Загадката: LIBOR

LIBOR е тежко разбит, но на този етап и счупената цифра е по-добра от нищо

Фурорът около предполагаемото манипулиране на Лондонския междубанков лихвен процент - LIBOR (London Interbank Offered Rate) и неговия европейски братовчед - EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate) продължава да бушува. Това са лихвите, които банките си плащат, когато отпускат кредити помежду си. По тези лихви се определят условията на финансовите продукти, кредити и ипотеки за трилиони долари в света. "Либор" и "Юрибор" се изчисляват от банковите сдружения като средна стойност от лихвените равнища, които отделните банки трябва всеки ден да съобщават на сдруженията.

Британската банка Barclays е в центъра на скандала за манипулиране на лихвите, който се разследва от парламента в Лондон. Във Великобритания, заместник-управителят на Английската централна банка и председател на Barclays беше порицан през изминалата седмица от парламентарната комисия. В Америка стана ясно, че регионалното подразделение на Федералния резерв в Ню Йорк може да е било информирано за твърденията орносно манипулация на LIBOR, малко след 2007 г. Банковата комисия на Сената планира да се разрови в тази афера.

Всяка сутрин в 11 ч. Лондонско време, най-големите банки в света изпращат своите оценки на разходите по заеми в различни валути и за различни падежи. Няколко минути по-късно бенчмаркът вече е изчислен, светвайки на екрана на десетки хиляди търговски машини по целият свят и оказвайки влияние върху цените на кредити, деривати и други финансови инструменти.

Нека да бъдем благосклонни и да приемем, че опитите за манипулация на LIBOR са в миналото. По-дълбок проблем все още обсажда тези цифри - те са почти изцяло измислени, дори и банките, които ги представят, да осигурят честни изчисления. Това е така, защото несигурният междубанков фондов пазар, за който се предполага, че трябва да бъде място, на което банките си отпускат заеми една на друга, е солидно замразен. В еврозоната в частност, банките не си отпускат почти никакви пари една на друга. По-голяма част от банките, които разполагат с кеш, предпочитат да депозират средствата си в Европейската централна банка, която на свой ред отпуска тези пари на други банки, които се нуждаят от тях. В момента банките притежават повече от 800 млрд. евро депозирани в ЕЦБ, където не печелят никаква лихва. Така LIBOR и EURIBOR в действителност измерват една активност, която почти не съществува.

Дори ако пазарите работиха правилно някои от банките предоставящи тези изчисления биха се борили да заемат пари при какъвто и да било лихвен процент, да не говорим за този, който са предоставяли. Проблемът е най-ясно изразен при EURIBOR, където отделните банки са предоставяли проценти, даващи възможност за много добри сделки. Тези проценти са били много по-ниски от лихвите, които те би трябвало да плащат при реални транзакции. Най-големите банки в Италия и Испания като цяло оценяват стойността на заеманите евра на около 1.1% за година. Този процент е много по-нисък от 4% и 5%, които техните правителства плащат при заемането на средства за същият период.

Не може да кажем, че има нещо неблагоприятно в това. За разлика от подателите на LIBOR, банките предоставящи EURIBOR не са изчислявали лихвата, която трябва да платят при вземането на пари на заем, а просто са пресмятали каква би трябвало да бъде лихвата между две "основни" банки. Под "основни" се разбира "немски", което води до разширяване на разминаването между действителните разходи на банковото кредитиране в по-голяма част от Европа и референтните ставки, които се предполага, че оказват влияние върху тях. "Позоваването на EURIBOR е напълно безполезно за италианските банки", казва Джовани Сабатини, изпълнителен директор на Италианската банкова асоциация. "EURIBOR е по-малък от 1%, а нашите банки плащат 350-400 базисни пункта над EURIBOR", добавя той.

Опитите за подобряване на LIBOR и неговите еквиваленти донесе нови проблеми. Регулатори, политици и индустриални групи обмислят начини да подобрят изчисляването на подобни лихви. Това може да включва по-голяма група от банки и принуждаването им да докладват настоящите си транзакции. Американските власти са казали на Barclays да приеме строги правила за управление и отчетност, за да се гарантира, че нейните твърдения са честни. На пръв поглед всяка една от тези промени поотделно изглежда разумно, но взети заедно те поставят два големи риска.

Първият е, че банките могат просто да прекратят участието си в изчисляването на LIBOR, за да минимизират риска да бъдат преследвани и съдени. Пол Тъкър, член на Английската централна банка заяви, че вече е започнало планиране за справяне с този риск. Той също така изтъкна възможността гражданските дела срещу банките да нараснат до толкова, че да подкопаят финансовата стабилност.

Вторият риск е, че промените в метода на изчисляване на LIBOR може да доведе до много различни стойности, които ще бъдат генерирани. Много по-големите групи от банки ще включват по-малки и по-малко платежоспособни банки в сравнение с тези, които към момента подават стойности, което ще доведе до по-високи ставки на LIBOR. Тъй като тези цифри са благонадеждни за десетки хиляди деривати и заемни споразумения, то губещите почти със сигурност ще оспорват промените. "Ако LIBOR 2 ще даде отговор, който е структурно по-висок от стария, то това ще предизвика много оспорвания", казва адвокат. "Всяка базова точка може да не изглежда много, но умножена по милиарди договори, сумата ще нарасне значително", добавя той.

По материали на световни информационни източници
 
Подготвена от отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД

Коментари: 0