз" трябва с всички възможности да ограничи достъпа до пазара на монополния доставчик, докато се появи още един вносител на газ освен "Газпром".