AI въпрос за $3 трилиона: Новата архитектура на дълга

Светът е в разгара на индустриална революция от нов тип, чиято цена е стряскаща – над 3 трилиона долара. Изграждането на физическата основа за изкуствения интелект (AI) – огромните центрове за данни и енергийните мощности, които ги захранват – изисква капитал, който надхвърля дори огромните кешови резерви на технологични титани като Microsoft, Amazon и Meta. Тъй като държавните субсидии и дяловите инвестиции в стартъпи като OpenAI са само капка в морето, индустрията се обръща към единственото място, способно да генерира такъв ресурс: глобалните дългови пазари, пише Bloomberg в свой анализ.

Новата архитектура на дълга

Този бум не просто използва традиционните кредитни линии – той прекроява финансовата карта. Тъй като компаниите се стремят да защитят своите кредитни рейтинги и баланси, те все по-често прибягват до сложни структури като дружества със специална цел (SPV). Показателен пример е проектът „Beignet“ на Meta – сделка за 30 милиарда долара, при която дългът не е директно в баланса на компанията, а е обезпечен чрез дългосрочни лизингови договори. Това позволява на технологичните гиганти да мащабират капацитета си, без да влошават кредитните си показатели, докато инвеститорите получават сигурност от „сините чипове“ на технологичния сектор.

Навлизането на тези нови активи променя и облика на инвестиционните портфейли. Облигациите, които исторически са се движели в синхрон с лихвените проценти и банковия сектор, сега стават силно зависими от успеха на технологичните компании. Това създава предизвикателство за диверсификацията: инвеститорите откриват, че са изложени на AI рискове както през акциите си, така и през активите с фиксирана доходност.

Спектърът на пазарните инструменти

Финансирането е агресивно и всеобхватно. На единия полюс са инвестиционните облигации на Alphabet и Amazon, които пазарът поглъща с лекота. На другия са по-рисковите играчи като xAI на Илон Мъск и инфраструктурни доставчици като CoreWeave, които оперират на пазара на „junk“ (високодоходни) облигации с двуцифрени лихви. Появяват се и хибридни инструменти като конвертируемите облигации, които предлагат по-ниски лихви срещу възможността дългът да се превърне в акции – пазар, достигнал 24-годишен връх благодарение на AI ентусиазма.

Особено внимание заслужава GPU финансирането. Тъй като сградите са само празни черупки без микрочипове, инвеститорите започват да отпускат заеми директно срещу обезпечение от процесори на Nvidia. Това е по-спекулативната страна на бизнеса, тъй като технологичното остаряване на чиповете може да настъпи по-бързо, отколкото погасяването на дълга.

Рискове и структурни задънени улици

Въпреки сегашната еуфория, под повърхността се крият значителни опасности:

• Рефинансиране и ликвидност: Много от заемите са структурирани с големи плащания в края на периода. Ако AI не започне да генерира очакваните приходи достатъчно бързо, рефинансирането на тези десетки милиарди след няколко години може да се окаже невъзможно или непосилно скъпо;
• Оперативни тесни места: Изграждането на центрове за данни се сблъсква с недостиг на квалифицирана работна ръка и критични компоненти. Най-голямата бариера обаче остава електричеството. Инвеститорите все повече се превръщат в заложници на енергийния сектор, тъй като достъпът до мрежата е основният фактор за жизнеспособността на един проект;
• Концентрация и остаряване: Пазарът е силно концентриран около няколко големи наемателя (като Oracle или Microsoft). Всяко колебание в техните бизнес модели или появата на революционно нова, по-ефективна архитектура на чиповете, би направило настоящите масивни инвестиции морално остарели още преди да са изплатени.

В крайна сметка, докато кредиторите виждат в центровете за данни „сигурен залог“, историята на технологичните цикли напомня, че масовата свръхинвестиция често води до болезнени корекции. Въпросът пред портфейлните мениджъри вече не е дали да участват в AI бума, а какъв обем от този технологичен риск могат да понесат финансовите им структури, преди да станат твърде уязвими.