Май предстои продължение на авантюрата АЕЦ „Белене“

След войната в Украйна проектът АЕЦ „Белене“ няма как да бъде реализиран в България“.

Това са думи на депутата от ГЕРБ и сегашен финансов министър Теменужка Петкова, изречени по време на обсъжданията за продажбата на оборудването през 2023 г.

Именно тогава партията на Бойко Борисов предлага да се започнат преговори с Украйна и това се приема с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН.

С решението тогава се отменя друго решение от времето на Бойко Борисов като премиер, от 7 юли 2018 г., за възобновяване на търсенето на възможности за изграждането на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор.

Хрониката на този така и неизпълнен ядрен проект скоро ще отбележи половин век, а през всички тези години неговата история е белязана по-скоро от геополитически интереси, игри на влияние и финансови стимули за определени кръгове, отколкото от чисто енергийни съображения и технологичен напредък.

Назад в историята

Ако се върнем още назад в историята на ядрения проект, само преди пет години, намираме категорични изказвания, че той няма как да бъде построен без участието на Русия или поне така твърдят тогава управляващите от ГЕРБ.  

Без участието на руския конструктор и производител на оборудването за АЕЦ „Белене“ – „Росатом“, проектът за централата няма как да бъде реализиран“, казва тогавашният енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова през 2019 г., когато държавата стартира процедура за търсене на стратегически инвеститор за реализацията.

В следващите няколко години – до началото на руската война в Украйна – страната ни се опитва да съживи идеята за построяването централата, търсейки варианти и инвеститори, но след инвазията на Москва тя изглежда нереализируема.

Проектът АЕЦ „Белене“ бе заложен в последния служебен кабинет на президента Румен Радев, начело с ресорния министър Росен Христов, в изготвената тогава енергийна стратегия 2023 – 2053 г. Въпреки говоренето, че към „Белене“ има инвеститорски интерес, официално такъв никой не е заявявал. Всъщност, към централата вниманието си насочиха предимно строители, които искат да я изграждат, но не и да инвестират в нея. Последният сценарий за бъдещето ѝ включваше интерес от френския гигант EDF и в началото на 2023 г. с него трябваше да бъде подписан договор за поредно проучване на възможностите какво да правим с централата. Целта на анализа, който щеше да струва минимум 10 млн. лв., беше да каже могат ли руските реактори да заработят с европейски технологии, без да има зависимост от Русия при реализацията и експлоатацията им. До такъв обаче не се стигна и преговорите с французите бяха „замразени“, но не и прекратени.

Не искаме „Лада“

В контекста на продължаващата война и световната подкрепа за Украйна няколко месеца по-късно държавата вече рязко се отказва от ядрения проект и набързо му начертава нова посока – ще продаваме руското оборудване на Киев. Вносители на идеята са именно от ГЕРБ – Делян Добрев, Теменужка Петкова и сегашният енергиен министър Жечо Станкова. Само за два дни проектът им на решение е приет в ресорна комисия и гласуван в зала. То съвпада с визитата на украинския президент Володимир Зеленски в България.

По това време управляващите все още съпоставят двата ядрени проекта – АЕЦ „Белене“ и новите мощности в „Козлодуй“. Това е и причината Делян Добрев от ГЕРБ да сравни идеята за реализация на АЕЦ „Белене“ и на 7-ми блок в „Козлодуй“ с руската „Лада“ и германското Audi. По думите му, ако продължи реализацията на проекта („Белене“),

ще платим за „Лада“ на цената на Volkswagen, вместо да си поръчаме направо Audi и да намерим пари да си го платим”.

Така категорично властта решава, че ще търси възможност руското оборудване да се продаде и започва преговорите, които продължаваха допреди 20 дни, когато изненадващо вицепремиерът от БСП Атанас Зафиров заяви, че коалиционният кабинет „Желязков“ се отказва от сделката. По време на пресконференцията лидерът на социалистите не спомена какво планира държавата да прави с руските реактори, за които иначе държавата можеше да вземе поне 1.2 млрд. лв., но ден по-късно уточнение направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Интерес от Тръмп, Мъск и Гейтс

Колкото и невероятно да звучи, се оказа, че реакторите от АЕЦ „Белене“ засега няма да се продават, тъй като с тях можело да се изгради централа, която да работи само за центрове за данни (дейта центрове), които да бъдат изградени в България. Това беше посочено като причина от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за обявения от БСП изненадващ отказ да се продаде на Украйна ненужното ядрено оборудване.

По думите му един от световните топ 3 инвестиционни фонда посъветвали България да изчака с решението и заявил „изключителен интерес да направим огромни дейта центрове в България“.

Според Борисов апетитът към руските реактори не спира дотук – американският президент Доналд Тръмп също имал интерес към тях и дори при предишното си управление изпращал групи хора, които да ги видят. За да се подкрепи идеята, Борисов включи в обяснението си и милиардерите Илон Мъск и Бил Гейтс. 

Искам с президента Тръмп, с Мъск, с Microsoft, Бил Гейтс – имат интерес, ако можем да го направим това нещо – не вярвам да има българин да не иска най-мощният изкуствен интелект да е тука. Аз мисля за държавата, ако ме разбирате“, каза още той, като допълни, че реакторите са 100% български и отказът от продажбата им не означавал връщане към Русия.

Загадката „Белене“

Каква точно е визията на управляващите зад идеята да строят някаква централа с руските реактори и дали имат предвид възраждането на "Белене" или нова площадка, засега остава загадка. Причината е, че никой, включително енергийният министър Жечо Станков, отказват да отговорят категорично на въпросите на журналистите и опозицията.

В три различни парламентарни въпроса депутатите от ПП-ДБ Ивайло Мирчев и Мартин Димитров питат Станков какви са плановете за АЕЦ „Белене“ и какво се случва със сделката с Украйна за продажбата им.

И в трите отговора на Станков, качени на 2 май, липсва информация какво следва.

В изпълнение на решенията на Народното събрание от 06.07.2023 г. и от 11.09.2024 г. ще бъде внесен доклад до парламента относно предприетите действия и резултатите от проведените преговори с украинската страна за продажба на оборудване с дълъг цикъл на производство, собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД, предназначено за проекта АЕЦ „Белене“. Окончателното решение относно бъдещето на оборудването следва да бъде взето на Народното събрание“, се казва в един от документите.

Станков защитава тезата за отказа от продажба с това, че ядрената енергетика в момента изживява своя ренесанс в Европа отново и България може да се възползва от това.

В момента най-модерните, нови фабрики, които настъпват в Европа, са т.нар. Gigafactory за изкуствен интелект и центрове за база данни, които изискват изключително голямо количество електроенергия. Имах възможността, по време на посещението си в Щатите, да се срещна с такива компании и част от тях се обърнаха към мен с въпроса: „Можете ли да ни осигурите 1000 MW?“, което е мощността на един от блоковете ни в "Козлодуй" в момента. Именно затова, според мен, ние трябва да разгледаме всички възможности и за тези два реактора, дали те не могат да ни послужат именно за това – с тяхното изграждане да подпомогнем процеса за създаване на допълнителна добавена стойност на територията на страната“, коментира на 4 май по bTV той.

На пръв поглед намеренията на властта, както обикновено, звучат атрактивно – любим ядрен проект за дейта центрове, Бил Гейтс, Илон Мъск, инвестиции, работни места. Реалността обаче е друга: говорим за българска централа, но с руско оборудване, с което едва ли някой европейски или американски производител и строител би искал да работи, взимайки предвид геополитическата конюнктура и несигурност в момента, а подобен проект би отнел минимум 15 години за реализация. Въпросите как може да бъде построена „Белене“ с руски реактори и европейско оборудване, остават, а най-големият е откъде ще се финансира, взимайки предвид милиардните разходи, които държавата прави за новите мощности в "Козлодуй".

И докато всички си мислехме, че близо 50 години по-късно България най-накрая ще остави зад гърба си този пропит с корупция проект, се оказва, че може би тепърва започваме да говорим и да харчим пари по него – без ясна цел за какво ни е. А вероятно и да загубим безвъзвратно тези 1.2 млрд. лв., които Украйна беше готова да плати, тъй като надали ще се намери някой друг да поиска завитите с найлони реактори...