За парите и горите

Промените в закона доведоха до война между еколози и инвеститори, чака се рекация от властта

6966 ~ 5 мин. четене
Автор: Виолета Иванова

В сряда парламентът прие окончателно промените в Закона за горите.

Гласуваните промени предвиждат върху горските терени да се учредява право на строеж за ски писти, лифтове и други съоръжения без да се променя предназначението на земите. Терените ще бъдат отдавани чрез търг, като решението за това ще се взима от Министерски съвет, а за терените, които са частна държавна собственост – от министъра на земеделието, за горските терени общинска собственост – от кметовете, след решение на общинските съвети по места.

Правото за строеж върху горски терени ще се учредява за максимум 30 г. След изтичането на срока изградените постоянни обекти ще станат собственост на държавата или на общината в зависимост от собствеността на горите.

Строителството на обектите върху горските терени ще може да се осъществява и чрез публично-частно партньорство, предвиждат още текстовете.

Промените предизвикаха недоволството на екозащитниците, които протестират две поредни вечери и се заканват това да продължи дълго. Техните протести предизвикаха реакция у премиера Борисов, който в интервю за Нова телевизия каза, че ако протестиращите извадят убедителни аргументи, може да се ревизират текстове от закона.

За economymagazine.bg Константин Иванов от WWF – България каза, че промените в закона за горите са много тревожни по няколко причини.

„Първо става въпрос за това, че те засягат държавните гори и защитените територии, които заемат 20% от територията на България. Това е последният значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце”, каза Иванов.

По думите му с промените ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите в защитените територии, както и в природен парк „Витоша”.

„Ще ви посоча няколко примера, защо това е много тревожно. За първи път от освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост без да има съгласието на собствениците и без необходимото обезщетение. За първи път от 1925 г. насам горите ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им. За първи път от 1931 г. насам, когато е обявена първата защитена територия в България, държавата дава възможност на частни лица и компании да строят в защитени територии, които са държавна собственост. За първи път от 1950 г. насам държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване на запасите от дървесина. За първи път от 1991 г. държавата разрешава земеделските зами да се застрояват за цели, които не са свързани със земеделието – например ски курорти и голф игрища. Създава се и държавна схема за помощ за строителството на ски курорти и голф игрища, като ги освобождава от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите. За първи път от 1996 г. насам, когато влиза в сила Закона за държавната собственост, се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права за ползване, които се раздават без търг, само с решение на министъра на земеделието. За първи път от 1997 г. насам, когато започна реституцията на горите, държавата отново разрешава на собствениците на гори до 20 декара да ги секат, без каквито и да било регулации от страна на държавата”, аргументира се експертът.

Според Иванов това може да доведе до обезлесяване на 20% от територията на страната.

„Промените в Закона за горите няма да даде възможност веднага да започнат инвестиции в сектора”, каза от своя страна адвокат Петър Петров, член на Съвета на директорите на „Витоша ски”.

Той обясни, че за да може компанията да прави каквото и да било, трябва да завърши работата си по подробния устройствен план на ски зоната и да мине през всички останали процедури, което отнема между половин и една година. „Това е законовата процедура, през която трябва да се мине и аз не мога да разбера защо се говори, че този закон ни дава възможност да започнем да строим веднага. Освен Закона за горите има и други специални закони, които уреждат дейността ни”, допълни още Петров. По думите му тези промени няма да доведат до изсичане на горите и безконтролно строителство, тъй като първо трябва да минеш през планиране, а след това да получиш екологична оценка и оценка за съвместимост.

Петров съобщи още, че това, което „Витоша ски” иска да направи е да подмени всички съоръжения.

„По закон ние можем само да подменяме съществуващите. Искаме и да направим по-добри трасета, които ще бъдат коригирани съвсем малко. Нищо повече”, уточни той.

Според него това ще доведе до повече туристи и до разкриването на нови работни места, но трябва да има условия.

 „Ние, като природозащитници, нямаме нищо против старите съоръженията да бъдат заменени с нови. Но сме против това да бъдат изграждани нови. Това противоречи на Закона за управлението на природен парк „Витоша”, каза Иванов.

Той допълни, че „Витоша” е много по-посещавана през лятото, отколкото през зимата. Освен това капацитетът на планината е малък и няма как цялата да се направи в ски писти.

„Приказките, че тя може да поеме огромен капацитет от скиори, са меко казано фантасмагории”, допълни той.

Екозащитниците смятат също, че промените позволяват веднага да се започне процедура по строителство на по-голяма ски зона в природен парк „Витоша”, в другите природни паркове на България, както и в места, които по една или друга причина не са в защитените територии.

Вчера премиерът Бойко Борисов коментира, че Законът за горите наистина е лобистки, но в полза на скиорите и сноубордистите – тези, които обичат зимните спортове и искат да спортуват на нормални съоръжения и без да се избиват на пистите. По думите му няма нищо рисково в Закона за горите.

От WWF пък съобщиха, че с промените в Закона за горите се дава възможност планините да се застрояват с нови ски курорти на цени, които са много по-ниски от тези, на които държавата предоставя територии.

„Въпреки посочените от премиера Борисов данни, че България има хиляди пъти по-малко писти от Австрия и Швейцария искам да посоча, че средната височина на България е около 470 метра, а средната надморска височина в Австрия е около 900 метра,  а в Швейцария е около 1 300 метра. Да не говорим колко по на север са планините там, както и колко по-големи са като площ”, коментира Иванов .

Той помоли премиера да посочи новоизграждащ се курорт в национален или природен парк в някоя от тези държави.

Константин Иванов съобщи още, че вече са изпратили писмо до президента Росен Плевнелиев, в което посочват кои текстове в закона смятат за изключително погрешни и го призовават да наложи вето върху тях.

„Подготвяме и сигнал до Европейската комисия, в който обясняваме защо промените в Закона за горите са нерегламентирана държавна помощ”, каза още той.

 Информационна Агенция Икономика

Подкрепи Economic.bg