Юрий Исаков: Сътрудничеството ни в ядрената енергетика ще продължи

Ваше превъзходителство, като посланик на Руската федерация как се чувствате в България?

Не само посланикът на Русия, но всеки руснак, който пристига в България, с открито сърце усеща гостоприемството и широката душа на българския народ. Неслучайно толкова много мои сънародници всяка година почиват във вашата страна, а мнозина даже си купуват недвижими имоти. Но нали слънце и море, с които, уви, руснаците в основната си част не са дарени, те могат да намерят и в други страни, където цените на имотите не са по-високи от тези в България. Обаче общите славянски корени, фактическата липса на езикова бариера и, разбира се, радушното отношение на българите привличат тук моите съотечественици.

Как с днешна дата оценявате българо-руските отношения? Да започнем с търговско-икономическите връзки…

В двустранното търговско-икономическо сътрудничество в последните години се наблюдава положителна динамика. През 2011 г. осезаемо се увеличи обемът на взаимната търговия – с 23%, и достигна 6,1 млрд. долара. Продължи нарастването на руските инвестиции в българската икономика и техният обем само през миналата година бе в размер на 180 млн. евро. За изтеклите десет години те възлизат приблизително на 2 млрд. долара, което бе възможно не само благодарение на активната работа на големи инвеститори като «Лукойл», «Мечел», ВТБ Капитал, на управата на Москва, но и на руските граждани, влагащи собствени средства в българска недвижимост. Реално нараства и експортът от България чрез ферибота Варна – порт Кавказ, който вече три години дава възможност да се осъществява пряк стокооборот между нашите страни. По-нататъшният ръст на инвестиционното ни сътрудничество би  способствал за създаването в България на още по-комфортни условия за чуждестранните инвеститори, в това число и на руските, особено що се отнася до правната защита. За големи корпоративни играчи, които дават солиден принос към БВП на България, важно значение има и благоприятният информационен климат.

Виждате ли възможности за нарастване на туристическия обмен между двете страни?

Приятно е да се отбележи интензивното развитие на туристическия  обмен между нашите две страни. През 2011 г. руските туристи тук нараснаха с 20% до 455 хил. души и заеха четвърто място в туристическия поток на България, а броят на българските туристи, посетили нашата страна през същия период, се е увеличил с почти 12% до 14 хиляди души. Сигурен съм, че това не е пределът. По мое мнение, ако говорим за потенциала на руския туризъм, съвсем реалистично той би могъл да достигне ниво от 1-1.5 млн. души годишно. Решаващият фактор в това отношение е облекчаването на визовия режим. Трябва активно да бъдат насърчавани и българските туристически услуги на руския пазар, не само традиционните форми на туризъм, но също така и алтернативни възможности като културно-исторически, балнеоложки, поклоннически, екстремен, винен и др.

През април 2011 г. пред руски медии обявихте, че АЕЦ „Белене” ще се строи. Как обаче Кремъл гледа на отказа на България да строи втора атомна, след като 31 години ту я започвахме, ту я замразявахме?

Увереността в изграждането на АЕЦ "Белене" я имах не е само през април 2011 г., но и през март 2012 г., тъй като имаше сериозни основания за това. Преценете сами, след като този проект е от най-модерното поколение "3 +" и от технологична гледна точка е уникален по рода си. Неговата активна и пасивна система за безопасност нямат аналог в света и отговарят на най-високите изисквания за сигурност, включително на критериите след катастрофата Фукушима.

Това наскоро бе потвърдено от завършилите успешно стрес тестове за "Белене" и от авторитетни експерти на Международната агенция по атомна енергия. Без съмнение техническият проект за АЕЦ "Белене" ще намери своето приложение. Както знаете, по инициатива на българската страна в момента специалисти от двете държави проучват възможността дали оборудването за АЕЦ "Белене" може да се използва на площадка на АЕЦ "Козлодуй". Руската страна е твърдо настроена да продължи взаимноизгодното сътрудничество в ядрената енергетика, още повече че в продължение на близо 50 години, след като през 1966 г. започна изграждането на АЕЦ "Козлодуй", то се развиваше продуктивно и многопланово и не се ограничаваше само до "Белене".

Би трябвало да се има предвид и дългосрочното споразумение за доставка на свежо ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй" до 2020 г. , в съответствие с което руската страна прави доставка за около 70 млн. евро. Няма да крия и факта, че някои от специализирани организации в Русия приеха нееднозначно гласуваното наскоро решение за „Белене” и алтернативните предложения за използване на готовото оборудване. Така например възникнаха въпроси и у ръководителя на корпорацията "Росатом" Сергей Кириенко. Онези, които се интересуват, могат да научат повече за това от материалите на сайта на ИТАР-ТАСС.

Защо никой от руска страна не направи дори една пресконференция, на която да обясни в крайна сметка какво печели България от строителството на АЕЦ „Белене” и какво ще загуби, ако то не се състои?

Не мога да се съглася с вас. В момента на размразяване на проекта през 2006 г. руската страна постоянно – активно и аргументирано - разясняваше технологичните и икономическите предимства на АЕЦ "Белене", като се започне от висшето държавно ръководство и съответните специализирани ведомства и се стигне до нашето посолство в София. Нагледно бяха показани осезаемите ползи за България от този проект, както  с оглед на дългосрочната енергийна сигурност, така и за привличането на инвестиции, откриването на нови работни места, което е особено важно по време на криза. Проведени бяха десетки конференции и кръгли маси за "Белене", включително и в Народното събрание. В местните медии редовно е имало изявления на ръководителите на "Росатом" и на "Атомстройекспорт", а също и мои като „вашият покорен слуга", за да са ясни всички страни на този атомен проект.

Освен това българската общественост е имала постоянен открит достъп до официалните материали за "Белене", които са на сайтовете на споменатите руски компании, както и на интернет страниците на Националната електрическа компания и на българската Агенция за ядрено регулиране. По мое мнение, за никой от големите енергийни проекти в България през последните шест години не е казано толкова, колкото от АЕЦ "Белене". Може да се каже, че проектът бе подложен на цялостна дисекция. Ето защо всички, които са искали да придобият обективна представа за АЕЦ "Белене", имаха предостатъчна възможност да го направят.

Каква е цената на отказа от втора атомна, а също и от нефтопровода „Бургас-Александруполис”?

Ако говорим за уреждане на финансовите въпроси, свързани с отказа на София от тези проекти, те се разглеждат от специална руско-българска енергийна работна група. Тя беше сформирана по-малко от месец преди първия тур на консултациите, които се проведоха на 19-20 април т.г. Затова е рано да се говори за конкретни резултати. Що се отнася до запазване доверието към България в енергийния сектор, типичен пример е дейността на руската компания "Лукойл", която в началото на тази година обяви готовността си да инвестира около 1,5 млрд. долара за изграждането на нови високотехнологични съоръжения на територията на нефтохимическия комбинат в Бургас. И от тези планове "Лукойл", доколкото знам, няма да се откаже дори и след ситуацията с проекта "Белене" и Бургас-Александруполис. Най-общо казано, ние имаме портфейл от перспективни идеи и проекти в сферата на двустранното енергийно сътрудничества: от строителството на парогазова централа на площадката на АЕЦ "Белене" до проучванията за находища на газ, а също и в сферата на новите и възобновяемите източници на енергия.

Със съкращения. Четете целия текст на интервюто в новия брой 13 на списание „Икономика”